Решение № 260007 от 18.08.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 201/2020
- Вид
- Решение № 260007
- Подписан
- 18.08.2020
- В сила
- 18.08.2020
- Състав
- АНГЕЛИНА ЙОРГАКИЕВА ЛАЗАРОВА, ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ НИКОЛОВ ГРЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 43А · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 · Наказателен кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 452 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260007/18.08. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд
Наказателно отделение
На шести август
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Г. Грънчев
Секретар
Соня Дичева
Прокурор
Светла Курновска като разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД
№ 201 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 362/ 2020 г. на Окръжен съд гр.
Варна, постановено на 16.06.2020 г., с което съдът заменил частично наложеното на Мехмед И.Р. наказание „Пробация“ при пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, с периодичност 2 пъти в седмицата; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години; „Безвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа годишно“ за срок от 2 две години, наложени с присъда №.
68/13.03.2019 г. по НОХД № 4406/2018 г. на Районен съд – Варна, с лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от ВОП, който счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно. Посочва, че съдът е допуснал нарушение, като е постановил частична замяна на неизтърпения остатък от наложеното с присъдата наказание, като вместо за 7 месеца и 4 дни, е постановил лишаване от свобода за срок от 3 месеца. Прокурорът счита, че разпоредбата на чл. 43 а т. 2 от НК е императивна и под „частична замяна“ законът предвижда неизтърпения остатък от наказанието пробация, а не намаляване на наказанието по усмотрение на съда.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Варна поддържа протеста, като поставя въпрос относно тълкуването от съда на правната норма за замяна – изцяло или частично.
Отчита наличието на противоречива съдебна практика. На следващо място намира, че от доказателствата по делото няма причина съдът да замени наказанието пробация с по-малко от половината, дължимо при замяната, наказание лишаване от свобода. Оценява изводът на ВОС като произволен и необоснован. Моли протестът да бъде уважен.
Председателят на ПС гр. Варна преценява протеста за основателен и моли да бъде уважен.
В с.з. защитникът на осъденото лице моли протестът да бъде оставен без уважение.
Посочва, че по пробационното досие се установява, че за 10 месеца, осъденият има общо 4 пропуска, изпълнил е 62 часа от безвъзмездния труд, но е имал още 2 месеца да изпълни оставащите до 100 часа за годината. Осъден е, защото е поел вината на баща си, който по-късно починал. Намира, че законът е ясен и частичната замяна, извършена от ВОС е обоснована. Определеното от съда е достатъчно тежко наказание, както за осъдения, така и семейството му, и съответства на целите на наказанието. Воли определението да бъде потвърдено.
Осъденият
Р. моли за условна присъда.
След запознаване с материалите по делото и становищата на страните съставът на въззивната инстанция счете протеста за неоснователен.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват възприетите от ВОС предпоставки за постановяване на замяна на остатъка от наказанието пробация, наложено с присъда №. 68/13.03.2019 г. по НОХД № 4406/2018 г. на Районен съд – Варна. Изложените от съда фактически и правни изводи са несъмнени, подкрепят се от въззивния състав и не следва да бъдат преповтаряни. Законосъобразно е постановена замяна на пробацията с по-тежкия вид наказание.
Предмет на проверка са съображенията на ВОС относно частичната замяна на неизтърпения остатък от пробацията в размер на 1 година, 2 месеца и 9 дни с лишаване от свобода за срок от три месеца, а не със следващите се според прокурора - седем месеца и четири дни. Счита се, че частичната замяна е приравнена на целия остатък от определеното наказание пробация и съдът няма право да го замени с по-кратък срок на наказанието лишаване от свобода.
Съставът съобрази нормата на чл. 43 а от НК „съдът може да“, т. 2 – „замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода, като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.“.
Изразът
„изцяло или отчасти“ е законова конструкция, относима към различни въпроси на наказанието, напр. в чл. 23, 25, 27, 41, 68, 69, 70, 74 от НК. В доктрината и съдебната практика не са налице спорове при интерпретацията на регламентираното в посочените текстове и преценката, извършвана по прилагането им от съда, респ. от Президента. Наказанието, без значение от вида му, може да бъде присъединявано, приспаднато, не/изтърпявано и т.нат. изцяло или отчасти, по решение на компетентния съд.
В чл. 43 а т. 2 от НК е предвидена замяна на наказанието пробация с по-тежкото по вид – лишаване от свобода. Налице е друг инструмент за осъществяване на наказателната политика – замяна, и тя се извършва отново изцяло или отчасти.
Правораздаването изисква законовите конструкции да бъдат еднозначно тълкувани и синхронно прилагани. Преценката на съда по отношение на размера е неоспорима при всяка норма, позволяваща промяна на едно определено наказание.
На следващо място, според състава съдебната практика е разглеждала и утвърждавала и други случаи на постановена частична замяна на остатъка. Напр. в посоченото от прокурора от ВАпП, Решение № 191 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 660/2016 г., III н. о., се приема, че „Ако осъденият е изпълнявал наказанието и по трите мерки в продължение на една година, тази една година следва се приспадне. В този случай размерът на лишаването от свобода не може да бъде повече от една година (взема се предвид тригодишният срок, станал двегодишен след приспадането), но може да бъде по-кратък.“; в Решение № 106 от 25.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 231/2014 г., II н. о., „Когато са налице условията за замяна по чл. 43А НК решаващият съд взема предвид наличието на други обстоятелства, свързани включително и с личността на осъденото лице, и преценява дали в конкретния случай се налага да бъде заменено изцяло или отчасти (но от неизпълненото в целия размер или от остатъка на неизтърпяното) наказанието пробация.“. В този смисъл е и практиката на ВАпС, напр. в Решение № 256/01.12.2016г. по ВЧНД № 370/2016г.
На тази основа съставът счете, че законосъобразно ВОС е подходил към замяната на част от остатъка по наказанието пробация с наказание лишаване от свобода.
Преценката на първоинстанционния съд за частична замяна на остатъка от наложеното наказание пробация и начина на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода има своята фактическа и правна обосновка. С оглед поведението на осъдения в хода на изтърпяване на наказанието, семейното му положение, предходната съдимост, която до момента не е налагала ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, съставът подкрепя извода по същество за срока на следващото се наказание.
От съществено значение е изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода ефективно, с оглед потребностите на личността на осъдения от поправително-превъзпитателно въздействие. До този момент той не е бил изолиран от обществото, санкция, която би позволила индивидуална работа с осъдения в търсене на необходимите корекции на рисковите зони в нагласите и начина му на живот.
Не се установяват обстоятелства, неотчетени от ВОС при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода. Искането на прокурора от ВАпП за увеличаване до допустимия размер е необосновано. Чрез така определеното наказание се постига едновременно изпълнение на принципите на законоустановеност и индивидуализация и максимално обезпечаване на специалната и обща превенции.
Не съществуват предпоставки за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК, с оглед молбата от Р., предвид съдебното му минало.
По изложените съображения и поради липса на основания за изменение и отмяна на разглеждания съдебен акт на основание чл. 452 ал. 1 от НПК и чл. 338 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.2020 г. по ЧНД № 362/20 г. на Окръжен съд гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :