Решение № 15087 от 15.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46499/2022
- Вид
- Решение № 15087
- Подписан
- 15.09.2023
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15087 гр. ****, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110146499 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу С. Ж. Ж., И. М. В. и С. М. Ж. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: за С. Ж. Ж., сумата в размер на 112,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 24,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и 1 суми за дялово разпределение от които, сумата от 1,11 лв. – главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,32 лв. – лихва за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022 г.; за С.
М. Ж., сумата в размер на 112,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 24,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение, от които сумата от 1,11 лв. – главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,32 лв. – лихва за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022 г. и за И.
М. В. сумата в размер на 56,02 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 12,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 0,56 лв. –главница за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2019 г., и 0,16 лв. – лихва за периода от 31.03.2019г. до 28.02.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д.
2
№ 13732/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба в предвидения за това срок, депозирани от ответниците, с които оспорват предявените срещу тях искове по основание и размер. С отговорите правят правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от юрисконсулт Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
3
Ответникът С. М. Ж., редовно призован в съдебно заседание, се явява лично, като поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът И. М. В., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът С. Ж. Ж., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 13732/2022г., в срока по чл. 415 ГПК при подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.
По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие 4
/ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 38 и 39 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС 5 и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на /АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта е упълномощено конкретно лице от името на ЕС да подпише договор с /ФИРМА/. За ап.2 е положен подпис на Й.М. Ж., общ наследодател на ответниците, което обстоятелство не се оспори в производството. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.38-29 по делото. В раздел VI, чл.24 страните са уговорили, че договора се сключва за 6 срок от една година, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.
Оспорва се първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия.
От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Овча купел се установява, че лицето Й. М. Ж. е починало на 07.03.1999г., като е оставило за свои законни наследници С. Ж. Ж., И. М. В., Ж. М. Т. и С. М. Ж., които са наследили по наследство, както следва: С. Ж. Ж. и С. М.
Ж. всеки от по 1/3 идеална част от наследството, а Ж. М. Т. и И. М. В. от по 1/6 идеална част от оставеното от наследодателя им наследство. От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 28.12.1990г. се установява, че общият на страните наследодател е придобил в собственост имот, находящ се в /АДРЕС/. От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 093/02.04.2019г. е видно, че на посочената дата наследниците на Й. М. Ж. са транслирали имота в патримониума на трето за спора лице.
7
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за открИ.е, промяна или закрИ.е на партидата като според ал. 3 на 8 разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на открИ.е на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответниците до размера на притежаваните от всеки квоти в съсобствеността до дата 02.04.2019г., когато са транслирали имота в патримониума на трето лице, са била страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 2, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време – 01.05.2018г. до 31.03.2019г., доколкото са били собственици на имота, като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността им.
Оспорва се и количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена, както и 9 дължимостта на сумите за главница за дялово разпределение.