Решение № 602 от 01.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11349/2022
- Вид
- Решение № 602
- Подписан
- 01.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Биляна Симчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 602 гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100511349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20012789/13.02.2022 г., постановено по гр. д. № 367/21 г. по описа на СРС, 171 състав, поправено с решение № 20028363/08.04.2022 г. и с решение № 20093931/13.06.2023 г., е признато за установено по предявения от К. Г. Д. срещу „М.к.“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че „М.к.“ АД дължи на К. Г. Д. сумата от 416,40 лв., представляваща неоснователно заплатени суми по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117/27.02.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 05.11.2020 г. по ч. гр. д. № 48653/20 г. по описа на СРС, 171 състав. С решението „М.к.“ АД е осъдено да заплати на К.
Г. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото, а „М.к.“ АД е осъдено да заплати на адв. М.Л.Л. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 720 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в исковото и заповедното 1 производство.
С определение № 20028365/08.04.2022 г., постановено по гр. д. № 367/21 г. по описа на СРС, 171 състав, е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 20012789/13.02.2022 г. по гр. д. № 367/21 г. по описа на СРС, 171 състав, като „М.к.“ АД е осъдено да заплати на адв. М.Л.Л. от САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 360 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в исковото производство, а на Адвокатско съдружие „Б. и п.“ „М.к.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 360 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца в заповедното производство.
Подадена е въззивна жалба от „М.к.“ АД срещу решение № 20012789/13.02.2022 г., постановено по гр. д. № 367/21 г. по описа на СРС, 171 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поддържа, че необосновано съдът е приел, че процесният договор за допълнителни услуги към Microcredit № 9002 – 00019117/27.02.2020 г. следва да се регулира от специалните норми на ЗПК, а не от тези на ЗЗД, както и че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на нормите на ЗПК. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство са представени множество доказателства, свързани с изпълнението на процесния договор за допълнителни услуги, а въззиваемият не е оспорил факта, че е ползвал процесните услуги. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че дружеството е получило без правно основание сумата от 416,40 лв., като поддържа, че от представените по делото разписки се установява, че същите са за вноски по кредит, а не за допълнителни услуги. Твърди, че неправилен е и извода на съда, че в договора за допълнителни услуги липсва конкретно посочване на сумата, дължима от въззиваемия за всяка една от услугите, като посочва, че видът и цената на допълнителните услуги са описани в Тарифата за такси и допълнителни услуги, представляваща неразделна част от договора. Счита, че 2 неправилно съдът е приел, че чрез сключването на процесния договор за допълнителни услуги се заобикаля нормата на чл. 10а ЗПК. Поддържа, че следва да се прави разграничение между „действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ по см. на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и „допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“ по см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че действия, свързани с усвояване и управление на кредита, са изискване на задължителна такса за оценка на кредитното досие на кредитополучателя, такса за експресно обслужване, такса за предоставяне на погасителен план, такса за предоставяне на извлечение за оставащи вноски, такса за уведомление за промяна на лихвения процент и други, т. е. това са действия, които законодателят е вменил на кредитодателите и те са длъжни да извършват за своя сметка, без да натоварват кредитополучателите с разходите за извършването им. Поддържа, че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по см. на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, са такива услуги, които кредитодателят не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя. Поддържа, че договорът за допълнителни услуги има самостоятелно действие, няма характер на договор за потребителски кредит и правоотношенията, произтичащи от него се регулират от общите разпоредби на ЗЗД. В тази връзка счита, че по отношение на процесния договор за допълнителни услуги не следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК, респ. че същият не е нищожен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемият – К. Г. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Посочва, че правилно съдът е приел, че договорът за допълнителни услуги е част от цялостното споразумение между страните и не е отделен договор, поради което и към него намират приложение разпоредбите на специалния закон – ЗПК. Поддържа, че правилно съдът е приел, че договорът за допълнителни услуги е нищожен като противоречащ на чл. 10а ЗПК и на ЗЗД /като накърняващ добрите нрави/. Твърди, че правилно съдът е приел, че процесните допълнителни услуги представляват такива за усвояване и управление на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване 3 и управление на кредита. Посочва, че тези услуги следва да са част от годишния процент на разходите съобразно разпоредбата на чл. 19 ЗПК, тъй като представляват преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения.
Поддържа, че от разписките за суми, заплатени във връзка с кредита, представени по делото, се установява, че е заплатена процесната сума от 416,40 лв. по договора за допълнителни услуги, който е прогласен от съда за нищожен. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът К. Г. Д. твърди, че е сключил с ответното дружество „М.к.“ АД договор за заем Microcredit № 9002 – 00019117/27.02.2020 г., както и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117. Посочва, че по силата на процесния договор за потребителски кредит ответното дружество е предоставило в заем на ищеца парична сума в размер на 800 лв.
/главница/, при следните условия: срок на кредита – 6 месеца, ГПР – 48,90 %, фиксиран лихвен процент – 40,47 %, като при сключването на основния договор за заем ищецът се е задължил да подпише и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117. Посочва, че освен месечните вноски по основния договор за заем в размер на 149,51 лв. /за главница и възнаградителна лихва/, които ищецът се е задължил да плаща, същият се е задължил да заплаща и по 69,40 лв. към всяка от шестте месечни вноски за услуги /т. нар. “пакет от допълнителни услуги”/, които не са предоставени на ищеца, но са включени към първоначалното споразумение като задължително дължими суми. Поддържа, че след сключването на договора за потребителски кредитт ищецът е погасил чрез плащане чрез Изи пей сумата в общ размер от 1313,46 лв., от които шест месечни вноски по 218,91 лв. всяка, включващи и такса за услуги от по 69,40 лв. Твърди, че процесната сума в размер на 416,40 лв., представляваща стойността на направените плащания за услуги по договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117, е неоснователно платена, тъй като договорът е нищожен. Поддържа, че допълнителните споразумения за заплащане на такси по своята същност 4 представляват такси за управление на кредита и по – конкретно скрита лихва, чиято цел е да се заобиколи материалния закон, регламентиращ таван на годишния процент на разходите, поради което същите са нищожни като противоречащи на ЗПК и на общите разпоредби на гражданското право. Ето защо, същите са недължимо платени и подлежат на връщане. Посочва, че за заплащане на процесната сума е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 48653/20 г. по описа на СРС, 171 състав, и е била издадена заповед за изпълнение за заплащане на процесната сума. Твърди, че след подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесното задължение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 416,40 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен/недействителен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117, сключен между страните по делото.
Претендира разноски.
Ответното дружество – “М.к.” АД оспорва иска като неоснователен.
Поддържа, че договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117/27.02.2020 г., няма характер на договор за потребителски кредит и правоотношенията, произтичащи от него, се уреждат от общите разпоредби на ЗЗД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключването на договор за заем и/или получаването на заем Microcredit.
Посочва, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя се включват само допълнителни услуги, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредит, а в случая – това не е така. Поддържа, че от представените по делото разписки не се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество процесната сума в размер на 416,40 лв., дължима по процесния договор за допълнителни услуги. Оспорва като неоснователно и твърдението на ищеца, че не се е бил възползвал от допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002 – 00019117/27.02.2020 г. Претендира разноски.
Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото договор за заем Microcredit № 9002 – 5
00019117/27.02.2020 г. се установява, че е сключен договор за потребителски заем между К. Г. Д., като заемополучател, и “М.к.” АД, като заемодател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем при параметрите, посочени в поле № 2 от договора, срещу задължението на заемателя да го изплаща точно и навреме. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора общият размер на заема е 800,00 лв., общата сума за погасяване – 897,06 лв., сума за получаване – 800,00 лв., срок на договора – 6 месеца, число на изплащане – 10 – то число, ГПР – 48,90 %, дата на получаване на заема – 28.02.2020 г., дата на първо плащане – 10.04.2020 г., фиксиран лихвен % 40,47 %, брой погасителни вноски – 6, погасителна вноска - 149,51 лв., начин на усвояване – в брой в офис на “М.к.” АД.
Видно от погасителния план към договор за заем Microcredit № 9002 – 00019117 заемателят дължи 6 погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които в размер на 149,51 лв., на следните падежни дати:
Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72b70713-a1ec-4640-8aad-09d8ad37ee56