Решение № 1141 от 16.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1141

Сливен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600172 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 249 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2025 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 14/04.03.2026 г., постановено по АНД № 249/2025 г. на Районен съд – Нова Загора е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 10871032, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4, във вр. с ал. 2 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР – Сливен, която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за допуснати при неговото постановяване нарушения на съдопроизводствените правила. Не се споделят изводите на съда, че жалбоподателят е санкциониран за деяние, съставляващо нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП при липсата на пътен знак, ограничаващ скоростта в процесния пътен участък. Представените от наказващия орган писмени доказателства свидетелствали, че са спазени реда и условията за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Според представен протокол за използването на АТСС (съставляващ официален документ), последното е разположено съгласно нормативните предписания и наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Счита, че съдът не е приложил принципа на служебното начало да установи всички факти от значение за случая, а се позовал единствено на предоставените от АПИ доказателства. Излага и други съображения в тази насока, като моли съда да отмени атакувания първоинстационен съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В с.з. касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призована, не се представлява. В писмено становище с доводи, идентични с тези в жалбата, поддържа същата и моли съда да я уважи.

В с.з. ответникът по касационното обжалване М. П. Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба и отговор по касационната жалба моли съда да отхвърли същата и потвърди решението на Районен съд – Нова Загора.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 30.05.2025 г. настоящият ответник по касационната жалба М. Г. управлявал товарен автомобил Форд Транзит 2.5Д с рег. № [рег. номер] по път III-554. Съставен бил Електронен фиш налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 10871032 за това, че на посочената дата в 13:40 ч. с АТСС, разположена в посока [населено място] е установено извършено нарушение за скорост, като на разклона за *** Г. е управлявал превозното средство със скорост от 60 км/ч, при разрешена за съответния участък от 50 км/ч. С електронния фиш, издаден от ОД на МВР – Сливен на водача Г. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 40,00 (четиридесет) лева на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4, във вр. с ал. 2 т. 1 от Закона за движението по пътищата и за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост на движение на заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и час (снимка № 120ССDC/0157271), Протокол № 175-СГ-ИСИС/11.12.2024 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 на БИМ, според който, системата отговаря на изискванията на раздел ХХХVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 306р-10039/03.06.2025 г. с посочена дата на приемане 30.05.2025 г. и същата дата на използване от 13:30 до 18:20 часа и място за контрол ***, път III-554 км 14 (на разклона за [населено място]). В протокола е посочено наличие на пътен знак за ограничение В26 за 50 км/ч.

В хода на първоинстанционното съдебно производство по доказателствата е приобщено писмо изх. № 11-00-165/15.12.2025 г. на Директор ОПУ – Сливен, съгласно чието съдържание, към 30.05.2025 г. на км. 14 при разклона за [населено място] в двете посоки са налични пътни знаци: км. 13+750 дясно – В26 (70), км. 13+850 – дясно В26 (50), км 14+168 ляво – В26 (50) и км 14+268 ляво – В26 (70). Изложено е, че описаните пътни знаци са поставени към дата 16.04.2025 г., към 04.06.2025 г. е постъпил сигнал от Пътна полиция за липсващи пътни знаци, като при извършена проверка е констатирано, че същите са умишлено съборени, за което е изготвен констативен протокол и доклад от 05.06.2025 г.

За да отмени Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че доказателствата, представени от АПИ поставят под съмнение наличието на пътния знак към процесната дата, като ответникът не е ангажирал доказателства, които по безспорен начин да установят извършеното нарушение. Кредитирал е гласните такива на свид. И., според които пътен знак В26 е липсвал. Решаващият състав е приел, че независимо каква е предвидената организация за движение по пътната мрежа, ако тя не съответства реално на наличната на пътното платно, не може да се изисква от водачите да я спазват, още повече – да бъдат санкционирани за неспазването на липсващи пътни знаци. Формирал е извод, че допуснатите от наказващия орган процесуални нарушения са съществени и е постановил отмяна на атакувания електронен фиш.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд не може да се установи по безспорен начин, че на процесната дата – 30.05.2025 г. пътен знак В26 в посоката на движение на водача Г. е бил наличен. Представеният от наказващия орган в хода на съдебното дирене снимков материал свидетелства за наличието на пътен знак в посока, обратна на движението на санкционираното лице. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че тежестта на доказване в хода на съдебното производство лежи върху наказващия орган. От писмото на АПИ се установява, че на 16.04.2025 г. такъв пътен знак е бил поставен, като на 04.06.2025 г. Пътна полиция е сигнализирала компетентната агенция за липсващи пътни знаци В26 в процесния район, като след проверка на 05.06.2025 г. е установено, че същите са съборени. На коя дата обаче са извършени последните действия, т.е. липсва процесния пътен знак, в тази насока категорични доказателства по делото не са ангажирани. Следователно, юридическият факт – извършено административно нарушение в хода на съдебното производство пред първата съдебна инстанция не е доказан. Настоящият състав не споделя изложеното в касационната жалба твърдение за допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото решаващият състав не събрал относими доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е положил максимални усилия да изясни фактическата обстановка, като не се установява наказващият орган да е проявил процесуална активност при събиране на относими доказателства, въпреки че носи тежестта на доказване. Видно от АНД № 249/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, наказващият орган не е участвал активно в събирането на доказателствата, представени са единствено отговори на съдебните разпореждания по събиране на доказателства, в т.ч. чрез насочване на съда към АПИ. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът е положил максимални усилия за събиране на относими доказателства и в този смисъл, процесуалната пасивност на наказващия орган в хода на съдебното дирене не може да се вмени в нарушение на съда, при това - съществено такова на съдопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд правни изводи за незаконосъобразност на електронния фиш, поради нарушения на ЗАНН и ЗДвП напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат приповтаряни, по арг. от чл. 221 ал. 2, предл. последно от АПК. Това налага извода за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като изводи на всички събрани по делото доказателства.

Гореизложеното мотивира настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за основателни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за незаконосъобразност на процесния електронен фиш, респ. правилност на обжалвания съдебен акт. Както се отбеляза по – горе, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд – Нова Загора е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 10871032, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на М. П. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 4, във вр. с ал. 2 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, като основателна се преценява и следва да се уважи претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита. По делото ответникът е представляван от адв. И.. Д. от ***, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2026 г., в който е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва от упълномощения адвокат, с уговорена безплатна правна помощ по образуваното касационно административнонаказателно дело по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. Съобразно разпоредбите на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 5 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, адвокатите могат да оказват безплатно правна помощ на близки, роднини и други юристи. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за оказаните от адв. И.. Д. безплатни правна помощ и съдействие следва да се определи възнаграждение в размер на минимално предвиденото от 204, 52 (двеста и четири 0,52) евро, като така определените разноски се възложат в тежест на касационния жалбоподател.