Решение № 495 от 30.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Благоевград, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20221200500006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ХР. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Б.“ №16, вх.А, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Г.В., против Решение №905744 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 648/2021 г. по описа на РС-Благоевград.

С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ХР. ЦВ. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „Б.“ №16, вх.А, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр.

София - 1000, ул.“Х.А.“ № 60, ет.3, срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Л.”, бул. “П.Вл.“ № 21, “Л. 6”, ет. 2, представлявано от Т.Я., отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК – за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.05.2012 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1297/2012 г. по описа на PC-Благоевград, въз основа на който е издаден изпълнителен лист от 25.07.2012 г., поради погасяването им по давност, а именно: сумата от 4156.09 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-01241630/07.08.2008 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1720.52 лева – възнаградителна лихва за периода 19.06.2009г.19.08.2011 г.; сумата от 1219.51 лева – мораторна лихва за периода 20.07.2009 г. - 02.05.2012 г.; сумата от 141.92 лева - сторени разноски в заповедното производство за държавна такса; сумата от 100 лева – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, за събиране на 1 които е образувано и.д.№ 1494/2012г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795, с район на действие ОС-Благоевград.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че по прекратено по силата на закон изпълнително дело не могат да се предприемат валидни изпълнителни действия, тъй като процесуални действия могат да съществуват единствено и само във висящ процес. Посочва се, че даденото от районния съд разрешение противоречи на Тълкувателно решение №2/2013 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС. Твърди се, че в ТР 2/2013 г. било посочено, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т. 10 на ТР било посочено, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдигал наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилвали по право. В този смисъл се поддържа, че валидно изпълнително действие означавало такова, което e извършено по висящо изпълнително дело, а не по прекратено изпълнително дело. Поддържа се, че първоинстанционното решение противоречи и на трайната практика на ВКС, изразена в Решение №371/29.10.2015 по дело №1385/2012 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №42/26.02.2016 по дело №1812/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 10 от 16.02.2016г. по гр.д.№ 3231/2014г. на ВКС, III Г.О. Решение №285/06.10.2015 по дело №1953/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., като се цитира съдържанието на посочените актове на ВКС. Твърди се, че в обратен смисъл имало едно единствено решение на ВКС, а именно Решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№ 1747/2020 г на ВКС IV Г.О.

Навежда се, че тълкуването в посоченото решение е неправилно, поради което не следвало да се възприема от съдилищата, по следните съображения. На първо място, защото висящият изпълнителен процес бил свързан на първо място с волеизявление на взискателя – той трябвало да поиска такъв да бъде учреден, с писмена молба. Поради това, не можело да се сподели становището в Решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№ 1747/2020 г на ВКС IV Г.О, че „съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело“, тъй като това би било в нарушение на чл.426, ал.1 ГПК. На второ място, защото учредяването на висящ изпълнителен процес е свързан със заплащането на такси. Простото подаване на молби и искания от взискателя не можело да се приеме като “активно поведение в смисъла на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС, в което изрично било записано, че действията се обезсилват ако са нередовни. С други думи - “служебното образуване” на изпълнителен процес след перемпцията, би нарушило изискването за редовност на действията на взискателя. На трето място, поддържа се, че номерът на изпълнителното дело е от изключителна важност за длъжника. Това е така, понеже номерът на изпълнителното дело определял в рамките на кое дело съдебният изпълнител имал право да упражнява държавна принуда. В този смисъл се твърди, че становището в цитираното по-горе решение, че необразуването на ново изпълнително дело нито вреди на кредитора, нито вреди или ползва длъжника, било абсурдно. Перемпция означавало край на възможността да се упражнява държавна принуда по конкретно дело. Липсата на яснота по кое дело могат да се засягат правата на длъжника, 2 силно го засягало, интензивно можело да наруши правата му и практически обезсмисляла чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. В жалбата се посочва още, че към настоящия момент имало предложение от ВАС за образуване на тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС, поради противоречивата практика на ВКС по въпроса, прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което съдът да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Претендира се и присъждане на сторените в двете инстанции разноски по делото. Прилага се постановление за прекратяване на процесното изпълнително дело, което се моли да се приеме като доказателство по делото.

По реда на чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна – „К.И.И. БГ“ ЕАД, чрез юрк. Н.В.. В отговора се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че постановеното решение е в синхрон с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на ВКС и утвърдената практика на българските съдилища. Посочва се, че първоинстанционният състав изрично и подробно е посочил изпълнителните действия, предприети по изп. дело № 1494/2012 г. по описа на ЧСИ В.Т., доказващи тезата на въззиваемия, че вземанията не са погасени по давност, тъй като са предприемани изпълнителни действия по делото и не е допуснато изтичането на период от пет години, в който такива да не са извършвани, за да се счете давността за изтекла. Посочва се, че предприемането на всяко едно от посочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, 6.

„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стигал до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“. Твърди се, че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.

Това следвало от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга подобна формулировка. Развиват се подробни съображения, че в казус като настоящия извършената с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980 г., поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. Посочва се още, че в процесния случай, следва да се направи категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, каквото е направено в Решение №37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. Твърди се, че в посоченото решение се заявявало категорично, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980 г. на Пленума на 3

ВС, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Твърди се, че решаващият състав на ВКС е постановил, че насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането. Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело нямало значение за прекъсването на давността. Твърди се, че постановките, закрепени в горецитираното решение на ВКС, правилно са били приложени по настоящия казус от първоинстанционния състав на Районен съд - Благоевград. Посочва се, че именно във връзка с горецитираната практика, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че въпреки настъпилата перемпция през януари 2015 г., давността за вземането е започнала да тече от постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а поисканите от взискателя и предприети последващи изпълнителни действия са годни да прекъснат погасителната давност, поради направеното категорично разграничение между перемпционен и давностен срок. С оглед гореизложените доводи се моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят Х.Н., редовно и своевременно призован, не се явява, за него се явява адв. В.. Същият поддържа искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Претендират се и разноски пред въззивния съд за заплатена държавна такса. Не се претендира адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител в открито съдебно заседание.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е допустимо, поради което не се налага неговото обезсилване.

4

По правилността на решението, съдът намира следното:

Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72b43b1b-ce92-4d42-aab2-f0d71ec6dbb5