Определение № 1000 от 17.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. Перник, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20261700100473 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 и 146 от ГПК – проект за доклад , произнасяне по доказателствата и насрочване на исково производство.

Делото е образувано по искова молба от Е. Д. Т. с ЕГН **********, срещу "Ти Би Ай Банк " ЕАД, ЕИК 131134023, и иск да се прогласи нищожност на договор между страните за потребителски кредит под № 7053613042, евентуално - за нищожна клаузата на чл. 7.1 от същия и за нищожни - още две клаузи за определяне на размера на годишния лихвен процент по договораобективно и субективно съединени между същите страни искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 10 и 11 от същия, чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД .

Копие от исковата молба е изпратено на ответната страна по реда на чл. 131 от ГПК и има своевременен отговор. Съдът пристъпи към произнасяне по предварителните въпроси по делото и изготвянето на проект за доклад по него.

І. Предварителни въпроси: спазена е местната и родова подсъдност по делото. Исковете са допустими, при очевиден интерес от исканото установяване. Спорът не е подходящ за медиация , доколкото предпоставки по чл. 140а ал. 1 не са налице.

ІІ. Проект за доклад по делото:

Фактите , от които ищеца черпи права :

На 27.06.2024 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 7053613042, по силата на който банката отпуснала на Т. заем в размер от 19 600.00 лева, който следвало да бъде върнат на 60 месечни вноски , за срок на договора до 05.07.2029 год., и посочен годишен процент на 1 разходите(ГПР) в размер на 39.40 %, годишен лихвен процент в размер на 34.12 %, а размерът на дневния лихвен процент не е посочен. Към задълженията процесния договор била включена сумата за застраховка от 6479.40 лева, като застраховката е предлагана от кредитора и така застрахователната премия се заплаща от кредитодателя директно на застрахователя или застрахователния посредник, след като е финансирана от кредитодателя. Уговорена е и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Тази лихва е в размер на основният лихвен процент плюс десет проценти пункта. Годишният процент на разходите по процесния кредит (ГПР) по всички суми изброени по-горе е 39.40 %. Така общата дължима сума по кредита е в размер на 54 658.93 лева, която страните са се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за период на кредита, всяка от по 910.98 лева.

Изложени са обаче доводи , че договорът , съставляващ потребитески кредит по Закона за потребителския кредит, е недействителен по смисъла на чл. 22 от същия закон, доколкото не били спазени изискванията на чл. 10 и 11 от същия.

Релевира се довод за нищожност на договора на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка страница; заплащането на застраховката съставлявало такса за действия, свързани с управление на кредита, която обаче не била точно посочена в договора.

Наведени са и доводи , че сумата по застраховката неправомерно не била включена в годишния разход по кредита , който при включването й щял да надхвърли допустимата от закона горна граница, която на свой ред щяло да релевира неговата недействителност. Налице било и заобикаляне на закона, в частност - ограничението на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което съставлявало самостоятелно основание за нищожност на договора. Поддържа се, че е налице и друго съществено основание за нищожност на договора за кредит – липсата на посочен размер на дължимия лихвен процент на ден, съгласно императивното изискване на чл.11, ал.1, т.20, предл. последно от ЗПК.

С оглед казаното, иска се от съда решение, с което да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че договора за потребителски кредит № 7053613042 от дата 27.06.2024 г. между страните е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 10 и 11 от същия, евентуално , ако договора бъде приет за действителен, 2 то на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да се прогласят за нищожни клаузите на чл. 7.1 от договора , с която се задължава Т. да заплаща застрахователна премия, както и клаузите с които са уговорени ГЛП в размер на 34.12% и ГПР в размер на 39.40 % поради противоречие със ЗПК, към които се прилага ЗЗП, както и да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Отрича всякакви пороци на договора. Претендира разноските.

Предвид изложените от ищеца факти , водят се четири обективно и субективно съединени установителни иска а с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 10 и 11 от същия, чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД .

Всяка от страните доказва изгодните за себе си факти и обстоятелства.

Ищецът доказва пороците на договора – приложен непосочен в договора ГПР, както и твърдението си за неспазен размер на шрифта на договора.

Ответникът доказва изготвянето на договора в изискуемата форма , вкл. посочване на дневен лихвен процент .

Доказателства за размера на шрефта не се сочат.

ІІІ. Доказателствата: Представените с ИМ писмени доказателства са относими към предмета на спора и се допускат за събиране. Следва да се назначи експертиза със посочените от страните задачи и – служебно експертиза , която да изследва размера на шрифта, с който договора е изпълнен.

Воден от изложеното и на основание чл. 140 и 146 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага като писмени доказателства по делото приложените към ИМ документи.

Назначава съдебносчетоводна експертиза със задачите, формулирани в исковата молба и отговора , която възлага на вещото лице Я. А., при първоначален депозит от 500 евро, платими както следва – 300 евро от ответника, в срок от една седмица от датата на съобщението , и 200 евро- от бюджета на съда.

Назначава съдебнотехническа експертиза със задача , вещото лице да изследва договора и да каже какъв е размера на шрифта, с която той е изпълнен.

3

Възлага експретизата на вещото лице В. М., при първоначален депозит от 300 евро, платими от бюджета на съда.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на дата 03.11.2026г. от 15.45 с призоваването на страните, на които да се изпрати копие от настоящото определение ведно с призовките, а на ищеца – и копие от отговора.

Да се призове вещото лице М.; ВЛ А. да се призове след внасяне на депозита.

Напътва страните към уреждане на спора помежду им извънсъдебно, вкл. чрез медиация или посредством сключване на съдебна спогодба, в който случай дължимата ДТ е в размер на 2% вместо 4%.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 4