Определение № 1053 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104390 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Ветово, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Б. против решение № 243/02.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 353/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 318/24.02.2024г. постановено по гр.д. № 3118/2024г. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ по предявените от Н. А. Б. с ЕГН [ЕГН] против Община Ветово искове е признато, че уволнението на Н. А. Б. извършено със Заповед № ЧРП-11/17.04.2024г. на зам. кмета на Община Ветово – В. Ч. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.

2 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно и същото е отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация в Община Ветово.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че длъжността „главен специалист УТИПК“ не съществува от 01.04.2020г., а в периода 01.04.2020г. – 17.04.2024г. длъжностното разписание е изменяно многократно с решения на ОС. Сочи, че съдът не е посочил кои точно трудови функции сравнява, между кои длъжности и към коя 1 хипотеза ги приравнява – еднородни, близки или сходни трудови функции, за да обоснове задължението на работодателя за подбор. За необоснован счита извода на въззивния съд, че с въвеждането на ново изискване – образователен ценз се установяване недобросъвестност на работодателя, изразяваща се в извършване на промяна в изискванията за заемане на длъжността без да е доказано, че е въведена от работодателя именно с оглед нуждите на работата. Поддържа, че законът не вменява задължение за работодателя да доказва, че нуждите на работата изискват промяна в изискванията за заемане на длъжността.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. А. Б., чрез процесуален представител адв. Е. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 70/05.12.2011г., по силата на което ищцата била назначена на длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация в Община Ветово, считано от 05.12.2011г., със срок за изпитване до 05.03.2012г., който договор e станал окончателно сключен на основание чл. 71, ал. 2 от КТ.

Със Заповед № ЧР2/22.01.2020г. на Кмета на Община Ветово трудовият договор на ищцата е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа във връзка с извършена промяна в щатното разписание на Дирекция “Специализирана администрация” от 22.01.2020г., според която длъжността по трудово правоотношение “главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” е била променена на длъжност, заемана по служебно правоотношение “младши експерт устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол”. Тази оспорена пред три съдебни инстанции заповед е била отменена с влязло в сила на 25.01.2022г. решение № 260320/26.10.2020г. по гр.д. № 1481/2020г. на РРС, като незаконна и Н. А. Б. е била възстановена на длъжността “главен специалист УТИПК” в Специализираната администрация в Община Ветово.

С втора Заповед № ЧР-П-01/11.03.2022г. на Кмета на Община Ветово трудовото правоотношение с Н. А. Б. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ не се е явила да заеме длъжността, на която е била 2 възстановена. По жалба на уволнената служителка, с влязло в сила на 14.03.2024г. решение № 622/19.12.2022г. по гр.д. № 2323/2022г. на РРС, заповедта е била отменена като незаконна и Н. А. Б. е била отново възстановена на длъжността “главен специалист УТИПК” в Специализираната администрация в Община Ветово.

С оспорената сега Заповед № ЧР-П11/17.04.2024г. на зам. кмета на [община] Ч. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 17.04.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т.

2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Като причини за прекратяване на правоотношението работодателят е описал в заповедта утвърденото от кмета на Община Ветово длъжностно разписание на общинската администрация със заповед от № 176/30.03.2020г., в сила от 01.04.2020г. и Приложение № 1, Длъжностно разписание на Общинска администрация Ветово /л. 29-31/, в което към датата на възстановяване на ищцата не съществува длъжността „главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол“.

Със Заповед № 19/09.01.2020г. на кмета на общината длъжността главен специалист „Устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол“ е трансформирана от трудово в служебно правоотношение с наименование младши експерт „Устройство на територията, инвестиционно проектиране и контро“.

Съгласно утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.04.2020г., в обособения нов отдел “Устройство на територията” са предвидени следните длъжности: началник отдел; младши експерт регистри, незаконно строителство и архив; главен специалист УТ, кадастър, регулация и инвеститорски контрол; старши специалист-строителен техник и специалист строителен техник и ЕЕ. А в длъжностно разписание, в сила от 01.01.2024г., в отдел “Устройство на територията” са предвидени следните длъжности: началник отдел; младши експерт регистри, незаконно строителство и архив; младши експерт кадастър, регулация и технически услуги; главен специалист УТ, кадастър, регулация и инвеститорски контрол; главен специалист строителен техник; специалист строителен техник и ЕЕ и специалист технически услуги, регистри и архив.

За длъжността “младши експерт регистри, незаконно строителство и архив” е въведено ново изискване за образование, а именно: образователна степен ”бакалавър”, предвидени са допълнителни специфични изисквания и необходими компетентности, в т.ч. да синтезира информация, да формулира изводи и да предлага ефективни решения, на които изисквания, настъпили след сключване на трудовия договор с ищцата, тя не отговаря.

При сравнението на длъжностните задължения по длъжностна характеристика за останалите длъжности в отдел “Устройство на територията” въззивният съд приел за установено, че е налице идентичност в основните им трудови функции и в изискванията за заемането им.

При тези факти, от правна страна въззивният съд достигнал до извод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в изискуемата от закона форма, от оправомощено лице и е мотивирана. От сравнението на длъжностните задължения по длъжностна характеристика за останалите длъжности в отдел “Устройство на територията” приел, че е налице идентичност в основните трудови функции и в изискванията за заемането им. Преценката си за идентичност основал на естеството на дейностите по изграждане, 3 реконструкция на сгради и инфраструктура, контрол по строителството при спазване на нормативните разпоредби по ЗУТ и на утвърдените процедури за имоти и строежи на територията на Община Ветово. Отчел, че в обхвата на основните трудови функции включени в останалите длъжности в отдела липсват същностни различия в трудовите задължения по трудова характеристика. Достигнал до извод, че трудовата функция, изпълнявана от ищцата, не е премахната, а е преминала към други длъжности. Налице е реално съкращаване на една от трите идентични щатни бройки “специалисти”, но при това положение извършването на подбор е било задължително за работодателя. Изтъкнал, че подборът по чл. 329 от КТ е задължение за работодателя във всички случаи, когато уволнението поради съкращение в щата засяга една или няколко от многото идентични или сходни длъжности. Отбелязал, че ответникът в случая не е изпълнил задължението си по чл.

329 от КТ да проведе подбор, на което основание направил извод, че уволнението на ищцата е незаконно. Приел за основателен и доводът за нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ – намерението на работодателя чрез законово допустими средства /утвърдено щатно разписание на длъжностите/ да постигне единствената цел да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищцата. Така обосновал извод за незаконност на оспореното уволнение, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът Община Ветово обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по въпроси, по които твърди противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва:

1/ Ако към датата на влизане на съдебното решение за възстановяване на длъжност на служителя, тази длъжност не съществува в щатното разписание, има ли право работодателят да възстанови работника на по-ниска длъжност или на длъжност различна от тази заемана преди уволнението?;

2/ Кое щатно/длъжностно разписание следва да съобрази съда при постановяване на решението си – действащото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение или към дата на предходно щатно/длъжностно разписание?;

3/ Правилен ли е изводът на съда за идентичност или еднородност, близост или сходност трудови функции основан само на факта, че служителите работят в един и същ отдел?;

4/ Длъжен ли е съдът да направи съпоставка/анализ на трудовите функции и в изискванията за заемането им за различните длъжности в случай, че прави извод за идентичност между тях и да разграничи същностните от несъщностните трудови функции или е достатъчно да се произнесе, че е налице идентичност?;

5/ Длъжен ли е съдът да назначи експертиза, която да направи анализ кои трудови функции са еднородни, близки или сходни, на която по-късно да се позове и ако не е, длъжен ли е да обоснове в решението си кои функции приема за идентични или еднородни, близки или сходни и защо?;

6/ Законосъобразно ли е решение, в което съдът достига до извод за задължителен подбор по чл. 329 от КТ, без да е направен анализ на длъжностите и трудовите функции на работниците/служителите, при положение, че се съкращава една единствена длъжност?

4

7/ При наведени твърдения за недобросъвестност и от двете страни в процеса, длъжен ли е съдът да обсъди всяко едно от тях?

Сочи противоречие с решения на ВКС № 106/30.03.2015г. по гр.д. № 5857/2014г., IV ГО; решение № 179/20.10.2015г. по гр.д. № 5408/2014г., III ГО; решение № 178/09.12.2020г. по гр.д. № 4123/2019г., III ГО и Тълкувателно решение № 22/20.IV.1990г. по гр.д. № 3/1990г. на ОСГК на ВС.