Решение № 65 от 16.04.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 766/2024
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 16.04.2025
- В сила
- 16.04.2025
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал. 1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. окръжен съд, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Т.а
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600766 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С Присъда № 7 от 19.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 273/2022 г. по описа на РС – П., подсъдимият И. С. С., със снета по делото самоличност е признат за ВИНОВЕН, в това, че за времето от 09:22:48 часа до 09:54:48 часа на 22.04.2016 г. в гр. П., обл. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б."б" от НК - Председател на Потребителска кооперация „Н." - гр. П. с ЕИК:
******, чрез нареждане на два електронни банкови превода от сметката на кооперацията с № IBAN BG5*****, открита в Българо - американска кредитна банка АД, към своя лична банкова сметка с № IBAN BG8*******, открита в Българо - американска кредитна банка АД, присвоил чужди пари на обща стойност 70 950.00 (седемдесет хиляди деветстотин и петдесет) лева, собственост на същата потребителска кооперация, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва:
На 22.04.2016 г., в 09:22:48 часа, в гр.П., обл.С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б."б" от НК - Председател на Потребителска кооперация „Н." - гр. П., присвоил чужди пари в размер на 35 950.00 (тридесет и пет хиляди и деветстотин и петдесет) лева, собственост на Потребителска кооперация „Н." - гр. П., връчени му 1 в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като с нареждане на електронен банков превод, превел посочената сума по своя лична банкова сметка с № IBAN BG8*******, открита в Българо американска кредитна банка АД и присвояването е в големи размери;
На 22.04.2016 г., в 09:54:48 в гр. П., обл. С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б."б" от НК - Председател на Потребителска кооперация „Н." - гр. П., присвоил чужди пари в размер на 35 000.00 (тридесет и пет хиляди) лева собственост на Потребителска кооперация „Н." - гр. П., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като с нареждане на електронен банков превод, превел посочената парична сума по своя лична банкова сметка с № IBAN BG8*******, открита в Българо-американска кредитна банка АД и присвояването е в големи размери, с които деяния е извършил престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК (ред. ДВ бр. 75 от 2006 г.), поради което и на основание чл.
54 НК първоинсатнционният съд го осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 202, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, първоинстанционният съд е лишил подсъдимия И. С. С. от право да заема ръководна длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 вр. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия И. С. С. наказания по н.о.х.д. № 273/2022 г. и по н.о.х.д. № 379/2016 г. и двете по описа на РС – П., а именно „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 НК, с ПЕТ ГОДИШЕН изпитателен срок, към което е присъединено и наложеното лишаване от право да заема ръководна длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от три години.
С присъдата подсъдимият И. С. С. е осъден да заплати на Потребителска Кооперация „Н.“, ЕИК: ******, сумата от 70 950 (двадесет и осем хиляди и осемстотин) лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2 838.00 лв. (две хиляди осемстотин трийсет и осем лева).
На основание чл. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И. С. С. е осъден да заплати в полза на държавата разноските по досъдебното производство в размер на 519.20 лв. (петстотин и деветнайсет лева и двайсет стотинки), както и разноските, направени в съдебното производство в размер на 618.87 лв.
(шестстотин и осемнайсет лева и осемдесет и седем стотинки).
2
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от а. П. от САК – защитник на подсъдимия, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незконосъобразност и искане обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият С. да бъде оправдан и да бъде отхвърлен предявеният граждански иск. Според защитата от събраните по делото доказателства не се установявали признаците от обективна и субективна страна на престъплението. В тази връзка доказана била липсата както на „присвояване“ на инкриминираната сума, така и липсата на умисъл за своенето й от подсъдимия.
В допълнение към жалбата е отправена критика към аналитичната дейност на първоинстанционния съд, като са изложени подробни доводи в тази насока. Според защита първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение, тъй като не обсъдил наличието на противоречия в показанията на разпитаните свидетели, не е съпоставил тези показания едни с други, както и с останалите писмени доказателства по делото, поради което е достигнал и до неправилни изводи относно фактите. Посочено е също така, че районният съд не е направил еднаква оценка на експертните заключения, като защитата намира, че и по изслушаната в производството ССчЕ (на в.л. А. К.) въпросите са правни, поради което не е следвало да бъде приемана по делото. На следващо място според защита са нарушени правата на подсъдимия, тъй като не му е била предоставена възможност да сочи доказателства в подкрепа на тезата си, а дадените от него обяснения, не са обсъдени като доказателство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Гражданският ищец – ПК „Н.“ гр. П. не изпраща представител в открито заседание, но в депозираното на 28.01.2025 г. писмено становище, председателя и представител на кооперацията Д. Т., моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., поддържа подадената жалба, като акцентира, че първостепенния съд в мотивите си не е дал отговор на конкретни съображения и въпроси на защитата, поради което актът страда от липса на цялостен и задълбочен анализ и оценка на доказателствата.
Поддържа, че не са обсъдени съществуващите противоречия между свидетелските показания, като по този начин първоинстанционният съд е достигнал до неправилни фактически изводи. В тази връзка подценен е останал, приетият за доказания конфликт, от който всъщност, според защитата, са повлияни показанията на всички свидетели. Подържа се и тезата, че с инкриминираните действия, подсъдимият С., по съвет на адвоката на кооперацията, е заплатил на себе си дължимите му възнаграждения, като сумите са декларирани пред НАП и НОИ. В тази връзка се твърди, че липсва умисъл за своене на инкриминираните суми.
Подсъдимият И. С. С. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си, като счита обвинението за несправедливо, тъй като не следвало да бъде съден, за това, че е получил заплата. В последната си дума пред съда заявява желанието си да бъде оправдан.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалби и 3 допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за неговото изменяване или отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И. С. С., ЕГН: **********, е роден на ********* в гр. П., с постоянен и настоящ адрес е в гр.П., обл. С., ул. „К. М . П.“ №**, българин, български гражданин, женен, с висше образование, управител на „П.“ АД.
Същият е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК по н.а.х.д.
№ 223/2000 г. на РС - П. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК и е осъждан с Присъда № 45/05.04.2019 г. по н.о.х.д. № 379/2016 г. на РС – П., влязла в сила на 05.05.2021 г. на три години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и „лишаване от право да заема ръководна длъжност за срок от 3 години за извършено престъпление със същата правна квалификация - чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 НК.
През 1994 г. подсъдимият С. е избран за председател на ПК „Н.“ – гр. П. с четири годишен мандат, като през годините е няколкократно преизбиран.
Последните избори били през 2010 г., а четиригодишният мандат изтичал през 2014 година. Междувременно на извънредно събрание на ПК „Н.“, проведено н а 09.09.2013 г., било прието решение за предсрочно прекратяване на правомощията на И. С. като председател на кооперацията. Поради обжалване на решението пред съд, същото не влязло в сила, а подсъдимият С. продължил да изпълнява функциите на председател на ПК „Н.“ до изтичане на мандата през 2014 година. През месец юни същата година било проведено извънредно заседание на член-кооператорите, на което било взето решение за председател на кооперацията да бъде избрана и назначена Д.. Това решение също било атакувано по съдебен ред, а от Агенция по вписванията бил постановен отказ за вписване на Т. като председател, предвид висящото исково производство относно предсрочното прекратяване на правомощията на И. С.. До приключване на производствата пред съответните съдебни инстанции - до 12.07.2016 г., И. С. останал вписан като председател на кооперацията в Търговския регистър и на практика продължил да извършва правни и фактически действия от името на ПК „Н.“.
Именно в качестото си на председател на кооперацията подсъдимият С. н а 21.04.2016 г. открил банкова сметка в „Българо-американска кредитна банка“ АД с титуляр Потребителска кооперация „Н.“- гр. П. с IBAN № B********. За открИ.ето на сметката не били уведомени членовете на управителния съвет на кооперацията, а подсъдимият С., като председател, бил единственият който имал право да се разпорежда със средствата по посочената банкова сметка от името на ПК „Н.“.
На 22.04. 2016 г. сутринта единият сина на подсъдимия - С. И. С., превел 4 по посочената сметка на кооперацията сумата от 35 000 лв, а другият му син – С. И. С. превел сумата от 35 950.00 лева. Като основание и за двата превода било записано „покупко-продажба на акции от 25.02.2015 г.“.
Преди посочената дата през 2015 г. кооперацията била основен акционер в „П. - А“ АД гр. П., като притежавала общо 195 000 броя акции, от които 40 000 без право на глас, а останалите – с право на глас. На 16.07.2013 г. било проведено заседание на Управителния съвет на ПК „Н., на което било взето решение да се продадат 49% от акциите на кооперацията в „П.-А“ АД в пакети по 5000 акции на стойност 1 лв. всяка. Така на 25.02.2015 г. подсъдимият С., отново в качеството си на председател на ПК „Н.“ и в изпълнение на горното решение на УС, сключил с двамата си сина на два договора за покупкопродажба на акциите на кооперацията в дружеството „П.-А“ АД. На сина си С.