Решение № 28 от 27.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Исперих, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20233310200006 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Р. Е. Р. от с.Т., обл.Разград, чрез адв.А. М. от АК – Разград, срещу НП № 22-0275000698/14.10.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за нарушения на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП.

Жалбоподателят счита както АУАН, така и обжалваното НП за неправилни и незаконосъобразни, като основните му възражения са свързани с неспазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Според жалбоподателят административнонаказващият орган не е обосновал наказателното постановление, което е довело от една страна до нарушаването му на правото на защита, а от друга до недоказаност на нарушението за което е подведен под отговорност. На следващо място се сочи липсата на мотиви относно приложението на чл. 9 от НК и на чл. 28 ЗАНН. Заявява, че е имал проблеми с електрониката на автомобила, за което е информирал контролния орган, но това обстоятелство, както и обстоятелството, че към момента на деянието улиците на града били пусти и нямало други движещи се автомобили и пешеходци, не били взети предвид. Наведени са и твърдения за явна несправедливост на наложените наказания, съпоставяйки ги с наказанията за нарушението управление на МПС след употреба на алкохол, които според жалбоподателя били в пъти по-леки. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адв.А.

М., който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се 1 явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2022 г. свидетелите Д. Д. и С. С. – служители в РУ – Исперих, работели по безопасност на движението по утвърден график от началник РУ Исперих. Около 22.50 ч. свидетелите били позиционирани в гр.Исперих, на ул.“*****“, до магазин „Пацони“, когато забелязали, че лек автомобил марка „********“, с рег.№ ** **** ** излязъл от редицата паркирани на улицата автомобили и след като преминал през препятствие „легнал полицай“ подал по-рязко газ, пуснал десен мигач и завил по ул.“Искър“. След завоя водачът форсирал двигателя, при което се приплъзнали задните колела, автомобилът се усукал наляво, след това леко надясно, изправил се и продължил. Св. Д. го последвал с полицейския автомобил по ул.“Искър“, изпреварил го и със светлинен и звуков сигнал успял да спре автомобила. При проверката установил, че водач на автомобила е жалбоподателя Р. Е. Р.. Полицейският служител обяснил на водача, че е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, помолил го да го последва назад по улицата, за да му покаже какво точно е извършил и да му състави АУАН. При връщането назад по улицата св.Д. заснел със служебния таблет улицата в участъка, в който водачът е форсирал двигателя и с приплъзване на задните колела е усукал автомобила наляво и надясно. От представените от свидетеля в с.з. 2 бр.снимки, приобщени към доказателствата по делото, е видно, че в ляво на тротоара, в близост до сградата, има пешеходци. Първоначално водачът признал извършеното от него пред полицейския служител, но в последствие обяснил, че колата му имала проблем и затова той в яда си е подал повече газ, при което е завъртял гуми. При това положение св.Д. преценил, че Р. Р. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и му съставил АУАН, който нарушителят подписал, като отбелязал, че има възражения. Собственоръчно върху акта жалбоподателят написал, че в борд-компютъра на автомобила му изписвала грешка за двигателя и DTC контрола и когато подал леко газ колата подала повече газ и се хлъзнала. Св.С. подписал акта като свидетел – очевидец. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 737968 от 04.09.2022 г., НП № 22-0275-000698/14.10.2022 г., 2 бр.фотоснимки, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. Д., С. С. и Е. Х..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация от обективна и субективна страна на извършеното от него нарушение. Видно е както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити, 2 посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И двата административни акта съдържат собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и ЕГН; датата и мястото на извършване на нарушението – 04.09.2022 г., 22.50 ч., гр.Исперих, ул.“Искър“; описано е нарушението – водачът на МПС използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначени за превоз на хора и товари; описани са и обстоятелствата, при което то е извършено – при управление на л.а.“***“ с рег.№ ** **** ** в гр.Исперих, на ул.Искър, предприема ненужно форсиране и приплъзване на задните колелета с цел губене на сцепление, при което автомобилът преминава от дясно платно в лявото като застрашава живота и здравето на околните; посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени – чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а в НП е посочена и съответнаата санкционна норма – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.

Индивидуализирането на извършеното нарушение по описания начин е напълно достатъчно, за да разбере нарушителя за какво деяние му се търси административнонаказателна отговорност, респективно да организира своята защита. Очевидно жалбоподателят е бил наясно с вмененото му нарушение още при съставянето на АУАН, тъй като първоначално е признал извършеното от него и е изразил съжаление за стореното, обстоятелства, които се потвърждават и от самия нарушител. Нещо повече – посочил е че има възражения и ги е написал върху АУАН. Действително описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е кратко, но съдържа в себе си всички важни факти, относими към процесното деяние.

Колкото до възражението, че липсвали мотиви в НП, с които АНО да обоснове съображенията си за налагане на административните наказания и евентуално обсъждане на възраженията на нарушителя, след ва да се отбележи, че характера на обжалвания акт и нормативните изисквания за неговото съдържание, залегнали в разпоредбата на чл. 57, ал. ЗАНН, не предполагат задължително изрично излагане на мотиви в тази насока.

Очевидно АНО е преценил въз основа на събраните доказателства, че следва да пристъпи към налагане на предвидените в закона наказания по отношение на нарушителя. В противен случай той има на разположение съответните правни възможности да прекрати административнонаказателното производство с мотивирана резолюция (чл. 54 ЗАНН) или да се произнесе по реда на чл. 28 ЗАНН. В случая АНО е пристъпил именно към издаване на НП, в което кратко и обосновано е посочил въз основа на какви обстоятелства е приел, че е извършено процесното нарушение. В края на акта се съдържа и обосновка за неприложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед така установените факти съдът счита, че в хода на съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респективно които да водят до отмяната на наказателното постановление на това основание.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било извършено от санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители Д. Д. и С. С., същите описват подробно възприетото от тях движение на автомобила, управляван от нарушителя на процесната 3 дата, като са категорични, че водачът още с потеглянето е дал по-рязко газ и е форсирал двигателя след като е извършил завой надясно и е навлязъл в ул.“Искър“, при което колелетата на автомобила се приплъзнали и той се усукал последователно наляво и надясно. Св.Д. посочва, че по това време по ул.“Искър“ нямало паркирани автомобили, но на тротоара на една пейка са стояли 4-5 младежи, при което е преценил, че с действията си нарушителят е заплашил тяхната безопасност като пешеходци. Тези обстоятелства свидетелят е разяснил и на нарушителя след като го е спрял за проверка, а след като последният го е последвал в началото на улицата, полицейският служител е направил и снимки със служебния лаптоп, н а които се вижда, че вляво на тротоара действително има хора. Св.С. също потвърждава, че водачът е дал рязко газ, при което автомобилът е започнал да се движи наляво – надясно и да приплъзва гуми. Тези показания са последователни, логични, изчерпателни и не съдържат вътрешни противоречия, допълват се взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в съдебното производство.

Показанията на св.Е. Х., баща на жалбоподателя и собственик на процесния автомобил, всъщност по никакъв начин не опровергават показанията на двамата полицейски служители, напротив – допълват ги, като допринасят за изясняване на целта, която е преследвал нарушителя с извършеното деяние. Според св.Х. процесния автомобил се управлява от сина му, като в края на месец август 2022 г. той му се оплакал, че имал проблеми с електрониката на колата – не задействала блокиращата система. Два пъти закарал автомобила на ремонт, но в сервиза не успели да отстранят проблема, което го принудило накрая да замине за Германия, където повредата била отстранена. Към настоящи момент синът му бил в Германия, където работел.

Свидетелят твърди, че синът му е примерен шофьор и не е чувал да е шофирал пиян, да е превишавал скорост или да е правил дрифт. Във връзка с това следва да се отбележи, че нарушителят няма обвинение за "дрифт" и не се спори, че няма констатирани други нарушени по ЗДвП (св.Д. изрично посочва в показанията си, че от направената от него справка в системата на Сектор ПП не е установил жалбоподателя да е имал други нарушение на ЗДвП). Действията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя са конкретно и ясно посочени в АУАН и НП – форсиране двигателя на автомобила, преплъзване на гумите на задните колелета с цел губене на сцепление, преминаване на автомолиба от дясното в лявото платно, с което използва пътищата не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Що се отнася до твърденията на св.Х. за техническа неизправност на автомобила, тези негови показания се потвърждават и от показанията на св.Д., пред когото нарушителят е заявил същото и го е вписал като възражение в АУАН. Наличието на такъв проблем обаче по никакъв начин не оправдава поведението на водача. Напротив, всеки водач е длъжен съгласно ЗДвП да управлява по пътищата, отворени за обществено ползване само технически изправни автомобили. Когато съответното МПС има сериозен технически проблем, за какъвто съобщава и самия нарушител – проблем с блокиращата система, нормалното поведение от законова и житейска гледна точка е да не се управлява такъв автомобил по пътищата, още по-малко да бъде форсиран двигателя, с преплъзване на задните колелета и последователно преминаване в ляво и дясно платно. Това че жалбоподателят е бил ядосан заради неотстранения технически проблем и в яда си дал рязко газ с всички последвали от това действия, не променя факта, че е извършил 4 нарушение на правилата за движение. Очевидно водачът е форсирал двигателя на автомобила с преплъзване на задните колелета именно за да провери дали и как се задейства електронната система за стабилност, за което подробно обяснява и в жалбата си, но следва да се отбележи, че пътищата за обществено ползване не са предназначени за изпробване на автомобили с технически проблеми, а за превоз на хора и товари. Обстоятелството че деянието е извършено в тъмната част на денонощието, в ден неделя, когато според жалбоподателя улиците били пусти и нямало движение на автомобили и пешеходци, не омаловажа нарушението. Установи се от показанията на св.Д. и представените от него 2 бр. снимки, че към момента на осъществяване на деянието на тротоара е имало група от 4-5 младежи, които според свидетеля са били застрашени от действията на водача Р.. Всъщност обстоятелството дали е имало или не други участници в движението и дали същите са били застрашени от действията на нарушителя, не е елемент от фактическия състав на деянието.