Решение № 78 от 12.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500074 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 1075 от 13.02.2023г., подадена от "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя З. Р., ч р е з пълномощник юрк. Д. Д., против решение № 562/03.10.2022г., постановено по гр. дело № 415/2022г. на Районен съд - Враца, с което дружеството e осъдeно да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата 58,45 лева, представляваща платена без основание по договор за потребителски кредит № ********** от 18.10.2021 г., както и анекс за допълнителна сума към същия договор от 18.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.02.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата 350,00 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати на мл. адв. И. Н., с адрес: ***, сумата 300,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

1

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. На първо място изтъква, че договорът не е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и че погрешно първоинстанционният съд е приел, че същият е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания за посочване на ГПР и по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Поддържа, че в Специалните условия на процесния договор изрично е посочен действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК, че всички параметри по договора за кредит са били изначално известни на кредитополучателя още на етап преддоговорна информация (обективирани в СЕФ) и че същите са изрично, ясно и индивидуално определени в съответствие с повелителните разпоредби на ЗПК. Посочва, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК и с разпоредбите на ЗЗП, конкретно чл. 148, ал. 3 от ЗЗП. Изтъква, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а формулата за изчисляване на договорната лихва по кредита е описана в т.9.1. от Общите условия към договора и стойността на същата е начислена и индивидуално определена в Специалните условия по договора. Твърди, че предоставената допълнителна незадължителна услуга, която кредитополучателят изрично е заявил и заплатил, съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, че таксата за бързо разглеждане няма задължителен характер и че не е част от общите разходи по кредита и не следва да се включва в обхвата на ГПР. Счита, че вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не се е съобразило с приложимите ОУ и начина на формиране на ГПР. Поради посочените по-горе съображения счита, че първоинстанционното решение, с което се обявява договор № ********** за недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно и недоказано.

Наред с това оспорва присъденото адвокатско възнаграждение с доводи, че липсва основание за присъждането му, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като не е доказано по безспорен начин, че лицето попада в категорията лица, 2 посочени в тази норма - материално затруднено лице. Моли съда да отмени изцяло като неправилно и необосновано решението на Районен съд Враца и да му присъди сторените разноски пред първоинстанционния съд, както и разноските пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез мл. адв. И. Н. от САК , е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба.

Въззиваемия твърди, че районният съд правилно и обосновано е приел, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР е неправилен и неотговарящ на действителния такъв и че начислената и заплатена от него такса за експресно разглеждане в размер 54, 87 лв. не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Смята, че клаузите в процесния договор, с които незаконосъобразно се начисляват такси за експресно разглеждане са съществени и основни за процесните договори, тъй като чрез тях ответното дружество цели единствено придобиване на една сигурна печалба — допълнително от възнаградителната лихва и без която клауза кредитодателят не би отпуснал кредит, респ. не би сключил договора. Счита, че това обстоятелство води до пълна недействителност на целия договор, а не само на конкретната клауза. Въззиваемия счита възраженията на ответното дружество за недължимост на адвокатско възнаграждение, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА за неоснователни, доколкото по делото е представено надлежно пълномощно с договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗАдв в съответствие с установената практика на ВКС. Счита също, че на ответното дружество не следва да бъдат присъждани разноски, като обосновава твърдението си с чл. 6, пар. 1 и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и практика на Съда на ЕС. Моли съда да остави без уважение, като неоснователна въззивната жалба, да му присъди съдебноделоводни разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за двете инстанции, както и да не присъжда разноски на въззивното дружество. Прави и възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответното дружество, доколкото не са представени доказателства за реалното му заплащане 3

(първични финансови документи).

В съдебното заседание страните не се представляват; изразили са становища в депозирани по делото молби.

Във въззивната инстация не са събирани доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Л. П. от гр.Враца срещу „4финанс” ЕООД /понастоящем с фирма "Вивус.БГ" ЕООД /, ЕИК ***, гр. София, за заплащане на сумата 58.45 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В същата се твърди, че на 17.10.2021 г. П. Л. П. сключил договор за кредит № ********** с „4финанс” ЕООД за сумата 200.00 лева; обща сума за връщане 258.45 лева, платима тридесет дни след сключването на договора при годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.94 % и годишен процент разходи /ГПР/ 49.60 %; уговорена такса за експресно разглеждане 51.72 лева.

Поддържа се, че ищецът заплатил на ответното дружество изцяло сумата по посочения договор от 258.45 лева. Навеждат се доводи, че сключеният договор за кредит е нищожен, като са изложени съображения за неспазена предвидената от закона форма при сключването му; неспазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като „4финанс” ЕООД не са предоставили на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили неговото валидно съгласие за сключване на договора, както и за условията, при които може да се откаже от него; разменените електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/; нарушено изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 4

ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин; посочване на ГПР единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 49,60 %, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК; неяснота каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 40,94 %; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и такса за експресно разглеждане; грешно посочване в договора размера на ГПР, като действителният размер от 288 % е над максимално установения праг на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въз основа на тези и други подробно описани в исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „4финанс” ЕООД, с ЕИК: *** да заплати на П. Л. П., ЕГН: ********** сумата 58.45 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като се претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „4финанс” ЕООД; извън срока е постъпило становище от същия с вх.№ 5446 / 12.04.2022 г., с което оспорва предявения иск.

По делото не е спорно и от приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че на 18.10.2021 г. между „4финанс” ЕООД, ЕИК: ***, като заемодател и ищеца П. Л. П., като заемател, е сключен Договор № **********/18.10.2021 година за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата 100, 00 лв. за срок от 1 месец, с падеж на 17.11.2021 г.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с лихвен процент за срока на кредита в размер на 40,88 %, че възнаградителната лихва, дължима от заемателя, е 3,36 лв., а годишният процент на разходите е 49, 50%. Представен е и анекс към същия договор от 18.10.20121 г. за допълнителна сумата от 100.00 лева 5 главница, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 261.59 лева, от които 6.72 лева възнаградителна лихва и 54.87 лева - такса бързо разглеждане.

По делото са представени и Общи условия, уреждащи отношенията между „4финанс” ЕООД, ЕИК: *** и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че общата сума, която П. Л. П. е изплатил на 03.11.2021 г. по договор за кредит № ********** и Анекс за допълнителна сума към Договор за кредит № **********/18.10.2021 г. е в размер на 258.45 лв. На 03.11.2021 г. при ответника е постъпила изплатената от П. Л. П. сума, като разпределението е следното: главница - 200.00 лева, лихва - 3.67 лева и такса бързо разглеждане - 54.87 лв. Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти възлиза на 350.70%.