Решение № 5212 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5212 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100514284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“, ЕИК 200299615 срещу решение №16845/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 16249/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено наполовина с оглед наличие на съпричиняване. Претендира разноски.

Въззиваемият ЗАД „Алианц България“ АД, оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Ищецът ЗАД „Алианц България” АД е предявил срещу ответника ЗАД „ДаллБог Живот и здраве” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 5445,80лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2023г. до пълното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 515,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.05.2022г. до 29.03.2023г.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 28.01.2022г. ПТП в гр.

Пловдив, е изплатил сумата от 5430,80лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по автобус „Темса“, модел ЛФ 12, рег. № ****, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № 21-0300/150/5000967, валидна към момента на застрахователното събитие, както и 15 лв. ликвидационни разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 28.01.2022г. Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка „БМВ”, рег. № ****, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В законоустановения срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД „ДаллБог Живот и здраве” АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, че между него и собственика на л. а. с марка „БМВ”, рег. № **** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищецът е заплатил сумата от 5430,80лв. Оспорва съставения констативен протокол за ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП. Оспорват се и констатираните щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от процесното ПТП. При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване от страна на водача на автобус „Темса“, модел ЛФ 12, рег. № ****. Заявява, че 2 заплатеното обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.

С решение №16845/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 16249/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, исковата претенция е изцяло уважена.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Като причина за ПТП съдът приема посочения в протокола и твърдян от ищеца механизъм. Последният се извежда както от приетия по делото протокол за ПТП, подписан от участниците в ПТПто, който не е оспорен от ответната страна, а и кореспондира с обективираното в заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза, също неоспорена от ответника, както и от свидетелските показания. Няма никакви доказателства в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че първопричина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автобус марка „Темса“, в частност, че същият не се е движил със скорост и дистанция, които да му позволят да предотврати евентуално ПТП, нито за съпричиняване от страна на същия. Нещо повече- по делото е приет препис от административно-наказателна преписка във връзка с 3 протокола за ПТП от 28.01.2022 г. и издаден във връзка с последния АУАН, влязъл в сила, с който на Б.В.М.., водач на л. а. „БМВ”, рег. № ****, е наложена глоба именно за установеното нарушение при процесното ПТП, което опровергава тезата на жалбоподателя и всички възражения на същия в този смисъл са неоснователни.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемото дружество, а именно 300 лв. адвокатско възнаграждение, предвид своевременно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №16845/18.10.2023 г., постановено по гр. д.

№ 16249/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав изцяло.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М.

Димитров“ №1 да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №59 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4