Определение № 125 от 06.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Ловеч, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500049 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 14099/ 17.12.2024 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юриск. Нели Пенчева, срещу Разпореждане № 3152/03.12.2024 г, постановено от Районен съд – Ловеч по ч.гр.д № 2152/2024 година.

Посочва, че в законоустановения срок обжалва Разпореждане № 3152 от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2152/2024 г., по описа на Районен съд - Ловеч, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания*' ЕАД срещу Б. Р. П. за главница да горницата над 479,19 лв. до 532,45 лв., 25,83 лв. - договорна лихва за периода 11.04.2022 г. до 06.10.2022 г., 307,57 лв. - обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. до 28.11.2024 г. и сторените разноски.

Счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Посочва, че в случая, за да обоснове извода си, че по процесния ДПК е недействителен, районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано. Твърди, че в заповедното производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество материали оправния спор между страните и съдът няма задължение да следи 1 за наличието на всички възможни основания за нищожност/ недействителност на договора. Посочва, че в този смисъл е и приетото TP № 1/2020 от 27,04.2022г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Така Определение № 1162 от 17.05.2022 г. по в.ч.гр.д. 643/2022 г., ОС – Бургас.

Сочи, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т. З на същата разпоредба -когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност от това. Твърди, че от текста на цитираната норма е видно, че проверката за съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането. Сочи, че в случая районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузи /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на които искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано.

Изтъква, че в заповедното производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество материалноправния спор между страните, поради което съдът няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност на договора. Посочва, че в смисъла на изложено е Определение № 840 от 06.04.2022 г. по в.ч.гр.д. 462/2022 г., ОС – Бургас.

На последно място излага, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл.

146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Твърди, че в процесния случай договорът за кредит, от които са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, може да продължи действието си без клаузата за неустойка, поради което заповедният съд е следвало да присъди всички заявени суми.

В този смисъл, моли съда да отмени атакуваното обжалвано Разпореждане № 3152 от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2152/2024 г., по описа на Районен съд - Ловеч, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Б. Р. П. за главница до горницата над 479,19 лв. до 532,45 лв., 25,83 лв. договорна лихва за периода 11.04.2022 г. до 06.10.2022 г., 307,57 лв. обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. до 28.11.2024 г. и сторените 2 разноски, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Б. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Славяни, Община Ловеч, Област Ловеч, ул. „Мизия“ № 14, за вземане в размер на 532,45 лева – главница, 25,83 лева – договорна лихва за периода от 11.04.2022 г. до 06.10.2022 г., 307.57 лева – обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. до 28.11.2024 г., претендирани са и и сторените разноски – държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен № 649696 от 17.03.2022 г. със „Сити кеш“ ООД за сумата от 600 лева, цедирано на 14.06.2023 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/ 649696/ 23.06.2023 г. , изпратено с известие за доставяне. Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва, която е начислена в размер на 79,09 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 679,09 лева, платима на 29 броя седмични вноски: първите три в размер на 4,67 лева и още 26 вноски в размер на 25.58 лева, при първа погасителна вноска 24.03.2022 година и последна 06.10.2022 година.

Изтъква, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължимата погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетения в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на забава до окончателното изплащане на сумата. В случая е начислено обезщетение за забава в размер на 307,57 лева за периода от 12.04.2022 година до датата на подаване на заявлението. Претендирани са и 3 разноски по заповедното в размер на 25 лева държавна такса и възнаграждение в размер на 50 лева.

Първоинстанционият съд с Разпореждане № 3152/03.12.2024 г. е уважил заявлението за главница в размер на 479.19 лева, ведно с договорна лихва от 28.11.2024 година до изплащането . Отхвърлил е заявлението за издаване заповед за изпълнение за вземане на главницата до горницата над 479,19 лева до 532.45 лева, 25,83 лева – договорна лихва за периода 11.04.2022 година до 06.10.2022 година, 307,57 лева обезщетение за забава за периода 12.04.2022 г. до 28.11.2024 година и сторените разноски.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, с приетото съдържание на уговорката за обезпечение – чл. 5, следва да се отбележи, че първото условие за обезпечение е практически неизпълнимо. Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Предвиденото възнаграждение е разход по кредита, като с начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер на 49.82%, който обаче не включва неустойката, предвидена при неосигуряване на обезпечение. Тази неустойка съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за заем – главници, лихви, и пр. и същата съгласно договора е платима разсрочено на вноски, дължими на 4 падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, видно и от приложения погасителен план. Неустойката не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за паричен заем, настоящата инстанция счита, че уговорената неустойка съставлява част от ГПР и като не е включено в него, представлява нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Освен това е налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Действително съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита. В конкретния случай с оглед извършените плащания не би могло да се установи размерът на дължимата главница по договора.

Освен това, в настоящият казус заявителят основава вземането си на договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл.

99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, за което няма данни.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Видно от доказателствата по делото към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

5

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че разпореждането на РС-Ловеч в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3152/03.12.2024 г., постановено от Районен съд – Ловеч по ч.гр. д № 2152/ 2024 г., в обжалваната част, като правилно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6