Решение № 1699 от 12.10.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1699 гр.Пловдив, 12 .

10 . 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

Административен съдия :

Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1638/2022г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.124 ал.1 във вр. чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Н.И.Н.,*** с пълномощник адв.М.Г. оспорва

Заповед № 409 от 01.06.2022г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие /ИД на ДФЗ/, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107 ал.1 т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител ЗДСл./, за длъжност Началник отдел „Регионална разплащателна агенция - РА” на ДФЗ, с ранг II-ри младши, считано от 01.06.2022г. - дата на връчване на заповедта.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие с пълномощно, л.53.

Заявено е, че с оспорената заповед за шести пореден път е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, назначен по безсрочно правоотношение като държавен служител в ДФЗ на длъжност „началник отдел“ в специализирана администрация на Областна дирекция Пловдив, отдел Регионална разплащателна агенция – РА, със Заповед № 1077/31.07.2012г. на главен секретар на ДФЗ. Предвид основанието за издаване на оспорената заповед е изложена следната хронология :

- На 09.03.2017г. служебното правоотношение на оспорващото лице е прекратено за първи път със заповед № 116/09.03.2017г. на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 ЗДСл. Същата е отменена от АС-Пловдив с Решение по адм.д.№ 775/2017г., оставено в сила от ВАС с Решение № 3993/28.03.2018г. по дело № 10500/2017г.; - В изпълнение на цитираното решение жалбоподателят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност със заповед № 169/12.04.2018г., като едновременно с това му е връчена заповед № 170/12.04.2018г., с която повторно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.107 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.1 т.6 и чл.108 ЗДСл., считано от 12.04.2018г.

Заповедта е отменена от АС-Пловдив с решение № 173/23.01.2019г., оставено в сила от ВАС с Решение № 12414/18.09.2019г. по д.№ 2830/2019г.; - Н. отново е възстановен и със заповедта за възстановяване му е връчена трета заповед за прекратяване на служебното правоотношение № 1779/02.10.2019г., изд. на основание чл.107 ал.1 т.5 и чл.108 ЗДСл. Третата заповед е отменена с решение на АС-Пловдив по адм.д.№ 3242/2019г., оставено в сила с Решение № 10332/28.07.2020г. на ВАС по д.№ 3869/2020г. /третата заповед преповтаря първата, като са включени други изисквания за заемане на длъжността в сравнение с първата заповед/; - На 14.08.2020г. Н. е отново възстановен на работа и на същата дата му е връчена заповед № 03-РД/2481 от 14.08.2020г. за даване на обяснения в срок до 13ч. на 17.08.2020г. Със заповед № 1680/17.08.2020г. на основание чл.107 ал.1 т.3 вр. с чл.97 ал.1 ЗДСл. отново е прекратено служебното правоотношение за четвърти път.

Заповедта е отменена с решение на АС-Пловдив по адм.д.№ 2308/2020г., оставено в сила с Решение № 3878/26.03.2021г. на ВАС по д.№ 13055/2020г.; - Във вр. с решението на ВАС от

26.03.2021г. е подадено заявление за желание за възстановяване на работа и явяване на 09.04.2021г., когато Н. не е допуснат до работа. Недопускането продължава до 26.04.2021г., когато отново е прекратено служебното му правоотношение с връчване по поща на заповед № 1471/12.04.2021г. Петата заповед също е отменена от АС – Пловдив с решение по адм.д.№

1134/2021г. /съдът е посочил, че поведението на органа по назначаването представлява превратно упражняване на власт/, оставено в сила с Решение № 3919/21.04.2022г. по д.№ 1122/2022г. Жалбоподателят е възстановен на работа, но за кратък срок – докато лицето Ж.Г., заемал същата длъжност за периода от първото уволнение на Н. през 2017г. до 06 август 2021г., когато и служебното правоотношение на Г. е било прекратено, като заповедта спрямо Г. е отменена, който факт е ползван за основание за новото прекратяване на служебното правоотношение на Н. /шесто – с оспорената заповед/.

Посочено е, че в заявлението за възстановяване на работа Н. е имал предвид факта, че Ж.Г. оспорва прекратяването на служебното си правоотношение, поради което е пояснил, че доколкото е първият заемащ конкретната длъжност, последващо заемалите длъжността му лица, чиито правоотношения се възстановяват с влезли в сила решения след това – не могат да му се противопоставят. Поддържа се, че конкуренцията на права в случая се решава в полза на Н., като Г. е назначен без конкурс на заеманата от жалбоподателя длъжност, като конкурс е изискване за заемането й.

Твърди се, че при всяко прекратяване на служебното правоотношение се е възстановявало същото служебно правоотношение, съществуващо между Н. и ДФЗ от 2012г. и правоотношението на Г. е следвало да се прекрати при първото възстановяване на работа на Н., както и във всеки следващ случай при отменените заповеди, към който момент длъжността на Н. е била заемана от Г.. Поддържаното се основава на факта – преди Г. е имало незаконно уволнен служител, заемащ същата длъжност, а друг служител преди Н. не е бил налице, което е една от кумулативните предпоставки за прилагане на основанието по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл.

Заявено е, че фактът на период, в който докато е траело оспорването на петото прекратяване на служебното правоотношение между Н. и ДФЗ /адм.д.№ 1134/2021г., АС-Пловдив и кас.д.№ 1122/2022г. на ВАС/

- и в който служебното правоотношение между Ж.Г. и ДФЗ за същата длъжност е било прекратено и решението за отмяната му исторически е влязло в сила след влизане в сила на решението по адм.д.№ 1134/2021г. на

АС-Пловдив, оставено в сила с решение по кас.д.№

1122/2022г. на ВАС, не води до различен извод от поддържания, тъй като конкуренцията на двете права за заемане на длъжността след отмяна на прекратяване на служебното правоотношение на двете лица се решава в полза на Н..

До друг извод не води и обстоятелството, че на Н. е предлагана и друга работа, която той е отказал, което обстоятелство не води до законосъобразност на прекратеното правоотношение. Предложенията до жалбоподателя от 01.06.2022г. касаят Областна дирекция на ДФЗ – Варна, началник отдел Регионална разплащателна агенция –РА и главен експерт в отдел Регионална разплащателна агенция –РА в Областна дирекция на ДФЗ-Пловдив, което означава, че е предложена смяна на мястото на работа със запазване на длъжността или заемане на по-ниска длъжност. В случая жалбоподателят не е длъжен да приема предложенията за промяна на служебното му правоотношение. Спорът на Г. е предмет на адм.д.№ 2239/2021г., решението по което е оставено в сила с Решение № 4901/20.05.2022г. на ВАС по д.№ 1922/2022г., а с Решение № 3919/21.04.2022г. на ВАС по д.№ 1122/2022г. е сложен край на спора по адм.д.№ 1134/2021г. на АС-Пловдив – по спора на Н..

Изтъкнато е, че практиката на ВАС по аналогични случаи е ориентирана в насока – първият по време назначен и уволнен служител е първи и по право след отмяната на неговото прекратяване на служебното правоотношение и възстановяване на работа е с преимущество пред тези на последващо назначени на длъжността, макар също незаконно уволнени и с възстановено служебно правоотношение служители. Това произтича от факта на възстановяване на едно и също служебно правоотношение, което предхожда по време това на следващия служител, заемащ същата длъжност. Преди Н. да заеме процесната длъжност, тя не е била заемана от друг незаконно уволнен служител – каквато е предпоставката за прекратяване според чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. Ж.Г. е заемал длъжността на незаконно уволнен служител – тази на Н. от 2017г. до прекратяване на неговото служебно правоотношение на 06.08.2021г. Затова прекратяването и отмяната му по отношение служебното правоотношение на Г., макар и да са последващи спрямо тези на Н., не може да отнемат правото на Н. да заема длъжността, нито да обосноват прекратяване на служебното правоотношение по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл., както незаконосъобразно е възприел органа по назначаване в оспорената заповед /с позоваване на Решения №№ 15668/2020г., 5461/2018г., 14896/2018г., ВАС/.

Ведно с изложеното, в жалбата се поддържа, че в оспорената заповед не е посочено кой е възстановеният служител, за да може правото на защита да бъде упражнено надлежно. Съображенията за лицето Ж.Г. са изложени предвид факта, че жалбоподателят знае, че Ж.Г. е заемал длъжността непосредствено след него и също е с прекратено служебно правоотношение, което е съдебно оспорено, но дори да става въпрос за друг служител, който не е известен на жалбоподателя, доводите са същите, доколкото преди Н. не е имало незаконно уволнен служител, чието възстановяване да е годно основание да прекратяване на последващо служебно правоотношение по чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл.

Писмено по същество е изтъкнато, че на 09.03.2017г. – когато за първи път е уволнен жалбоподатея, на неговата длъжност е назначен Ж.Г., видно от приетата по делото заповед. Във времето от 09.03.2017г. до 09.08.2021г., длъжността се заема от Ж.Г. и независимо, че Н.Н. е възстановяван на работа четири поредни пъти, нито един път служебното правоотношение на Ж.Г. не е било прекратявано поради възстановяване на работа на жалбоподателя с отмяна на заповедите за прекратяване на служебното му правоотношение от съда. Заявено е, че Н. е назначен за първи път на 31.07.2012г., а Г. е заел тази длъжност на 09.03.2017г. – в деня на първото уволнение на жалбоподателя. Счита се, че релевантен момент, към който се преценява кой от двамата служители с конкуриращи се притезания следва да реализира правото си да заеме длъжността, е този на назначаването на процесната длъжност.

- Ответникът Изпълнителен директор на ДФЗ е процесуално представен от гл.юрисконсулт К.Н. и оспорва жалбата. Счита, че не е основателна и следва да бъде оставена без уважение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, ведно с искане за присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

- Представителят на участваща по делото Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима, подадена в предвидения 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт.

Върху заповедта е удостоверена дата на връчване на оспорващото лице - 01.06.2022г. /л.16, 54/, жалбата е постъпила в АС -Пловдив на 15.06.2022г.

1. С оспорената Заповед № 409 от 01.06.2022г. на

Изпълнителния Директор на ДФЗ е прекратено служебното правоотношение с Н.Н. на основание чл.107 ал.1 т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, за длъжност Началник отдел „Регионална разплащателна агенция - РА” на ДФЗ, с ранг II-ри младши, считано от 01.06.2022г. - дата на връчване на заповедта, при следните мотиви : „Заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност“.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган – Изпълнителен Директор на ДФЗ, орган по назначаването в служебно правоотношение /арг. и от чл.10 т.9 от Устройствения правилник на ДФЗ, посл. изм. и доп., бр. 20 от 10.03.2020г., в сила от 1.04.2020г.; Протокол № 189 от заседание на Управителния съвет от 02.03.2022г. – т.14, 2 – за нов изпълнителен директор на ДФЗ е назначен Н.К./. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.

Съобразно чл. 108 ал.1 от ЗДСл. – актът е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, дължими обезщетения.

Според приложеното правно основание : чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. – „Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;“.