Решение № 4232 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4232 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20241100512835 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. И. Т. и Е. Д. И., представлявани от назначения им процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК- адв.И. К. срещу решение № 12572 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 63946/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав, допълнено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение № 37673 от 18.09.2024 г., с което са уважени предявените срещу тях по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД , като е признато за установено, че Т. И. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД както следва: на основание чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ сумата от 137,17лв., представляваща главница - цена на топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 320742 за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК / 11.07.2022 г./ - до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86,ал. 1 от ЗЗД - сумата от 19,34лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., начислена върху горепосочената главница в размер на 137,17лв.; на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от 7,74лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за горепосочения имот с абонатен № 320742 за периода от 01.06.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 1,57лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г., начислена върху горепосочената главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 7,74лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав и съответно, че Е. Д. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД както следва: на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от 548,65лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 320742, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК11.07.2022 г. - до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 77,35лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., начислена върху горепосочената главница в размер на 548,65лв.; на основание чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от 30,96лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за горепосочения имот с абонатен № 320742 за периода от 01.06.2019 г.

30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл.86,ал. 1 от ЗЗД - сумата от 6,28лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г., начислена върху горепосочената главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,96лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав.

Решението се обжалва и в частта за разноските, които горепосочените ответници са осъдени да заплатят на ищеца.

Жалбоподателите Т. И. Т. и Е. Д. И., представлявани от назначения им процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК- адв.И. К. заявяват искане за отмяна на обжалваното решение като се позовават на отменителните основания – нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства и необоснованост, по доводи подробно развити в жалбата. Поддържат довод за неправилност на извода на съда, с който е прието, че имат качеството на клиенти на ТЕ за процесния имот. Намират, че не е установено подизпълнителят на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД да е извършвал реален отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ в сградата с етажна собственост /ЕС/, като не е известно дали е осигурен достъп до процесния имот, за да се извърши изчислението на действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Във въззивната жалба са наведени оплаквания и за недължимост на претендираните от ищеца вземания поради изтекла погасителна давност. Намират, че недължимостта на главницата обосновава извод за недължимост и на лихвата за забава. Заявяват искане за отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, с което предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от насрещната страна- „Топлофикация София" ЕАД, с който е заявено бланкетно оспорване на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и постановено в съответствие с константната съдебна практика по този вид типови дела. С отговора е заявено искане за присъждане на разноски за въззивното производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.

От третото лице- помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД- не е подаден отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и не е заявено становище по нея в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба са подадена в срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ 2 на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269,изр.последно от ГПК и при дължимата проверка за спазване на императивните правни норми, каквито в случая няма приложими.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.07.2022 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. И. Т., Е. Д. И. и Д.

И. Д. е образувано ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав. На 19.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжниците, като ищецът е предявил искове в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК за установяване на вземанията си по исков ред срещу Т. И. Т. и Е. Д. И., в изпълнение на указанията на съда по чл.415,ал.2 от ГПК по отношение на длъжниците Т. И. Т. и Е. Д. И., съгласно разпореждане № 104388 от 31.10.2022г.

Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените срещу ответниците Т. И. Т. и Е. Д. И. положителни установителни искове за установяване съществуването на вземанията на “Топлофикация София” ЕАД срещу всеки от тях.

За да уважи предявените установителни искове, Софийският районен съд е приел с обжалваното решение, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот и имат качеството „клиент“ на топлинна енергия за същия, съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ, установена е стойността на доставената на ответника топлинна енергия и извършването на услугата „дялово разпределение“, като отговорността на ответниците е ангажирана съответно на притежаваната от тях идеална част от процесния процесния топлоснабден имот- 4/6 за ответницата Е. Д. И. и 1/6 за ответника Т. И. Т.. С обжалваното решение е прието за неоснователно възражението за погасителна давност на ответниците.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявените искови, изведени при правилно установени факти по делото. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК - препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и в отговор на доводите, заявени с жалбата на ответниците настоящата инстанция приема следното:

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2„а“ от ЗЕ в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот. Притежанието на собствеността на ответниците върху процесния топлоснабден имот се установява от представения по делото от ищеца договор от 07.02.1992 г, за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти, с който И. Т.

И. и Е. Д. И. са закупили от държавата процесния недвижим имот. В рамките на първоинстанционното производство по делото е представена и молба от държавна спестовна каса - гр. София относно вписване на законна ипотека за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на И. Т. И. и Е. Д. И. върху процесния недвижим имот, като в молбата е отбелязано, че ипотеката е вписана на 3

02.04.1992 г. От представените по делото от ищеца справка по реда на Наредба № 14/2009 г. и удостоверение за наследници изх.№ РПД-24-ВК08-393/03.04.2024г. е видно, че ответникът Т. И. Т., заедно с Д. И. Д.-длъжницата в заповедното производство по ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав, са явяват наследници по закон на починалия на 22.04.2009 г. наследодател И. Т. И. от първа степен по права линия- като негови деца, а ответницата Е. Д. И. е наследник по закон като съпруга. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че процесният имот е придобит от наследодателя И. Т. И. и съпругата му Е. Д. И. при условията на СИО, която СИО е прекратена със смъртта на наследодателя, поради което ответницата Е. И. се легитимира като собственик на общо 4/6ид.ч. /= 3/6ид.ч., притежавани от нея лично в резултат на прекратената СИО + 1/6ид.ч.- по наследяване по закон от останалата ½ ид.ч., останала в наследството на И. И. в резултат на прекратената СИО/, а ответникът Т. Т. и длъжницата в производството по ч.гр.д. № 37580/2022 г. по описа на СРС, 120ти състав- Д. Д., се легитимират като собственици на 1/6ид.ч.- всеки поотделно, получени по наследяване по закон от останалата ½ ид.ч., останала в наследството на И. И. от прекратената СИО. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че в рамките на исковия период ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2„а“ от ЗЕ, като съсобственици на процесния топлоснабден имот при дялове- 4/6 за ответницата Е. Д.

И. и 1/6 за ответника Т. И. Т.. Като последица от това през исковия период от време между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационното правоотношение с предмет доставката на ТЕ за битови нужди и то е обвързвало ищеца- като доставчик на ТЕ и ответниците- като клиенти на ТЕ, на основание разпоредбите на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие- на клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и са одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и във вестник „Монитор“- броевете от 11.07.2016 г. /в сила от 10.08.2016 г./. В случая съдът съобразява и разпоредбата на чл.150,ал.3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответниците не твърдят и по делото не установява да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са ги приели.