Решение № 236 от 26.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Благоевград, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500071 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Г.,гр.Благоевград, ул.“***“№22, и Д. П. Т., гр.П., против решение №906918/17.11.22г на РСБлагоевград по гр.д.№823/20г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени предявените искове и в полза на банката са присъдени подробно описаните суми, ведно с разноските по делото.

Недоволни от атакувания акт в сочените части са останали жалбоподателите, който го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна в посочените части и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и подържа атакувания акт, за което също подробно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Обсъждането на доказателствения материал налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с договор за потребителски паричен кредит с опция „Флекси“ №FL*** от 13.05.15г въззиваемата банка е предоставила на въззивниците потребителки кредит по нарочно посочена сметка в размер на 5 309лв за текущи нужди при подробно уговорените условия. Страните са постигнали съгласие връщането му да се осъществи на месечни вноски в сроковете по чл.4, включващи лихва и главница и пр., посочени като брой, размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора(вж.чл.7).

В чл.3 е уговорено, че длъжниците дължат на банката променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАИМ, възлизащ към този момент на 4,450%, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 7,320%.С ал.5 от цитираната клауза страните са постигнали съгласие относно определянето на горния лихвен процент, като лихвите се дължат от датата на усвояване на кредита(вж.ал.2).ГПР възлиза на 14,18%.

С чл.5 страните договарят плащането в полза на банката от кредтополучателите на следните такси и комисионни: такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 75лв; месечна такса за обслужване на разплащателната сметка(разкрита по чл.2, ал.1) в размер на 2,50лв; такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30лв при наличието на условията на чл.8, ал.2.

При просрочие на дължимите погасителни вноски,вкл. и при предсрочна изискуемост на кредита,длъжниците дължат лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС(чл.9).

Видно от представената Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „***“АД от 13.05.15г и Сертификат №FL***-І/15г, само длъжника И. Г. е изразил изричното си писмено съгласие да се застрахова, с оглед ползване на застрахователната закрила при настъпване на рисковете, съгласно 2 приложените Общи условия.Този кредитополучател е приел от средствата, внесени по разплащателната сметка за обслужване на кредита, първа да бъде погасявана изцяло дължимата от него застрахователна премия(вж. декларацията).

Според чл.14, ал.5 при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора, банката може да обяви кредита изцяло или отчасти за предсрочно изискуем със всички произтичащи от това последици.

С нарочни нотариални покани банката уведомява двамата кредитополучатели, че заради неиздължване на месечна вноска с падеж 14.11.16г и на осн.чл.14.4 от договора, обявява цялото им задължение към 14.09.17г в размер на 4 446,09лв за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора. Видно от представените в тази връзка писмени доказателства, същите са им връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата от 5 309лв по потребителския заем е преведена на 13.05.15г по откритата разплащателна сметка от И. Г., от които на два пъти са изтеглени общо 4 935лв.Погасени са напълно общо 17 месечни вноски, а от 18-та, възлизаща на 112,80лв, са платени само 27,62лв за договорна лихва.След приспадане на общо платените 1 977,59лв, от които главница – 1 230,47лв и за договорна лихва 747,12лв, според вещото лице остават дължими следните суми: 4 078,53лв - главница;

684,99лв възнаградителна лихва за периода 14.11.16г – 13.05.20г; 684,99лв мораторна лихва за периода 14.11.16г – 25.05.20г и 613,50лв такси и разноски.

Съдебно-графологическата експертиза установява, че договора е изпълнен на безсерифен шрифт с размер 12.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

От материалите по делото се установи по категоричен начин наличието на поддържаните облигационни отношения, произтичащи от договора за потребителски паричен кредит „Флекси“ от 13.05.15г, по силата на който банката е предоставила на ответниците сумата от 5 309лв за текущи нужди при посочените условия.Анализа на последните налага извода, че в случая се касае за особения вид договор, уреден в ЗПК, поради което определящи за неговата валидност се явяват общите правила на ЗЗД, наред с изискванията на 3

ЗПК в релевантната за периода редакция.

Изхождайки от цитираните нормативни актове, доктрината и константната съдебна практика настоящия състав установи нищожността на чл.5 от договора, задължаващ кредитополучателите да платят в полза на банката: 75лв такса за разглеждане искането за кредит; 2,50лв месечна такса за обслужване на разкритата разплащателната сметка по чл.2, ал.1 от договора и 30лв такса за администриране на просрочен кредит при наличието на условията на чл.8, ал.2 от същия.Естеството на дейността на управление на кредита по см. на чл.10а ЗПК състава комплекс от действия по неговото администриране и мониторинг, осъществявани от банката с оглед отпускането и връщане на заетата сума.Следователно, разглеждането на искането за кредита и неговото обслужването са иманентна част от дейността по управлението на кредита, каквито неминуемо представляват обслужването и мониторинга на същия.Ето защо чл.10а, ал.2 ЗПК изключва заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквото несъмнено представлява уговорената в чл.5 такса от 75лв за разглеждане искането за кредита и месечна такса от 2,50лв за обслужване на сметката.Поради това те са недължимо платени със 17-те месечни вноски.Евентуалните разноски за това следва да се покрият от възнаградителната лихва.

Недължима от длъжниците се явява и еднократно платената сума от 309лв за застрахователна премия(вж. експертизата). Приложените към делото сертификат е неподписан от длъжниците.Подписани са единствено Общите условия на застрахователния пакет и декларацията от 13.05.15г и то само от единия кредитополучател – И. Г.. Освен това, представените в тази връзка доказателства не съдържат данни за изразено и от застрахователя съгласие, за да се приеме, че материализират валидното възникване на поддържаното застрахователно правоотношение по см. на чл.343 и сл. от КЗ.Липсват и данни, сочещи на съпричастността му към горния кредитен договор,респ. груповия договор за застраховка.Впредвид отсъствието на застрахователен договор в предвидената от законодателя форма и плащане по същият към застрахователя(а не кредитора), изразеното от длъжника Ив.Г. съгласие за присъединяване към групов договор за застраховка е ирелевантно и не е в състояние да породи целените от банката правни последици.Ето защо 4 платените 309лв като застрахователна премия не може да се вмени в тежест на двамата длъжници, още повече,че за Д.Т. не се установи както пряко, така и косвено отношение към твърдяната застраховка.

Разходите в нотариалните производства по обявяване кредита в предсрочно изискуем, макар и доказани, също не следва да се възлагат в тежест на кредитополучателите.Въпреки предприетите през 2017г постъпки в съответствие с чл.14, ал.5 изр.1 от договора, кредитора не е предприел каквито и да действия по реализиране последващите правни последици, с оглед удовлетворяването на вземанията си преди крайния падеж.Напротив, в исковата молба изрично основава претенциите си на настъпилата цялостна изискуемост на кредита на 14.05.20г, подържана и в хода на процеса. При тези данни разходването на посочените суми в нотариалните производства, респ. връчването на нотариалните покани, се оказва безпредметно, тъй като не допринася за събирането им.Поради това същите само отежняват положението на кредитополучателите и следва да се останат за сметка на кредитора.

Впредвид изложеното настоящия състав счита, че длъжниците дължат на банката само неплатения остатък от главницата, възнаградителната и мораторната лихва. Размерът им следва да се определи, като се отчетат недължимо платените суми, след което се коригират периодите на лихвите и техните размери.

Изхождайки от уговорките между страните и констатациите на вещото лице, недължимо платената сума общо от 354лв(формирана от 309лв застрахователна премия и 45лв за такси, платени до 17-та вноска) настоящия състав счита, че погасява изцяло месечните вноски за главницата до 21-ва, а за 22-ра отчасти – за 38,34лв.При това положение за главницата остава дължима сумата от 3 717,91лв, формирана от остатъка за 22-ра до 60-та месечни вноски.

Уговорената възнаградителна лихва от неплатените вноски за претендирания период 14.11.16г – 13.05.20г възлизат на размер надхвърлящ претендираната,поради което и с оглед диспозитивното начало на ищеца се дължи исковата сума от 597,96лв.

Що се отнася до претендираните мораторни лихви, то с оглед възприетото разрешение за главницата и договорната лихва, за забавата през 5 претендирания период ответниците дължат обезщетение в размер, по-висок от присъдения.И в случая, впредвид диспозитивното начало, следва да се присъдят търсените 354,79лв.

В контекста на изложеното атакувания акт е наложително да се отмени досежно главницата над 3 717,91лв, като до уваженият размер от 4 078,53лв така предявеният иск се отхвърли заради неговата неоснователност.На отмяна подлежи и решението относно присъдените 613,50лв за такси за посочения период и вместо това тези претенции също се отхвърлят като неоснователни.На отмяна подлежи решението и в частта за разноските, които се разпределят отново за двете инстанции, в зависимост от изхода на спора.

Докато в останалата част решението е правилно и законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззивниците дължат на банката направените по делото разноски пред двете инстанции, с оглед уважените части на исковете, които според доказателствата по делото възлизат общо на 2 084,50лв за двете инстанции.

С оглед изхода на спора и по арг. на чл.78, ал.6 ГПК въззивниците дължат на БлОС общо сумата от 156,58лв, представляваща държавна такса за въззивната жалба.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №906918/17.11.22г на РС-Благоевград по гр.д.

№823/20г в следните части:за главницата над сумата от 3 717,91лв до размера на уваженият размер от 4 078,53лв, ведно със законната лихва; за присъдените

613,50лв, представляващи такси за периода 14.11.16г – 13.05.20г, както за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „***“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***, против И.

Г.,гр.Благоевград, ул.“***“№22, и Д. П. Т., гр.П., за заплащане на сумата над 3 717,91лв до размера на уваженият размер от 4 078,53лв, представляващи 6 главница по договора за потребителски кредит №FL***/13.05.15г, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 613лв, представляващи такси за периода 14.11.16г – 13.05.20г.