Определение № 1183 от 09.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 09.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500974 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от А. С. Ч., с която обжалва определение № 8 от 08.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1 132/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, 2 въззивен граждански състав, с което съдът е оставил без разглеждане подадените от А. С. Ч., длъжник по изп. д. № 20259250400124 по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – съдебния район на Софийски окръжен съд, жалби срещу действията на ЧСИ, както следва: жалба вх. № 08 607 от 10.11.25 г. по описа на ЧСИ срещу разпореждане на ЧСИ от 27.10.25 г., с което е насрочена нова дата за принудително изпълнение и призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 180/29.10.25 г. и жалба с вх. № 08 941 от 24.11.25 г. по описа на ЧСИ срещу призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 529/14.11.25 г. и постановление на ЧСИ от 18.07.25 г., с което на основание чл. 526 от ГПК на взискателя К. В. И. е възложено да извърши за сметка на длъжниците А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К. фактически действия по премахване на съществуваща ограда и част от масивна сграда.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е нищожно, поради нарушение на добрите нрави и правния ред и обърната правна логика, и алтернативно, като неправилно, необосновано и немотивирано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалноправните и материалноправните норми. Твърдението за нищожност извличат от факта, че същият съдебен състав е постановил умишлено едно по своята правна същност нищожно решение, което в момента се обжалва пред Върховен касационен съд и което е послужило за издаване на изпълнителен лист. Твърди, че са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Развива доводи относно нищожността на решението, по което е издаден изпълнителния лист. Моли апелативния съд да разгледа в детайли постановеното първоинстанционно решение, въззивното решение и издадения изпълнителен лист и да се съпостави, с това което се разглежда, тъй като е налице колизия между решенията.

1

По отношение на законосъобразността твърди, че е налице непълнота, тъй като имота не е индивидуализиран, формално изброяване на действията на ЧСИ, без да се коментира тяхната законосъобразност. С оглед на това приви извод, че в този случай съдът не е ограничен от разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, както и с това си действие ще дикриминализира и потвърди едни неправилни и нищожни действия на ЧСИ.

Ответникът К. В. И. оспорва жалбата. Твърди, че наведените доводи съвпадат с тези, изложени по отношение на решението. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 8 от 08.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1 132/25 г. по описа на Софийски окръжен съд, 2 въззивен граждански състав, с което съдът е оставил без разглеждане подадените от А. С. Ч., длъжник по изп. д. № 20259250400124 по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – съдебния район на Софийски окръжен съд, жалби срещу действията на ЧСИ, както следва: жалба вх. № 08 607 от 10.11.25 г. по описа на ЧСИ срещу разпореждане на ЧСИ от 27.10.25 г., с което е насрочена нова дата за принудително изпълнение и призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 180/29.10.25 г. и жалба с вх. № 08 941 от 24.11.25 г. по описа на ЧСИ срещу призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 529/14.11.25 г. и постановление на ЧСИ от 18.07.25 г., с което на основание чл. 526 от ГПК на взискателя К. В. И. е възложено да извърши за сметка на длъжниците А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К. фактически действия по премахване на съществуваща ограда и част от масивна сграда.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски окръжен съд е образувано по повод постъпили жалби от А.

С. Ч., длъжник по изп. д. № 20259250400124 по описа на ЧСИ Р. Г. – Ч., с per. № *** на КЧСИ и район на действие - съдебния район на Софийски окръжен съд, срещу действия на съдебния изпълнител, както следва: жалба с вх. № 08 607 от 10.11.2025 г. по описа на ЧСИ срещу разпореждане на ЧСИ от 27.10.2025 г., с което е насрочена нова дата за принудително изпълнение, и призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 180/29.10.2025 г. и жалба с вх. № 08 941 от 24.11.2025 г. срещу призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 529/14.11.2025 г. и постановление на ЧСИ от 18.07.2025 г., с което на основание чл. 526 ГПК на взискателя е възложено да извърши за сметка на длъжниците фактически действия по премахване на съществуваща ограда и част от масивна сграда.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителното производство е образувано на 30.04.2025 г. по молба на К. В. И. срещу А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К., въз основа на изпълнителен лист № 260 004, издаден на 29.01.2025 г. и допълнен с разпореждане № 260 011 от 14.03.2025 г. на PC - Костинброд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителният лист 2 е издаден на основание влязло в сила решение № 130/30.05.2019 г., постановено по гр. д. № 302/18 г. по описа на Костинбродски районен съд, с което е признато за установено по отношение на А. С.

Ч., Д. П. К. и А. М. К., че К. В. И. е собственик на 90.5 кв. м. реална част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Костинброд, заключена между действителната граница между двата съседни имота - имот с идентификатор 3 8978.900.6078 и имот с идентификатор *** по КККР на гр. Костинброд и реалната ограда, неправилно изградена в имот с идентификатор ***, като А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К. са осъдени да предадат на К. В. И. владението на посочената реална част от 90.5 кв. м., както и да премахнат съществуващата ограда и частта от масивната едноетажна сграда, попадащи в имота на К. В. И..

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановлението за образуване на изпълнителното производство ЧСИ е разпоредил връчването на покани за доброволно изпълнение, да с изиска данъчна оценка за имота, назначил е вещо лице и е насрочена дата за принудително изпълнение (25.06.2025 г.).

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление от 16.07.2025 г. ЧСИ е възложил на взискателя на основание чл. 526 ГПК да извърши за сметка на длъжниците фактически действия по премахване на съществуващата ограда и част от масивната сграда.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане от 27.10.2025 г. ЧСИ е насрочил нова дата за принудително изпълнение ( 17.11.2025 г. от 9.30 ч.), за която дата длъжника е уведомен с изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 180/29.10.2025 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.11.2025 г. на жалбоподателя е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 5 529 от същата дата, с която е уведомен за нова насрочена дата за принудително изпълнение (08.12.2025 г.).

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.1 от ГПК жалбата, против действията на съдебния изпълнител, се подава чрез него до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В конкретния случай жалбодателят е длъжник в изпълнението. В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, както предвиждаше стария ГПК, е въведен т.н. „ексклузивен“ подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.

В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил 3 изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.

486, ал. 2 от ГПК; както и отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

Видно от доказателствата по делото частния жалбодател е длъжник, поради което същия е легитимиран да обжалва изрично и изчерпателно изброените от закона действия на съдебния изпълнител. Обжалваните действия не попадат в кръга на посочените от закона, поради което правилно съдът е приел, че жалбите са недопустими.

По отношение на наведените в обстоятелствената част доводи за нищожност на решението, по което е издаден изпълнителния лист настоящият състав намира същите са ирелевантни, непопадащи в обхвата на проверка, която се извършва от съда при обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което същите не следва да се обсъждат.

По отношение на наведеното твърдение, че за състава са налице основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът намира следното:

Основанията и процедурата за отвод на съдиите съставляват гаранция за постановяване на съдебния акт от безпристрастен съд. Основанията за отвод са регламентирани в чл. 22, ал. 1 ГПК. За разлика от основанията по т. 1 - 5, които са изрично посочени, т. 6 визира като основание за отвод и "съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност". Това основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото.

Участието на съдия по друго дело с различен предмет, страни по което са били праводателите на страните по новото дело, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.