Заповед за изпълнение № 502 от 11.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 11.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 623 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. Г. В. ЕГН: **********, адрес ********* да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД ЕИК:

*********, седалище и адрес на управление **********, сумата от 461,29 EUR (четиристотин шестдесет и едно евро и 29 цента), представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 09.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса - 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение - 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

63,91 EUR (шестдесет и три евро и 91 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2024 г. до 23.01.2025 г.,

41,23 EUR (четиридесет и едно евро и 23 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 24.01.2025 г. до 08.03.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендираните 168,73 EUR (сто шестдесет и осем евро и 73 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********* от дата 16.05.2024г.: На 16 май 2024г., между В. Г. В. /Заемател/ и ********* ООД, ЕИК ********* (правоприемник на което е ********* АД, ЕИК *********) /Заемодател/ е сключен договор за паричен заем № *********. Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 511.29€, която сума е предоставена на Заемателя, като с подписването на процесния договор последният е удостоверил, че е получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 79.56€, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 590.85€ на 18 Двуседмични погасителна/и вноска/и. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 23 януари 2025г. предвид което вземанията по договора са изцяло изискуеми. Съгласно клаузите на сключения договор длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, 1 в размер на 41.23€, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.На 03 юни 2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между ********* ООД, ЕИК ********* (правоприемник на което е ********* АД, ЕИК *********) и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК: *********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 05 юни 2025 г. от ********* АД посредством писмо с обратна разписка.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли. От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи. Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите (ГПР) и годишното му оскъпяване. Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Липсва яснота дали в ГПР, посочен в т. 8 на ал. 1 на чл. 3 от договора, се включва неустойката за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата, визирана от чл. 5, ал.

2 вр. ал. 1 от договора. Сочи се, че „при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.“ От цитираното не става ясно дали неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР. С уговарянето на това допълнително възнаграждение, а именно за визираната неустойка за непредставяне на обезпечение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен. Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Т ака процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС- Монтана.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС 2 Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /168.73 евро /330.01 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД IBAN: *********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ********* ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

3

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Димитрова )

4