Решение № 112 от 14.07.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Оряхово, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100233 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), с приложени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Молбата за защита е депозирана от молителите Т. Н. Н., ЕГН ********** – лично и като майка и законен представител на детето М. И. Б., ЕГН ********** – с настоящ адрес в с. К ул. „Н.Б.“ № 14, действащи чрез адв.

Е. М. от АК Враца против И. М. Б., ЕГН ********** от с. С., общ. Мизия, ул.

„Стубел“ № 1.

В молбата за защита се твърди, че молителката Н. е живяла на семейни начала с ответника и от съвместното им съжителство е родено детето М. И. Б., родена на 25.01.2012 г. Сочи се, че отношенията с ответника са били винаги конфликтни и придружени с упражняване на физически и психически тормоз в семейството им.

На 11.04.2023 г. в дома на страните в с. С., общ. Мизия, ответникът е обиждал и заплашвал молителката Н., наричайки я с различни обидни думи и псувни – „боклук, проста курва, пропаднала, ще те пребия и изгоня, ще ти отрежа главата, ще те ликвидирам и ще те излежа“. Това се е случило пред детето им М. и голямата дъщеря на молителката – Р.. Детето М. се е изплашило и молило баща си да престане да обижда и заплашва майка й, но ответникът е крещял и се е карал, със заканите, че ще бие и нея, и майка й. От този стрес и от страх от баща си, детето не е излязло от стаята си и се е хранило в детската си стая. На същия ден към 21 часа молителката и детето са събрали багажа си и са заминали в с. К общ. Мизия, при родителите на молителката Н., като от 11.04.2023 г. до момента не са се връщали в дома им в с. С., общ. Мизия. В опит да вземе личните си вещи и оставени в с. С. лек автомобил и селскостопанска машина, в разговор по телефона с ответника, последният отново е проявил вербална агресия към Н. с думите: „курво мръсна, ще ти еба майката, ще те убия и излежа“. Детето М. е чуло тези обиди 1 и заплахи, като е споделило на майка си, че се страхува от баща си, не иска да живее при него и да го вижда, вкл. не може да спи спокойно, страхува се да остане сама, като се страхува и за живота и здравето на майка си.

Молителката и детето са потърсили от съда съдействие за защита от домашно насилие, като са отправили искане И. Б. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тях, да му се забрани да доближава молителката, детето им и жилището, в което живеят, местата им за социални контакти и отдих, както и временно да определи местоживеенето на детето при молителката Т. Н. в с. К ул. „Н.Б.“ № 14.

Отправена е молба за издаване на Заповед за незабавна защита, с посочените мерки, като съдът с Определение № 153/10.05.2023 г. е постановил издаването на заповед за незабавна защита на молителите, с налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата за защита е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от акта за домашно насилие и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима. Молителката Н. и ответникът са лица, които са били във фактическо съпружеско съжителство, като от съвместното им съжителство е родено детето молител – М. Б..

В представените по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларации са изложени обстоятелства за осъществяване на психически тормоз чрез отправяне на обиди и заплахи спрямо молителките, за които обстоятелства се твърди да представляват домашно насилие, като същите се съдържат и в молбата за защита, с която е сезиран съдът.

От приложеното по делото удостоверение за раждане се установява, че молителката и ответникът са родители на детето М. И. Б., ЕГН **********, родена на 25.01.2012 г.

По отношение на детето е приет социален доклад, който съдът кредитира като обективен и задълбочен и от който се установява по несъмнен начин, че детето се отглежда в семейна среда – от повече от месец само от майката Т. Н. в с. К а преди това в с. С. – от двамата си родители. Записано е като редовна ученичка в ОУ „Васил Априлов“ гр. Варна за учебната 2022/2023 г. и е ученичка в четвърти клас. След последния скандал с бащата И. Б. и напускането на семейния дом от майката и детето, последното е станало тревожно, напрегнато и е изпадало в нервни кризи, поради което майката е потърсила професионална помощ от психолога Надежда Евгениева от гр.

Враца и към момента детето има три консултации при него. Именно поради това състояние на детето, последното е отказало среща и разговор със социалния работник от ДСП Оряхово. Установено е също, че към момента детето не общува с баща си, но според майката той й липсва, поради което е заявила готовност за възстановяване на контактите с него в интерес на детето.

След проучването е изведено заключение, че са задоволени всички нужди и потребности на детето съобразно неговата възраст и пол, осигурени са му добри условия за развитие и възпитание, както и сигурна и спокойна семейна среда, в която се чувства в безопасност.

Прието е по делото и психологическо становище във връзка с посещенията на детето при детски психолог, чиито изводи са, че е налице 2 висока тревожност на детето, поради влошените семейни отношения между родителите му. Като значима фигура и източник на подкрепа за него е майката, а фигурата на бащата я кара да изпитва негативни преживявания. Налице е позитивна емоционална връзка единствено с майката и нежелание бащата да присъства в семейството.

По делото са разпитани свидетелите Р. С.А. (дъщеря на молителката Т. и сестра на молителката М.), Т.К.Ч. и Г.Г.Р., като съдът намира, че всички те добросъвестно са изложили възприятията си във връзка с отношенията между страните, за които са разпитани. Проведено е и изслушване на детето М. на основание чл. 15 от ЗЗДет.

От показанията на св. Р. А., които съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, се установява, че тя е наясно с конфликтните отношения между страните, като заявява, че е ставала свидетел преди години на физически тормоз от страна на ответника спрямо майка й. Също така потвърждава, че на 11.04.2023 г. през целия ден е била (от сутринта до 22:00 – 23:00 часа), заедно със съпруга си в дома на молителките и ответника в с. С. и в нейно присъствие последният е обиждал и псувал майка й през целия ден, като я е карал да се качи във фермата им с животни, за да работи. Заявява, че сестра й М. е била вътре в къщата по това време. Същата вечер, след тръгването им от там, свидетелката е узнала от чичо си, че молителките са напуснали къщата с автомобила на ответника. Впоследствие са направили опит да вземат от с. С. лични вещи и превозни средства, собственост на молителките, но ответникът е отказал и в телефонен разговор е псувал и обиждал Т. Н.. Във връзка с този опит свидетелката споделя, че ответникът я е заплашил, че ще я пребие, поради което заедно с Н. са сезирали органите на МВР. Споделя също, че от около 2 години молителките живеят в гр. Варна, където сестра й М. учи и са си идвали през 2-3 седмици за почивните дни в с. С..

Свидетелите Ч. и Р. споделят, че познават страните и са близки приятели на семейството, както и че често се събират и гостуват на базата им в с. С., където живеят. Заявяват, че не са ставали свидетели на разправии и скандали между страните, а на 11.04.2023 г. св. Р. през деня е зидал стена в дома на ответника, заедно с други работници, като вечерта в неговия дом са празнували рождения му ден, на който са присъствали и И., и Таня и детето М.. Св. Ч. от своя страна е се е видял със страните по обяд и са пили кафе, след което си е тръгнал. И в следващите два дни тези свидетели са се виждали със страните, като не са забелязали някакво напрежение между тях. Заявяват, че на 13.04.2023 г. от ответника И. са разбрали, че Таня и детето са си тръгнали вечерта от къщата и са отишли в с. К.. Св. Ч. е отишъл същата вечер с ответника до с. К за да приберат автомобила му, оставен от молителката Таня пред дома на родителите й.

Ответникът в обясненията си пред съда заявява, че от две години молителките не живеят при него и този факт също е ставал повод за скандали и пререкания между тях, като признава, че е псувал и обиждал Т. Н.. Заяви също, че не знае защо на 13.04.2023 г. си е тръгнала с детето от дома им и е решила да го напусне, но е приел това решение спокойно и не ги е търсил повече. По отношение на детето заявява, че не настоява да се виждат, щом то не желае и че повече е свикнало със своята майка. Потвърждава, че на 3

11.04.2023 г. са били в дома си в с. С., че св. Р. е зидал през деня у тях и вечерта всички са отишли на рождения му ден, като Таня и детето са си тръгнали по-рано, а той се е прибрал в малките часове. Също така заявява, че на 13.04.2023 г. докато е сял вечерта на полето, е получил съобщение от Таня, че двете с детето си тръгват, вкл. че оставя автомобила и ключовете му пред дома на родителите си в с. К за да си го прибере, което е и направил в късните часове, с помощта на св. Ч..

От изслушването на детето М. се установява, че то е ставало свидетел на обиди и псувни от страна на баща си спрямо майка си, които по негови думи са били постоянни и определя това поведение като тормоз, на който не желае да става повече свидетел. Именно затова се чувства много добре и е спокойна след преместването им с майка й в с. К. и напускането на дома им в с. С., където заявява, че не желае да се връща и да вижда баща си. Определя го като избухлив и заявява, че се страхува от него. Приветства решението на майка си да не живеят повече с него, като желанието на детето е да заминат в гр. Варна, където то учи и там да живеят с майка си.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на следните юридически факти: осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, както и наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване, което следва да бъде спазено, е молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок от извършването на твърдените в нея насилствени актове - чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и да бъде придружена от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Страните са от кръга лица, попадащи сред тези в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл. 3, т. 2 и т. 4 ЗЗДН, спазен е срокът за депозиране на молба за защита и последната е придружена от съответните декларации.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото/ите лице/а.