Определение № 831 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 831 гр. Варна., 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601565 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба с посочено правно основание – чл. 243, алр.7 от НПК от името на В. Г. Й. и Даниел Г. Й. подадена пред ОС – В. чрез пълномощника им адв. Р. М. от АК – В. срещу Определение № 5110/ 2025 год. по ЧНД 3515 / 2025 год. по описа на Районен съд – В., 37 състав.

С обжалваното определение районният съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр. Варна., за прекратяване на досъдебно производство № 28 / 2022 год. по описа на ОСлО – ОП – В..

Досъдебното производство е било образувано на 21.02.2022 г. и е било проведено за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че: в периода от м. април 2021 г. до м. ноември 2021 г., в гр. Варна., при условията на продължавана престъпна дейност, съзнателно не била оказвана помощ на лица, настанени в Дом за стари хора „Д.*" - гр. Варна., а именно Й.И.С, В.Н.Х, Д.Б, С.Д, В.И, Й.Р и Д.Н, за които е било налице задължение за служителите на Дома да се грижат за тях, тъй като се намират в опасност за живота си и нямат възможност да се самозапазят поради престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могла да бъде оказана помощ от служителите на социалното заведение.

С Постановлението от 05.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Варна. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 28/2022 г. по описа на ОСлО - ОП - В. за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Недоволни от постановлението са останали наследниците на Д.Б - В. Г.

Й., и Д. Г. Й., които с жалба до Районен съд гр. Варна. представили становище по доказателствата. Същите направили искане за отмяна на постановлението на РП – В. и връщане на делото на РП – В. за продължаване на разследването.

РС - Варна. прави подробен анализ на извършеното в хода на досъдебно 1 производство № 28/2022 г. по описа на ОСлО - ОП – В., водено за извършено престъпление по чл.138, вр. чл.26, ал.1 от НК и с определение от 23.09.2025 год. потвърждава прекратителното постановление на РП - В. като законосъобразно и правилно.

Със същото определение РС - Варна. указва на страните, правото им на обжалване и протест пред Окръжен съд – В., в 7-дневен срок от получаване на съобщението във връзка с него.

Това съобщение е връчено на В. Г. Й., ЕГН ********** и Д. Г. Й., ЕГН ********** на 08.10.2025 год.

Жалбата им е подадена с пощенско клеймо от 15.10.2025 год. – в последния седми ден от срока за обжалване. Същата е допустима тъй като е подадена в срок от лица притежаващи необходимата процесуална легитимация.

С въззивната жалба не се правят конкретни искания за събиране на нови доказателства. С нея се оспорват направените фактически и правни изводи на първоинстанционния съд направени въз основа на събраните до момента доказателства.

Основен довод на въззивниците е, че от доказателствата по досъдебното производство се установява липсата на полагани от дружеството стопанисващо дома и от наетия от него персонал елементарни живото поддържащи грижи по отношение на настанените лица, което като краен резултат е довело до настъпването на смъртта на Д.Б и на други настанени лица.

Изразяват обобщено становище за необходимост разследването по случая да продължи задълбочено и в пълнота, като в хода му да бъдат установени причините за смъртта на настанените лица , сред които Д.Б, както и наличието на благоприятстващи смъртта им фактори, като: системно недохранване, лошии битови условия, наранявания, липсата на прием на предпазни лекарства и др. Поставят въпроса дали при евентуално осигурена своевременна медицинска помощ и осигуряването на прилични условия на живот фаталният изход/смъртта на настанените лица/ е бил преодолим.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е подложил на необходимия внимателен анализ събраните доказателства по досъдебното производство и направените фактически и правни изводи на решаващия прокурор, но не е съобразил възможността за извършването на допълнителни действия по разследването с оглед доизясняване на фактите, като поради това е постановил неправилен съдебен акт.

РС - Варна. приема за установено, че Дом за стари хора „Д.*" се намирал в гр. Варна. - местност „С.Н", ул. „В."№1590, в сграда, където преди това се помещавал бившият хотел „Р.". Установява, че се касае за дейността на търговско дружество „А и С ****" ЕООД със собственик и управител свид.

Г.А. Приема за установено, че за въпросната дейност имало издадено удостоверение /разрешение/ за предоставяне на социални услуги от Агенция за социално подпомагане, като капацитетът за приемане в Дома бил за около 40 души, за които се грижели между 3 и 5 души персонал на смяна: санитар, сестра, социален работник и лекар.

Дружеството имало сключен граждански договори за медицинско обслужване с д-р М.Д.Ж /общопрактикуващ лекар/ и д-р И.В.В /специалист психиатър/, както и с И.Н.Т -психолог и Д.Н.Г - кинезитерапевт и 2 рехабилитатор.

По това време действали наложените от здравните власти в Република България ограничителни мерки във връзка с действащата в целия свят пандемия от болестта „Ковид 19", които изключвали възможността близките на настанените в Дома лица да ги посещават, да се срещат с тях на свиждания и да получават в дома присъствена информация за състоянието им и полаганите спрямо тях грижи.

В хода на разследването били установени множество лица, които във времето са настанявани в Дома.

Първоинстанционният съд правилно отчита безспорното задължение на управителя на Дома и назначените от него служителите, да се грижат за лицата, които са настанявани там, като приема също така за безспорно установено, че лицата, които са били настанявани в Дома, са били лишени от възможност за самоопазване, поради своята престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, че повечето от настанените лица са били в крайно тежко здравословно състояние, изразяващо се в неподвижност, престарялост, наличието на физически или психически проблеми, наличие на тежко заболяване като всички тези болестни усложнения били съпроводени с липса на възможност от самоопазване.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на празнота на доказателствата, която пречи за обективното и пълно разкриване на обективната истина и доказването по несъмнен начин на наличието на обективните и субективни признаци за извършено престъпление, респективно за процесуална възможност да бъде повдигнато обвинение на конкретно лице за извършено конкретно престъпление.

Правилно първоинстанционният съд съобразява, че по делото липсват първични доказателства за това как са били полагани грижи за настанените лица в Дома. Свидетелските показания на близките им са производни/косвени/ такива, тъй като представляват преразказ на разговорите им. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че въз основа на събраните до момента доказателства, извод за умишлено поведение на лица от персонала или управлението на Дома, което да е в насока за поставяне в опасност на здравето и живота на настанените там лица, би бил необоснован.

Неправилно е обаче застъпеното становище, че поради изминалия продължителен период от време, тази празнота на доказателствата вече не може да бъде попълнена. Тук настоящата инстанция не се солидаризира с първоинстанционния съд, че липсата на приложени по делото медицински документи за състоянието на настанените лица преди да починат, възпрепятства всяка възможност към настоящия момент да се установят по предвидения за това процесуален ред причините, поради които лицата са получили телесни увреждания или са починали.

Настоящата инстанция се съгласява с първоинстанционния съд, че особено съществен проблем препятстващ установяването на обективната истина е, че на нито едно от починалите лица не е била извършена аутопсия, респ. съдебномедицинска експертиза. Не се съгласява обаче, че в случая са изчерпани всички процесуални възможности за преодоляване на горепосочените проблеми за установяване на обективната истина по делото.

Правилно съобразява първоинстанционният съд, че само чрез прилагането на обосновани чрез науката медицина изследвания, би могло да 3 се установи евентуално престъпно състояние на съзнателно неоказване на помоща, която задължително е трябвало да бъде оказана в един отминал период от време.

След запознаване с делото не се установява в хода на разследването да са били положени необходимите усилия за снабдяване с всички медицински документи касаещи здравословното състояние на пострадалите лица.

Разпитаните като свидетели близки на починалите лица не са били разпитвани достатъчно подробно, дали съхраняват във владението си такива документи, кои са болничните заведения където са се лекували близките им, при кои медицински специалисти и по кое време е ставало това.

Ако тази информация беше събрана щеше да е евентуално възможно да бъде назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите свързани с това дали по време на престоя им в дома за стари хора, на пострадалите лица са били предоставяни необходимите им медицински и социални грижи, за да изживеят живота си в безопасна за тях среда.

Исканията на жалбоподатерлите – да бъдат установени причините за смъртта на настанените лица сред които е наследодателката им Д.Б, да бъде извършена преценка за евентуално наличие на благоприятстващи смъртта им фактори, като: системно недохранване, лошии битови условия, наранявания, липсата на прием на предпазни лекарства и др., както и даването на отговор на въпроса дали при евентуално осигурена своевременна медицинска помощ и осигуряването на прилични условия на живот фаталният изход/смъртта на настанените лица/ е бил преодолим, са били оценени като неизпълними преждевременно.

Към казаното до тук следва да се добави и следното :

Предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и лимитативно.

С оглед спецификата на производството, при отговор на въпроса правилен ли е прокурорския акт, могат да бъдат съобразявани само доказателствените материали, събрани до завършване на разследването.

Съдът няма право да посочва начин, метод или способ, по който да бъдат доизяснявани обстоятелствата по делото, събирани доказателства или извършвани процесуално следствени действия .

Ако доказателствата обаче не са максималния резултат от всестранно и пълно разследване, което да доведе до единствения възможен извод, че наказателното производство следва да се прекрати, то това води до прибързаност, а от там и до незаконосъобразност на прокурорското становище. Тоест, едва след проверката и обсъждането на всички релевантни факти, може да се приеме, че вътрешното убеждение е изградено в съответствие с процесуалните изисквания.

Прокурорските изводи, че „ за доказване на деяние по чл. 138 от НК е абсолютно задължително да са налице медицински документи, за да установят по предвидения процесуален ред причините, поради които пострадалите са получили в Дома телесни увреждания и са починали,.. защото само така можело да се докаже, предхождащо състояние на съзнателното неоказване на 4 помощ “ са със спорна правилност, но са безкритично приети и преповторени от първоинстанционния съдебен състав.

Но дори е да се изрази съгласие с тезата, че след като няма аутопсионни протоколи, то причината за смъртта на множество лица, починали след осъществяване на договорени с роднините им грижи, не може да бъде установена, а това е абсолютна пречка за доказване на деяние по чл. 138 от НК, то за да се прекрати наказателното производство на избраното от прокурора процесуално основание, следва да се установи по безспорен начин, че не е извършено никакво престъпление от общ характер, а не само по текста на материалния закон, по който е образувано производството.