Решение № 14354 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14354 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110130698 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „********************“ EАД, чрез адв. А. С., срещу „***********************“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4516,86 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4491,86 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по застраховка „*******” по щета № **************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2021 г. в гр. София, на кръстовището на бул.

„****************“ и бул. „*****************.“ водачът К. Н. Д., управляващ лек автомобил марка „*********“, модел „*******“, с рег. № ********* и притежаващ валидна задължителна застраховка „************” на автомобилистите в ответното дружество с полица № **************, със срок на застрахователното покритие от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., навлязъл в района на кръстовището на червен сигнал на светофара и реализирал ********* с преминаващия през него на зелен сигнал на светофара лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № **********, собственост на „**********“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „*******” при ищцовото дружество с полица № ***************, със срок на застрахователното покритие от 24.09.2021 г. до 23.09.2022 г. Вследствие настъпилия удар на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „*******”, били причинени щети, заведени при ищеца под № **************. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 4491,86 лева, заплатено на сервиза, 1 извършил ремонта, с преводно нареждане от 28.01.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „************“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски общо в размер на 4516,86 лева, но ответникът отказал да възстанови сумата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Ц.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното *********, наличието на вина у застрахования при него водач за причиняване на твърдяното произшествие, както и твърдението на ищеца, че претендираните вреди били резултат от това *********. Изразява становище, че не застрахованият при ответника водач, а този на процесния автомобил бил навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара в нарушение на чл. 6 ЗДвП и така предизвикал инцидента. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования по имуществената застраховка автомобил на същото основание, както и поради нарушаване на чл. 21 ЗДвП, тъй като се движил с несъобразена с пътния участък скорост и не успял да извърши спасителна маневра. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същата била силно завишена и не отговаряла на действителния размер на вредите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „********************“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа изцяло искова молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Моли съда да кредитира показанията на свидетеля В. А., които съответствали в пълна степен на приетия по делото двустранен констативен протокол за ********* и отразявали възможния според заключението на автотехническата експертиза механизъм на настъпване на произшествието.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „***********************“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Ц.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата претенция. В хода на устните състезания юрк. Славейков моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан. Претендира направените по делото разноски съгласно изхода на спора.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

2

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „*******“, сключена с ищеца по отношение на увредения от процесното ********* лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № **********, собственост на „**********“ ЕООД. Посоченото обстоятелство се установява от представената по делото застрахователна полица „********** ******* ***********“ № ***************, сключена на 24.09.2021 г., със срок на застрахователното покритие от 14,30 ч. на 24.09.2021 г. до 23,59 ч. на 23.09.2022 г., с рискова клауза „******* *******“ и допълнителни покрития „**********“ (************) и „****************“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2021 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ, е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 24.09.2021 г. С договора от застрахователя била определена застрахователна сума в размер на 45840 евро, а от застрахования била избрана тази в размер на 23438 евро.

Съгласно Глава Втора „****************“, Клауза „******* *******“ от Общите условия по застраховка „******* ***********“ на ищцовото дружество по тази клауза застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ********* и злоумишлени действия“, както и изброените допълнително покрити рискове. Съгласно клауза „******************* (*********) на *****“ сред покритите рискове било пътнотранспортното произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х, Раздел „***********“ от Общите условия, а специалните такива – в т. VІ от Глава втора. Съгласно Глава трета „***************“, Раздел ІІ „*********** ***** до 4 години“, застрахователното обезщетение за частични повреди се определяло въз основа на опис на увредените детайли по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. ***** се ремонтирало в посочен от застрахователя сервиз – представител на марката за страната, или друг сервиз, с който застрахователят имал сключен договор, като стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било ремонтирано *****; 3. ***** се ремонтирало в избран от застрахования сервиз след представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта и писмено съгласие на застрахователя, като в този случай разходите за ремонт се заплащали от застрахования, а застрахователят изплащал обезщетение до предварително съгласувания размер след представяне на разходооправдателни документи (фактури).

Не се оспорва и обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „*********“, модел „*******“, с рег. № ********* с полица № **************, със срок на застрахователното покритие от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. Посоченото обстоятелство се 3 установява и от представената по делото застрахователна полица.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (*********) се установява, че на 16.12.2021 г., в гр. София, на кръстовището между бул. „****************“ и бул. „*****************.“ водачът К. Н.

Д., управляващ лек автомобил марка „*********“, модел „*******“, с рег. № *********, навлязъл в района на кръстовището на червен сигнал на светофара и реализирал ********* с преминаващия през него на зелен сигнал на светофара лек автомобил марка „*********“, модел „**********“, с рег. № **********, управляван от другия свидетел В. Х. А..

Вследствие настъпилото ********* на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: преден ляв калник, броня и преден ляв фар. Протоколът бил подписан от водачите на двата автомобила, участвали в *********, без възражения и забележки. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ********* – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента, не е имало спор относно механизма на ********* и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за *********, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното *********, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието.

Двустранният протокол за *********, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в 4

Разпечатката съдържа 21 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72b22056-b10e-4a7f-ab58-9070fd9ca7f7