Решение № 9757 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9757 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110105528 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от АСС ЕООД, ЕИК ******, против Т ЕООД, ЕИК ***********“, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5 265.70 лева с ДДС, представляваща стойността на извършени услуги/СМР и мораторната лихва в размер на 646.53 лева, за периода 13.03.2024г. до 29.01.2025 г. Претендира разноски.

Твърди се, че ответното дружество възложили на ищеца да извърши множество СМР, за обект-********, за което бил сключен договор.

Сочи се, че възложените дейности, били извършени, като на 12.03.2024г. бил подписан между страните Протокол №4 от същата дата за извършените СМР, а именно: услуга с комбиниран багер, услуга с мини багер, извозване на земни маси, доставка на фракция 0/63 мм и 0/4мм.,срещу възнаграждение.

Ответника приел изготвената от ищцовото дружество Количественостойностна сметка, като за извършените дейности била издадена Фактура № **********/ 12.03.2024г., за сумата от 4 388.08 лева/ без ДДС/ или 5 265.70 лева /с ДДС/, със срок за плащане 13.03.2024г. Последната била и получена от ответното дружество в деня на издаването и, но ответникът не извършил плащане, поради което се твърди че същият дължи и мораторна лихва за периода 13.03.2024г. до датата на депозиране на иска в съда в размер на 646.53 лева. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

1

В открито съдебно заседание, провело се на 21.05.2025г. ответникът депозира с молба с вх. № 176108/20.05.2025г., с която посочва че е изплатил вземането за главница в размер на 5265,70 лв.

Ищецът, чрез процесуалният си представител заявява в о.с.з., че ответникът в хода на образуваното производство е възстановил сумата в размер на 5265,70 лв., представляваща претендираната главница. Поддържа искането си за осъждане ответника да заплати мораторна лихва в размер на 646.53 лева, за периода 13.03.2024г. до 29.01.2025г.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД:

В конкретния случай безспорно е, че страните по делото са били в търговски отношения по повод извършване на СМР, а именно: услуга с комбиниран багер, услуга с мини багер, извозване на земни маси, доставка на фракция 0/63 мм. и 0/4мм., срещу възнаграждение, за което ищецът издал Фактура № **********/ 12.03.2024г., за сумата от 4 388.08 лева /без ДДС/ или 5 265.70 лева /с ДДС/, със срок за плащане 13.03.2024г., която била и получена от ответното дружество в деня на издаването й.

Безспорно е обстоятелството, че с платежно нареждане от 19.05.2025 г., ответникът в хода на процеса е погасил задължението за главница в размер на 5265,70 лв. с ДДС.

Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответниците за стойност 5265,70 лв. за извършени услуги, за които е издадена Фактура № **********/ 12.03.2024г. за извършени СМР.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При това положение исковата претенция за главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

2

По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото ответникът не спори, че е получил фактура на № **********/ 12.03.2024г., издадена въз основа на Протокол № 4 от същата датата, която съдържа подписа на страните. В този смисъл ответникът следва да се счита за поставен в забава от 12.03.2024г., като акцесорния иск се явява основателен за периода от 13.03.2024г. до 29.01.2025 г. и за сумата от 646,53 лв.

По отношение на разноските:

Независимо от отхвърлянето на част от исковите претенция поради плащане в хода на производството, то същите са дължими от ответника, доколкото същият е станал повод за завеждане на иска - доколкото не се е издължил своевременно и не е заплатил дължимата цена на извършена услуга.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца за присъждане на деловодните разноски от общо 1815,48 лева – сбор от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК) по настоящото производство, както и такси и разноски в обезпечителното произовдство, дължими съгласно т.5 от ТР № 6/2013г.ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца АСС ЕООД, ЕИК ****** против Т ЕООД, ЕИК ***********, иск с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, за сумата от 5 265.70 лева с ДДС, представляваща стойността на извършени услуги/СМР, за която е била издадена Фактура № **********/ 12.03.2024г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА Т ЕООД, ЕИК *********** да заплати на АСС ЕООД, ЕИК ******, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 646.53 лева, представляваща мораторна лихва изчислена върху главницата от 5 265.70 лева с ДДС, за периода 13.03.2024г. до 29.01.2025 г.

ОСЪЖДА "Т“ ЕООД, ЕИК *********** да заплати на АСС ЕООД, ЕИК ******, деловодни разноски в размер на 1815,48 лв.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред СГС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4