Решение № 4563 от 16.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4563 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110211405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от "***" АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление с. ***, бул. „Цариградско шосе“, база „***“, представлявано от изпълнителния директор Л.П.С., чрез адв. Й. Л. от АК-***, против електронен фиш (ЕФ) № 8507124309/23.04.2024г., издаден от Агенция "Пътна инфрастуктура"-МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесния ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. На първо място твърди, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от Закон за пътищата (ЗП), тъй като същата премахва наличието на административно нарушение. Твърди се, че собственикът не е бил уведомен, че трябва да заплати дължимата такса, поради което не е налице неправомерно бездействие и не е извършено административно нарушение. Навежда доводи, че развилото се административно производство е в разрез с правото на ЕС, включително и относно критериите за съразмерност и пропорционалност на наложената имуществена санкция, както и че липсва проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Позовава се на разпоредби от общностното право на ЕС и текущата съдебна практика. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика на Съда на ЕС (СЕС). На второ място, се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, поради липса на задължителните реквизити, посочени в нормата на чл. 189ж, 1 ал. 1, изр. 2 ЗДвП, като конкретно е посочено, че липсва посочване на административнонаказващия орган (АНО), поради което не може да се определи неговата компетентност, липсва посочване мястото на нарушението (тъй като не са посочени обектите, които го индивидуализират), както и словесно описание на самото нарушение, поради което за дружеството остава непонятно какво нарушение е извършило – няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. В жалбата се съдържат и възражения, свързани с описанието на изпълнителното деяние, като се посочва, че има разминаване между словесното описание, съгласно което дружеството не е заплатило дължимата такса за използването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация, санкционираният субект е допуснал управлението на ППС по платената пътна мрежа без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. По-нататък посочва, че не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната пътна такса по чл. 10, ал.

1 ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Процесуалният представител на жалбоподателя намира, че е следвало да бъде отбелязано, че бордовите устройства, монтирани в превозните средства, предават тол данни, превръщат ги в ТОЛ декларации и предават същите на АПИ, а се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние и се предават на агенцията в съответния изискуем формат и необходимото съдържание. На трето място се твърди, че не са спазени давностните срокове за започване и приключване на производството. В тази връзка се посочва, че самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, поради което срокът по чл. 34 ЗАНН започва да тече от самото заснемане. В подкрепа на това твърдение е цитирана съдебна практика. На четвърто място се твърди, че ЕФ не се ползва с доказателствена сила. На пето място се посочва, че липсва посочване на данни за вида, модела и годността на техническото средство. В тази връзка се твърди, че българската държава не е транспонирала Директива 2019/520 на Европейския парламент и Съвета. На шесто място се твърди, че таксата, която АПИ е начислила, освен имуществената санкция, е неправомерно начислена, тъй като е недопустимо за едно нарушение да има две санкции, още повече, че може да се установи изминатото разстояние и да се заплати само неизплатената част. На седмо място се твърди, че доставчиците на електронната услуга информират незабавно ползвателите за всеки случай на недекларирана пътна така във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. В тази връзка се посочва, че АНО е следвало да даде възможност на жалбоподателя да предекларира данните в случай на установено несъответствие. На осмо място се твърди, че националният доставчик не е изпълнил задълженията си. На девето място, в жалбата се твърди, че е нарушен принципът на 2 пропорционалност, като са цитирани разпоредби от правото на ЕС и е посочена съдебна практика в подкрепа на твърдението. С тези аргументи се иска отмяна на наказателното постановление. Отправена е претенция за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна по жалбата в лицето на издателя на ЕФ – Агенция "Пътна инфраструктура"- МРРБ, се представлява от юрк. Х.Б., който е взел становище по съществото на делото, като намира обжалвания ЕФ за правилен и законосъобразен, отговарящ на всички нормативни изисквания, издаден от компетентен орган и съдържащ всички нормативно установени реквизити. С тези аргументи пледира пред съда да го потвърди и да остави депозираната жалба без уважение. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес да обжалва ЕФ и в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. ЕФ е връчен на 11.06.2025 г., а жалбата е заведена под деловоден номер при АНО на дата 20.06.2025 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е основателна.

Издаден е ЕФ № 8507124309 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за това, че на 23.04.2024 г., около 02:49 ч., е установено нарушение с ППС влекач, марка/модел „МАН ТГХ“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Столична, за движение по път А-2 км 6+804, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В ЕФ е отразено, че нарушението е установено с устройство № 20142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км. 6+804.

За посоченото нарушение на жалбоподателя "***" АД, в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

3

В ЕФ е отразено, че независимо от налагането на това административното наказание, "***" АД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 227 лева.

В ЕФ е посочено, че "***" АД може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия ЕФ, бъде заплатена компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 540 лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, както и че със заплащането на компесаторната такса в срок, ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.

10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният ЕФ; известия за доставяне; извлечение от доклад от ЕССПТ за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в; статични изображения във вид на снимков материал на ППС - 2 броя; справка за собственост на МПС; становище от отдел "УИСИ", НТУ, справка от А"ПИ"-МРРБ, ведно с приложени писмени доказателства; заповед за утвърждаване на образец на ЕФ и приложен образец на ЕФ; дневна разписка за дружеството "***" АД за осъществени тол плащания през системата на „Диджитол смарт инфраструктура“ АД.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. Съдът намира, че имуществената отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана чрез издаване на ЕФ, доколкото към датата на извършване на нарушение 23.04.2024 г. е била в сила редакцията на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която се явява и приложим по време закон съобразно принципа, съдържащ се в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В същата разпоредба е предвидено и нормативно установеното съдържание.

По отношение на описанието на нарушението, което е един от задължителните реквизити на ЕФ, съдът намира, че възражението на жалбоподателя в тази насока е основателно, поради следните аргументи.

4

Таксата по чл. чл.10б, ал. 3 от ЗП представлява такса за изминато разстояние, чрез заплащането на която ППС има право да измине определено разстояние, което предполага в ЕФ да се посочи, която е точката, в която МПС е навлязло в участъка и коя е изходната точка от него, за да може да се изчисли дължимата такса и същата да се посочи в ЕФ. Посочено е единствено, че дължимата такса изцяло не е заплатена, без да се посочва нейният размер.

Въпреки че не е предвидено като задължителен реквизит, размерът на дължимата такса е част от описанието на нарушението, което е задължителен реквизит, поради което нейното посочване се дължи, за да може санкционираният субект да разбере за какво точно е ангажирана неговата отговорност. Непосочването на тази информация води до неяснота за субекта за какво точно е ангажирана отговорността му (в случая имуществената).

Неяснота създава и посоченото в ЕФ, че за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Двата документа са описани в условията на алтернативност (видно от употребения съюз „или“), без да се посочи конкретно кой точно от тях липсва. Констатираното процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на защита, тъй като липсата на тези обстоятелства в ЕФ води до ограничаване възможността на субекта да организира адекватно защитата си. Не съществува възможност допуснатото процесуално нарушение да бъде санирано в хода на образуваното съдебно производство, а констатираната невъзможност обуславя единствено отмяна на наказателното постановление, поради неговата процесуална незаконосъобразност.