Определение № 3669 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3669 гр. София, 22.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103279 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от О. А. Р. и Д. А. С., против решение № 916 от 23.02.2023 г. по гр. дело № 14331/2021 г. на Софийски градски съд, в частите, в които същото е неблагоприятно за тях и с които е потвърдено решение № 20116416 от 14.05.2021 г. по гр. дело № 43819/2019 г. на Софийски районен съд, 169-ти състав, в частта с уважен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че О. А. Р. не е собственик на тавански помещения № 6 и 7 (по архитектурен проект № 1 и 2), съгласно данъчна оценка жилище с идентификатор *****, находящи се в [населено място], район „С.“, [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в частта за отмяна на същото решение в частта за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване от О. А. Р. на неправомерното използване на баня с тоалетна, разположена в дясното крило на таванския етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], и вместо него постановяване на друго за осъждането й да го преустанови, и в частта, с която решението на СРС е потвърденото в частта за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за премахване на водопроводни тръби, преминаващи от тоалетната на тавана през двете тавански помещения № 6 и 7, и за възстановяване на старото им положение.

Решението на въззивния съд не се обжалва в частта за потвърждаване на решението в частта по иска по чл. 109 ЗС за преустановяване ползването на таванските помещения № 6 и 7 в сградата.

Касаторът О. А. Р. поддържа, че въззивното решение, в частта, с която предявените искове са уважени, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с приетото от въззивния съд за липса на 1 самостоятелен обект на собственост при прилагане на строителните правила и норми не при неговото изграждане и преустройство, а към настоящия момент, без да ползва необходимите съгласно чл. 195 ГПК специални знания при направено изрично искане за допускане на повторна експертиза с оспорване по чл. 200, ал. 3 ГПК на приетото заключение на експертизата и довело до неизясняване на релевантните за спора факти, включително и поради неправилна преценка на документи от съответната администрация. Неправилният извод на въззивния съд за приложимия закон следвал и от неотчитане на национализацията и реституирането на имота като самостоятелен обект на право на собственост, а и на правния интерес от отрицателния установителен иск за ищеца при твърдения от притежанието на идеални части от общи части на сградата. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Не претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК и със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните правни въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи вещо лице при наличие на оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна и при необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, когато за изясняване на тези обстоятелства са необходими специални знания, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с тълкувателното разрешение по т. 3 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС; 2. При преценката дали таванските помещения отговарят на изискванията за самостоятелен обект, съответно на тези жилищни помещения, следва ли въззивният съд да основе изводите си на заключение на вещо лице, което да изследва характеристиките на таванските помещения, изобщо подпокривното пространство, и следва ли тази преценка да се направи към момента на построяване на сградата, респ. законно извършено преустройство, съобразно приложимите по време строителни правила и норми, като правен въпрос, решен в противоречие с ТР № 34 от 15.08.1983 г. на ВС; 3. Към кой момент следва се да изследва въпросът и да се направи преценка дали процесните помещения са самостоятелен обект или не, при положение, че сградата е строена през 1946 г., има извършвани преустройства през 1972 г., извършена е национализация, а впоследствие реституция само на процесните помещения, и следва ли тази преценка да се направи към релевантния по време нормативен акт, а не към сегашния момент. Въпрос, разрешението на който се твърди, да е в противоречие с решение № 118 от 07.01.2015 г. по гр. дело № 3138/2014 г. на ВКС, II г. о., и 4. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в случаите, когато ищецът твърди, че ответникът не е собственик на таванските помещения, защото същите са складови помещения и съставляват обща част, а ответникът не притежава самостоятелен обект в сградата, при положение, че ответникът твърди и претендира да притежава самостоятелен обект, какъвто представляват процесните тавански помещения, и не следва ли в този случай правният интерес да предполага предявяване на положителен, а не на отрицателен установителен иск, затова че таванските 2 помещения са складови и съставляват поради това обща част, като въпрос разрешен от въззивния съд отново в противоречие с ТР № 34 от 15.08.1983 г. на ВС.

Обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със служебното начало при изясняване на релевантните за спора факти.

Ответникът по касация – Д. А. С., оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване поради липсата на твърдяната очевидна неправилност на решението и на разрешения на въззивния съд на въпроси в противоречие с практика на ВС и ВКС, изводите на който са направени при установените данни въз основа на действащи през различните периоди строителни правили и норми. Претендира разноски.

Последната като касатор по производството поддържа неправилност на въззивното решение, в обжалваната от нея част, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за премахване на водопроводните тръби, преминаващи от тоалетната на тавана през двете тавански помещения № 6 и 7, и за възстановяване на положението преди закупуването на таваните, поради необоснованост на извода му за незасягане на правото й на собственост. Извод за обратното следвало от установената от събраните свидетелски показания и заключение на съдебно-техническата експертиза опасност от течове, която представлявала смущаващо въздействие върху вещта на търсещия защита. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски за всички инстанции.

Подържа в изложението към подадената касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Може ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за премахване на преустройство в един имот, което създава опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита, като въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/1984 г. на ОСГК, решение № 625 от 03.12.2010 г. по гр. дело № 1426/2009 г. на ВКС, I г. о., ГО, решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр. дело № 438/2020 г. на ВКС, I г. о., и решение № 130 от 20.12.2018 г. по гр. дело № 4650/2017 г. на ВКС, II г. о.; 2. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви защо не възприема заключението на вещото лице, като въпрос, разрешен в противоречие с ППВС № 5/1979 г., решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. дело № 437/2019 г. на ВКС, I т. о.; решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о.; решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ВКС, I г. о., и решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. дело № 5932/2015 г. на ВКС, II г. о.; 3. Следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно прокарани водопроводни тръби хоризонтално на пода на таванските помещения, преобразувани незаконно в жилище, когато тези тръби се намират над жилищни помещения в апартамента на търсещия защита, като значим за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК О. А. Р. е подала отговор на касационната жалба, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за 3 неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационните жалби, намира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими. Подадени са от надлежна страна, чрез процесуален представител с надлежни пълномощия, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено придобиването от ищеца Д. С. въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144 от 08.12.2008 г. на собствеността на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], район С., [улица], на трети надпартерен етаж, заедно с мазе и таванска стая, находяща се в дясно крило на сградата, и 16/134 ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от дворното място. Със сключването на договор за замяна по нотариален за замяна на недвижими имоти № 116 от 09.06.2011 г. праводателят на ответника О. Р. – А.

В., бил получил в замяна на прехвърлената от него 1/2 идеална част от гараж в същото дворно място 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ тавански помещения № 6 и 7, с общ идентификатор *****, находящи се в [населено място], район „С.“, [улица], в четириетажна сграда с идентификатор ****, с обща площ на двете помещения 25.12 кв.м и спомагателна площ от 0.82 кв.м, при съседи по документ за собственост: юг - П. и Г. С., коридор и тоалетна; запад - ЕС „Цар Освободител“, [улица]; север - жил. сграда К. К. на [улица]; изток - ЕС „Янтра“, [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - ПИ с идентификатор ***. Тези тавански помещения, които по данъчна оценка представлявали жилище с общ идентификатор *****, заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото ответникът О. Р. е закупила от А. В. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № от 16.06.2017 г., която не притежавала друг самостоятелен обект в сградата, в която се намират процесните обекти на страните по производството.

Таванските помещения според приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза се намирали в обитаван тавански етаж в четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], и заемали северозападната част на подпокривното пространство, като в непосредствена близост до тях имало обособен санитарен възел - тоалетна и мивка, преустроен в баня с монтиран душ на смесителна батерия на мивката, директно вентилиран и осветен чрез табакера. След закупуването им през 2017 г. се извършвали ремонтни дейности, за които не се установило в СО – Район Средец да има издадено разрешение за строеж за преустройството им и други строителни книжа, като с тях в междинната стена между двете помещения се избил отвор за врата с размери 0.80 м ширина и 2.00 м височина, а вратата от общия коридор към второто помещение се зазидала. На стената между съществуващия санитарен възел в съседство и таванското помещение се изградил водопровод и канал за монтирането на мивка и ВиК 4 инсталацията продължавала по пода на помещението до отсрещната стена, като новопостроеният водопровод преминавал над дневната на апартамента на долния етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, собственост на ищеца Д. С..