Решение № 469 от 09.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000453 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260016, постановено на 16.03.2022 г. по т.д.

176/2020 г. на Окръжен съд-П., в неговите части, с които е отхвърлен предявеният от Я. Д. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 25 100 лева - частично от 60 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху сумата над 15 000 лева до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от Н. Я. Р. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 16 000 лева до претендираните 25 100 лева - частично от 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху главницата над 16 000 лв. до 25 100 лв. за периода от 22.01.2019 г. до 1 окончателното плащане, отхвърлен е предявеният от Н. М. Я. против „Д.-О.з.“ ЕАД-гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000 лева до сумата 10 000 лв. - частично от 45 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от 22.12.2018 г. по вина на Д.А.Г., управлявал л. а. „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, рег. №*********, ведно със законната лихва върху главницата над 4 000 лв. до 10 000 лв. за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане,а също и в частта му за разноските.

Обжалвано е и определение № 260095/17.05.2022 г., постановено също по т.д.

№ 176/2020 г. на ОС-П., с което е отхвърлена молбата с вх. № № 260826 от 14.04.2022 г., подадена от третото лице-помагач ЗАД „А.“ АД, за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Жалбоподателите Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я. молят решението да бъде отменено като неправилно в частите му, с които предявеният от Я. Д. Р. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до 25 100 лв. (частичен иск от 60 000 лв.), предявеният от Н. Я.

Р. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 16 000 лв. до 25 100 лв. (частичен иск от 70 000 лв.), предявеният от Н. М. Я. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв. (частичен иск от 45 000 лв.), ведно със законната лихва върху тези разлики (още 10 100 лв. за Я. Р., още 9 100 лв. за Н. Р. и още 6 000 лв. за Н. Я.) от 22.01.2019 г., като бъдат присъдени на жалбоподателите посочените разлики, както и в частта му за разноските, по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 19.04.2022 г.

Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват с искови молби от 19.11.2020 г. (от Я. Р.) и от 23.11.2020 г. (от Н. Р. и Н. Я.), като впоследствие второто дело е присъединено към т.д. № 176/2020 г., обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Д.-О.з.“ЕАД-гр. С. да заплати на ищеца Я. Д. Р. сумата 25 100 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, да заплати на ищцата Н. Я. Р. сумата 25 100 лв., частичен иск от 70 000 лв., като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и 2 свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, и да заплати на ищцата Н. М. Я. сумата 10 000 лв., частичен иск от 45 000 лв., като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата молба, настъпили за всеки от тримата ищци при и в резултат на ПТП на 22.12.2018 г. по вина на водача Д.А.Г. при управлението от него на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, които обезщетения се претендират от всеки от ищците като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми от датата 22.12.2018 г. Молят да бъде отхвърлена като неоснователна частната жалбата, подадена от ЗАД“А.“-гр.С. по съображения, изложени в писмен отговор от 17.06.2022 г. Не заявяват искания за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция.

Претендират за присъждане на разноски, включително за производството по частната жалба.

Ответникът по въззивната жалба „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. не е подал отговор и не е заявил становище по нея.

Третото лице-помагач на ответника („Д.-О.з.“ЕАД-гр.С.) А. "П.и."-гр.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 20.05.2022 г.

Третото лице-помагач на ответника („Д.-О.з.“ЕАД-гр.С.) ЗАД“А.“АДгр.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2022 г.

Жалбоподателят ЗАД“А.“-гр.С. обжалва горепосоченото определение на окръжния съд, с което е отхвърлена подадената от него молба за изменение на решението, постановено по делото, в частта му за разноските, като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба от 10.06.2022 г. Претендира за присъждане на разноски за производството по частната жалба (ДТ и юрисконсултско възнаграждение).

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 22.12.2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „ВАЗ 21061“, управляван от Д.А.Г., и на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, управляван от ищеца Я. Д. Р., при което са пострадали тримата ищци, като ищецът Я. Р. е водач на лекия автомобил „Мерцедес Спринтер“, а ищците Н. Р. и Н. Я. са пътници в управлявания от Я. Р. лек автомобил „Мерцедес Спринтер“. Не се спори понастоящем между страните, че виновният за това ПТП водач е Д.Г. (починал вследствие на ПТП), който е нарушил правилата за движение по пътищата и при ПТП са причинени телесни увреждания на ищците. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищците са отправени до ответното застрахователно дружество искания за предявяване на претенция, получени при дружеството на 22.01.2019 г. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищците от застрахователя обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

С исковите молби ищците твърдят, че в резултат на настъпилото на 22.12.2018 г. по вина на водача Д.Г. ПТП на всеки от тях са причинени посочените телесни увреждания. Твърдят, че всеки от тях е претърпял болки и страдания, провел е лечение, преживял е физически и психически последици. Затова всеки от тях претендира за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно, Я. Р. в размер на 25 100 лв. частично от 60 000 лв., Н. Р. в размер на 25 100 лв. частично от 70 000 лв. и Н.

Я. в размер на 10 000 лв., частично от 45 000 лв., ведно със законните лихви върху сумите от датата на ПТП22.12.2018 г.

С отговора на исковата молба от 8.03.2021 г. ответното застрахователно дружество „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С. оспорва исковете по основание и размер и моли те да бъдат изцяло отхвърлени. Счита, че претендираните от ищците размери на обезщетенията са прекомерни завишени с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед характера и степента на причинените им телесни увреждания, респективно, на интензитета и степента на търпените болки и страдания от ищците. Твърди наличие на съпричиняване от всеки от ищците за 4 настъпването на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в непоставяне от всеки от тях като водач и като пътници в лекия автомобил на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, и заявява затова на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД възражение за съпричиняване от страна на всеки от щците на вредоносния резултат.

С допълнителната искова молба от 27.04.2021 г. ищците поддържат своите твърдения и оспорват като неоснователни всички възражения на ответното дружество. Оспорват конкретно и възражението за съпричиняване от тяхна страна на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазни колани, както и възражението за завишеност на размера на претендираните обезщетения. От ответника не е подаден отговор на допълнителната искова молба.

Становището „ЗАД А.“АД-гр.С. като третото лице-помагач на ответника „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., заявено писмено на 7.09.2021 г., е, че исковете са неоснователни. Заявено е като евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищците на вредоносния резултат, тъй като те са пътували без поставени предпазни колани в нарушение на изискването на чл. 137а от ЗДвП, и искане евентуално дължимо обезщетение да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД.

Становището на АПИ-гр.С. като трето лице-помагач на ответника по спора „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., заявено писмено на 15.09.2021 г., е, че исковете са неоснователни. Заявено е като евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищците на вредоносния резултат, тъй като те са пътували без поставени предпазни колани.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е установено наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Съдът приема за неоснователно възражението, че ищецът Я. Р. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е установено, че той е пътувал с поставен предпазен колан. Относно ищците Н.

Р. и Н. Я. съдът преценява, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от всяка от тях е основателно, тъй като приема за установено, че те са пътували без поставени предпазни колани в нарушение на разпоредбата на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП, и определя принос на пострадалите към увреждането в размер на 1/3. Относно размера на обезщетението за причинените на ищеца Р.

5 неимуществени вреди съдът преценява, че е справедлив размер от 15 000 лв., като отчита, че той към датата на ПТП е на 38 г., получил е освен леки кръвонасядания и счупване на трета дланна кост на лявата ръка, наложило гипсова имобилизация от 35 дни, при тежък физически труд той ще изпитва болки, той е в активна трудоспособна възраст и занапред ще следва да съобразява възможностите на увредената си ръка при избор на работа, които обстоятелства налагат определяне на по-високо обезщетение, а, от друга страна, че обезщетението следва да се съобрази и с относително бързото му възстановяване за около месец, като това обезщетение от 15 000 лв. в достатъчна степен отговаря на нараняванията на ищеца, общественоикономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие през 2018 г. и особеностите на случая. Съдът приема за справедлив размер на обезщетението за претърпените от Н. Я. неимуществени вреди 6 000 лв., тъй като тя към момента на ПТП е на 67 г., получила е леки наранявания (кръвонасядания), които не са наложили лечение в болнични заведения, оздравителният процес е траел около 25 дни, тя е изпитала отрицателни емоции – сънувала е кошмари, като съдът не кредитира показанията като свидетел на нейния съпруг за нейно изключително тежко състояние предвид нейна невъзможност да става от леглото за около една седмица след инцидента, доколкото самият свидетел сочи, че тя сама е потърсила лекарска помощ още на следващия ден след инцидента, която сума отговаря в достатъчна степен на получените от нея по-леки наранявания, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и особеностите на случая. След редуциране на така приетия размер от 6 000 лв. с 1/3 поради съпрочиняване съдът присъжда на тази ищца сумата 4 000 лв. като обезщетение. Относно пострадалата ищца Н. Р.ска съдът преценява, че за нея справедливо е обезщетение в размер на 24 000 лв., тъй като тя към датата на ПТП е била на 62 г., получила е наред с по-леките наранявания и счупване на дясната раменна кост в горния край, претърпяла е оперативна интервенция с открито наместване и вътрешна фиксация с 3 мм. Киршерова спица, като престоят й в болница е бил 3 дни, оздравителният процес при нея е бил около 2 месеца и половина, установява се малък кръгъл оперативен ръбец в областта на горната част на рамото, емоционалното й състояние следва да се приеме за обичайното при този тип увреждания вследствие на претърпяно ПТП. След намаляване на така приетия 6 размер 24 000 лв. с 1/3 поради съпричиняване съдът присъжда на тази ищца обезщетение в размер на 16 000 лв. С решението окръжният съд осъжда ответното по спора дружество „Д.-О.з.“ЕАД-гр.С., третото лице-негов помагач АПИ-гр.С. и третото лице-негов помагач ЗАД“А.“АД-гр.С. да заплатят на тримата ищци сумата 250 лв., представляваща съдебно-делови разноски на основание чл. 78,ал.1 и ал.10 от ГПК.