Присъда № 68 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към въззивна присъда № 68/20.11.2025г.по ВНОХД № 1548/2025 година на ВОС.

С обжалваната първоинстанционна присъда подс. Б.С.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от месец декември 2021г. до месец февруари 2025г. включително в гр.

В., след като е бил осъден с Решение №1752/14.09.2021г. по гр.дело №11367/14.09.2021г. на РС - Варна, влязло в сила на 22.09.2021г. и с Решение № 2680/12.07.2024г. по гр. дело № 2148/2024г. на РС - Варна, в сила на 12.07.2024г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Д.Б.А., родена на 12.03.2020 г., чрез нейната майка и законен представител Е.С.В., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 39 месечни вноски, както следва: за периода 01.12.2021г. - 07.06.2024г. - 32 месечни вноски по 180,00 лева в общ размер 5760,00 лева и за периода 01.08.2024г. - 02.02.2025г. - 7 месечни вноски по 300,00 лева в общ размер 2100,00 лева, или общо в размер на 7860,00 лева.

Наложено е наказание „Пробация“, изразяваща се в пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на срещите два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, всички за срок от една година.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. А. чрез адв. А.Д. от ВАК с искане за отмяна на присъдата, като неправилна, незаконосъобразна и за приложение на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, т.к. подсъдимият е заплатил дължимата сума по издръжката.

Твърди се, че не се явил на 25.09.2025г. на съдебното заседание от 14.30 часа, а се явил на 26.09.2025г. в 14.30ч. поради объркване на дата 25.09. с дата 26.09.2025г.

В хода на съдебните прения пред възвиваната инстанция защитата поддържа жалбата, като застъпва тезата, че се касае за объркване от страна на подсъдимия на датите на съдебното заседание. Акцентът се поставя върху напълно възстановената сума, като се пледира за отмяна на присъдата и за приложение на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Виждане за неоснователност на жалбата и законосъобразност на присъдата на ВРС излага прокурорът при ВОП. Поддържа становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава да бъде потвърдена.

Подсъдимият в своя защита заявява, че объркал датата, която била написана на хвърчащ лист и цифрите 5 и 6 били в едно, и мислел, че е 6 и така останало. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което 1 е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е положил грижа с всички допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на съдебното дирене се установяват следните релевантни факти:

Свидетелката Е.С.В. и подс. Б.С.А. съжителствали на семейни начала.

На 12.03.2020 г. им се родила дъщеря - Д.Б.А.. През 2021г. родителите се разделили и св. В. се преместила на адрес: гр. Варна, ул. **** бл. ***, където продължила да отглежда дъщеря си сама.

Със съдебно решение №1752/14.09.2021г., по гр.дело № 11367/14.09.2021 г. по описа на PC - Варна, влязло в сила на 14.09.2021г. подс.

А. бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си Д. в размер на 180.00 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Издръжката следвало да бъде изплащана на адреса на св.В. в гр.В., където тя живеела с детето. След влизане в сила на решението, съгласно показанията на св. В., А. заплатил 2 месечни вноски - за м. октомври и м. ноември 2021г. Не били съставяни документи за направеното плащане, но св. В. не отрича, че е получила парите. От месец декември 2021г., той не е заплащал дължимите суми за издръжката на детето си и не се интересувал от него.

Определеният размер на месечната издръжка по отношение на детето бил изменен с решение № 2680/12.07.2024г., по гр.дело № 2148/2024г. по описа на PC - Варна в размер на 300 лева, т.е. от 01.08.2024г.,подс.А. дължал издръжка в размер на 300.00 лева месечно. За периода от месец декември 2021г. до месец февруари 2025г., вкл. дължал общо 32 месечни вноски по 180.00 лв. в общ размер 5 760 лв., а за периода от 01.08.2024 г. до 02.02.2025 г. дължал общо 7 месечни вноски по 300.00 лева в общ размер 2100,00 лева, като общо дължимата от него издръжка за посочения период била в размер на 7 860 лева.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.

Настоящият състав на ВОС намира, че в случая е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Деянието на подсъдимия е малозначително и не съставлява престъпление, доколкото формално осъществява признаците на състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК и неговата обществена опасност е явно незначителна. Подсъдимият само формално е осъществил състава на престъплението чл.183 ал.1 от НК, като деянието е доказано от обективна и субективна страна.

В предходно съдебно заседание пред ВРС подс. А. е бил без защитник.

Направил искане за отлагане на делото и афиширал желание да изпълни задължението си, като му се предостави възможност да заплати дължимата сума по издръжката на детето и да му бъде назначен служебен защитник.

Делото е отложено за 25.09.2025г. в 14:30 часа, като производството на тази дата е протекло в условията на задочност по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.„в“ от 2

НПК поради неявяване на подсъдимия. Причината е недоглеждане и неясно записана дата на хвърчащ лист, поради което е допуснал объркване, явявайки се на 26.09. Въпреки това е внесъл дължимата сума от 7 860 лв. по издръжката, в полза на дъщеря си Д.Б.А.. Подсъдимият е имал желание за явяване, но е допусната фактологична грешка при записване на информацията.

Налице е явна незначителност на обществената опасност на извършеното от него. Деянието не засяга съществено обекта на защита.

Обществените отношения, свързани с изпълнение на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват средства на нуждаещите се, е явно незначителна, доколкото дължимата издръжка, предмет на обвинителният акт е заплатена и по делото не са събрани доказателства за настъпили други вредни последици за пострадалия. Този извод се налага при комплексната преценка на конкретните обстоятелства, свързани с деянието и дееца.

По отношение на деянието: по делото е безспорно установено, че подс. А. имал намерение да изпълни задължението си по издръжката, за да се възползва от привилегирования състав на чл.183 ал.3 НК, което се потвърждава от обстоятелството, че макар и с разминаване на датите, още на следващият ден е привел сумата в пълен размер на Е. В., видно от разписки № 0200026996127901 от 26.09.2025г. и № 02000269961240100 от 26.09.2025г.

Обстоятелството, че е платил самоинициативно следващият ден, категорично доказва липсата на умисъл за отклоняване от отговорност и потвърждава изолирания характер на пропуска. Поради краткото времево разминаване и липсата на настъпили вредни последици случаят е маловажен, а поведението на дееца – като такова с нисък интензитет на обществена укоримост.

Знанието на подсъдимия, че следва да се яви на 26.09.2025г. в14:30 часа, вместо на 25.09.2025г. в 14:30 часа, сочи на неволно записване на некоректни данни, като е останал с убеждението, че с.з. е на 26.09.

Неявяването се дължи на неточно записана бележка, като ангажиментът е бил погрешно планиран за 26-ти, на която дата подсъдимият се явил следователно сочи на неволна грешка, а не за умишлено неявяване. В случая се касае за погрешно интерпретиране на записаната информация. Налице е разминаване между записаната и действителната дата и липса на умисъл за неявяване, поради това и степента на засягане на обществените отношения е малозначителна.

По отношение на дееца: личността на подсъдимия е с не толкова висока степен на обществена опасност, тъй като макар и с не чисто съдебно минало, същият е на млада възраст, изразява съжаление, трудово ангажиран е на свободна практика в строителния бранш в България и в Австрия. Към настоящия момент няма данни да поддържа контакти с криминално проявени лица и данни за налагани забрани по ЗЗДН.

По изложените съображения, настоящият състав прие, че деянието извършено от подсъдимия се явява малозначително, тъй като макар и 3 формално да осъществява признаците на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и на основание чл.9, ал.2 от НК го призна за невиновен и оправда по възведеното обвинение.

Така мотивиран, ВОС постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 68 гр. В., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601548 по описа за 2025 година На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК, ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъдата на Районен съд - Варна, четиридесет и пети състав по НОХД № 774/2025 г., постановена на 25.09.2025 г., с която подсъдимият Б. С. А. е бил признат за ВИНОВЕН, в извършването на престъпление наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, като вместо това на основание чл.9 ал.2 от НПК

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Б. С. А., роден на 18.04.1995 г., българин, български гражданин, средно образование, неженен, осъждан, работи, живущ в с. K., обл. В., ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2025 г. включително в гр. В., след като е бил осъден с Решение № 1752/14.09.2021 г. по гр. дело № 11367/14.09.2021 г. на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 22.09.2021 г. и с Решение № 2680/12.07.2024 г. по гражданско дело № 2148/2024 г. на Районен съд Варна, влязло в законна сила на 12.07.2024 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Д.Б. А.а, родена на 12.03.2020 г., чрез нейната майка и законен представител Е.С.В., съзнателно да не е изпълнил задължението си в 1 размер на повече от две месечни вноски - 39 месечни вноски, както следва: за периода 01.12.2021 г. - 07.06.2024 г. - 32 месечни вноски по 180,00 лева в общ размер 5760,00 лева и за периода 01.08.2024 г. - 02.02.2025 г. - 7 месечни вноски по 300,00 лева в общ размер 2100,00 лева, или общо в размер на 7860,00 лева /седем хиляди осемстотин и шейсет/ лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по възведеното обвинение по чл.183 ал.1 от НК.

Присъдата подлежи на касационна проверка пред ВКС на РБ в 15дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2