Решение № 7958 от 03.11.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1085/2025
- Вид
- Решение № 7958
- Подписан
- 03.11.2025
- Състав
- Силвия Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 38, ал. 3 · Закон за защита на личните данни
- чл. 6 · Закон за защита на личните данни
- чл. 7, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 84 · Закон за защита на личните данни
- чл. 84, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- § 1, т. 2 · Закон за защита на личните данни
- § 1, т. 4 · Закон за защита на личните данни
- чл.325, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1,т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 4 т. 2 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 4, т. 7 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 58 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 58, пар. 2 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 58, параграф 2, б. "б" · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 83 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 7958
Хасково, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260701085 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 38 ал. 8 във вр. с ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на "Финпласт“ ООД с [ЕИК] против решение № ППН-01-702/2023 г. от 13.02.2025 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД или Комисията/, с която жалбата с peг. № ППН-01-702/21.08.2023 г., подадена срещу дружеството-жалбоподател от Е. В. Я. и И. П. Т. е обявена за основателна и на дружеството е наложена на основание чл. 83, § 5, б. „а“ вр. с чл. 58, § 2, б.“и“, имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
В жалбата се оспорва, че можело да се направи обоснован извод че личните данни били обработени без да е налице някое от условията за обработването им, а именно нямало съгласие за обработването на личните данни, обработването не било необходими за сключването на договор или за спазване на законово задължение, нито било необходимо за защита на жизненоважни интереси на субекта на данни или друго физическо лице и че обработването не било необходимо за защита на легитимни интереси на администратора. Излага се фактическа обстановка, при която лицата Я. и Т. са предоставили личните си данни за сключване на трудови договори, но същите не са се явили за да ги подпишат, поради което действали недробосъвестно. Оспорват се изводите на КЗЛД че липсва нормативно изискване за изпълнение на законовото задължение по чл. 62 от КТ. Възразява се срещу обстоятелствата, приети за такива отегчаващи отговорността. Затова се прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Прави се искане за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител по пълномощие, който поддържа жалбата, представя доказателства и моли решението на КЗЛД да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. В писмена защита коментира събраните гласни доказателства, а именно че двете лица добровлно са представили личните си данни за целите на изготвянето на трудовите договори, както и са почерпили дивиденти от този факт, тъй като дружеството е заплащало осигуровки по техните партиди. Изтъква се аргумент, че от свидетелските показания се установява, че тъй като много дълго време двете лица са поддържали у представляващия дружеството желанието си да сключат трудовите си договори, това оправдава 7 месечното забавяне. В обобщение се моли за отмяна на оспорваното решение тъй като Е. Я. и И. Т. доброволно са предоставили личните си данни, обработването на личните им данни е било извършено в изпълнение на законово задължение, а именно това за добросъвестност при водене на преговори и сключване на договори по чл. 12 от ЗЗД, обработването било законосъобразно, поради изпълнение на преддоговорни задължения, обработването било необходимо, за да се защитят трудови и осигурителни права на субектите на данните и обработването било необходимо за целите на легитимните интереси на администратора в качеството му на работодател.
Ответникът - Комисия за защита на личните данни - не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище, подадено от процесуален представител, оспорва основателността на жалбата по подробно изложени съображения, които кореспондират с мотивите на решението като прави искане за отхвърлянето й, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите лица Е. В. Я. и И. П. Т. не се явяват, не се представляват по делото и не взимат отношение по основателността на жалбата.
От ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано по жалба с peг. № ППН-01-702/21.08.2023 г., от Е. В. Я. и И. П. Т., с копие до Районна прокуратура Хасково, ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Инспекция по труда Хасково. В същата жалбоподателите твърдят, че при извършена проверка от НОИ Хасково се констатирало че Я. и Т. били назначени във „Финпласт“ ООД за периода 15.11.2022 г. до съответно 26.06.2023 г. за Я. и 27.06.2023 г. за Т., без същите да са сключвали трудови договори с дружеството, без да са полагали труд за него и без да са получавали възнаграждение.
От представените Решения № 1012-26-210-3/08.08.2023 г. и № 1012-26-209-4/09.08.2023 г. на директор на ТП на НОИ Хасково е видно, че с разпореждане № РВ-3-26-01346413/03.05.2023 г. и РВ-3-26-01346420/03.05.2023 г. на ръководител на „Контрола по разходите ДОО“ при ТП на НОИ Хасково на Е. Я. е разпоредено връщането на добросъвестно получено обезщетение при нетрудова злополука за периодите съответно от 07.12.2022 г. до 21.12.2022 г. в размер на 286, 80 лв. и 13.02.2023 г. до 14.03.2023 г. в размер на 597,08 лв. При проверка органите били установили, че от ЕТ „ЕДИ-Е. Я.“ [населено място] били постъпили приложение № 9 от НПОПДОО за изплащане на болнични листи издадени съответно за периода 07.12.2022 до 21.12.2022 г. и за периода 13.02.2023 г. до 14.03.2023 г., но за същите периоди данни за издадени болнични листи за осигурителя на лицето "Финпласт“ ООД не били подадени, поради което административния орган приел, че е полаган труд за друг осигурител и обезщетение по представените болнични листи не се е следвало.
По този повод ТП на НОИ Хасково извършило проверка на "Финпласт“ ООД, при която се установило, че от страна на дружеството бил представен Трудов договор № 12/15.11.2022 г. с Я., за длъжност –монтажник дограма, с възнаграждение 355 лв. на 4 часов работен ден, който не бил подписан от работника, както и уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, в което също липсвал подпис на работника. В трудовото досие на Я. се съхранявала и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 6/27.06.2023 г. без същата да била подписана от работника.
В изисканите разплащателни ведомости нямало подпис на работника. В обясненията си управителя на "Финпласт“ ООД, посочил че лицето е изразило желание за започване на работа, но не се е явило.
Директорът на ТП на НОИ Хасково, с посочените по-горе решения отменил разпореждания с № РВ -3-26-01346413/03.05.2023 г. и № РВ-3-26-01346420/03.05.2023 г. на ръководител на „Контрола по разходите ДОО“ при ТП на НОИ Хасково.
При подадена жалба от лицето И. П. Т. се установило, че В ТД на НАП било подадено уведомление от страна на "Финпласт“ ООД , за сключен трудов договор с лицето И. П. Т. за периода 15.11.2022 г. до 27.06.2023 г.
ОТ Протокол за извършена проверка № ПР2328857/31.08.2023 г. се установява, че трудов договор № 11/15.11.2022 г., сключен между "Финпласт“ ООД с [ЕИК] и И. П. Т. не бил подписан от Т., същият не бил положил подписи нито в книгата за инструктаж, нито във ведомостите за заплати, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Дадени са предписания за изпращане от страна на "Финпласт“ ООД с [ЕИК] за заличаване на данните.
Видно от Протокол № ПО-16002623094341/29.09.2023 г. са внасяни осигуровки за И. П. Т. за месеците от 11.2022 г. до 06.2023 г.
С оглед изясняване на твърденията в жалбите, от страна на КЗЛД до "Финпласт“ ООД било отправено писмо, с което било указано, че дружеството има възможност да представи писменото си становище по изложените в жалбите факти и обстоятелства, ведно с относимите доказателства. В отговор постъпило писмено становище от С. Н. В. – управител и представляващ Финпласт ООД с вх. № ППН-01-702-#5/16.10.2023 г. като признание на неизгодни факти се установява, че дружеството е подало уведомление за сключени трудови договори с Е. В. Я. и И. П. Т. съответно № 12/15.11.2022 г. и № 11/15.11.2022 г., без двете лица да са положили подписите си върху договорите. Установява се още в условията на признание на неизгоден факт, че двете лица не са извършвали трудова дейност за дружеството и затова договорите им са прекратени.
Отправени са писма до Национална агенция за приходите, от които се установява, именно че и за двете лице са подадени уведомления за сключени договори и за прекратяване на договорите, като видно от писмо на ЦУ на НАП до КЗЛД с вх. № ППН-01-702#4/13.10.2023 г. за двете лица били подадени уведомления за заличаване относно всички подадени уведомления от страна на "Финпласт“ ООД.
С писмо с вх. № ППН-01-702#12/23/22.08.2024 г. са постъпили справки за наличните данни за сключени трудови договори за лицата И. П. Т. и Е. В. Я. към 21.08.2024 г., в които не фигурира дружеството жалбоподател.
Видно от извлечение на протокол № 30 от 24.07.2024 г. за проведено на същата дата редовно заседание на КЗЛД /л. 24-39 от делото/, подадената от Е. В. Я. и И. П. Т. жалба е приета за редовна и допустима, конституирани са двете лица и ответната страна – дружеството жалбоподател и е разпоредено изпращането на писма от дирекция „Правни производство и надзор“.
На 20.11.2024 г. било проведено второ заседание на комисията, за което страните били редовно уведомени по реда на АПК, в което жалбите били разгледани по същество и единодушно било взето решение жалбата да се обяви за основателна и на основание чл. 58, § 2, б. „и“ на "Финпласт“ ООД да се наложи имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 6, §1 от Регламент ЕС 2016/679, като бил даден срок до 16.12.2024 г. за изготвяне на решението.
На 13.02.2025 г. било изготвено решение № ППН-01-702/2023, в което били изложени мотивите за взетото решение и била наложена имуществената санкция на "Финпласт“ ООД. В него комисията приела, че жалбата е допустима като подадена от лица с правен интерес срещу лице –администратор на лични данни по смисъла на чл.4, ал. 7 от Общия Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на жалбоподателите и същата била подадена в срок.
Прието е, че от така установената фактическа обстановка можело да се направи обоснован извод за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 679/2016, доколкото личните данни на жалбоподателите били обработени без да е налице някое от условията за законосъобразност на обработването. С оглед на което Я. и Т. не са дали съгласие за обработване на личните им данни; обработването не е било необходимо за изпълнение на договор, поради факта, че между страните не е имало сключено писмено споразумение; обработването не е било необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора доколкото същият не доказа да е работодател на жалбоподателите; обработването не е било необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интересни на субекта на данни или на друго физическо лице; обработването не е било необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, които са предоставени на администратора; обработването не е било необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна.
Приема се още, че не било налице нормативно установено задължение на дружеството по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като дружеството нямало качеството на работодател и осигурител по отношение на Я. или Т. за подаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ и декларации за осигурено лице съдържащи лични данни на жалбоподателя, поради което следвало жалбата да се уважи и комисията от правомощията си по чл. 58, пар. 2 от Регламент 2016/679 счела за най-целесъобразно налагането на имуществена санкция при отчитане на особеностите на конкретния случай и степента на засягане на интересите на субекта на данни, както и на обществения интерес. Като смекчаващи отговорността обстоятелства били приети обстоятелствата, че нарушението било първо за администратора, който бил микропредприятие, както и че дружеството съдействало на Комисията при изясняване на преписката от правна и фактическа страна. А като отегчаващи отговорността обстоятелствата, били приети фактите че били обработени данни за единен граждански номер на лицата, че резултат на регистрацията са ограничени правата на жалбоподателите и продължителността на нарушението е над седем месеца, като и че нарушението е допуснато спрямо две лица. Констатирано било и че информацията била обработена не само с цел да сключи договор, но с цел да използва данните за обогатяване, като трудовите договори били прекратени в резултат на контролна дейност на друг държавен орган.
Разпечатката съдържа 32 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72b2f481-24f0-4705-b6b1-1b165154bee0