Решение № 815 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202582 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-6207000783/19.02.2026г., издадено от ВПД Началник група в РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, с което на З. И. Я., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и пълномощникът му адвокат Х.. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като се счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила, поради което липсва вина у него и вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник група в РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.12.2025г. около 13:55ч., в община Марица, на републикански път III – 565 на 1 км, жалбоподателят З. И. Я., ЕГН: ********** е управлявала лек автомобил „Фиат“, рег.№ ****, собственост на Ц.А.. В хода на проверка, извършена от полицейски служители, било установено, че водачът управлявал автомобил, който е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на 25.11.2025г. регистрацията на процесното МПС била служебно прекратена на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП. С оглед направените констатации, полицейските служители приели, че З. Я. е извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което бил съставен АУАН GA № 3418804/13.12.2025г., като последната го подписала, без възражение.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 22-6207-М000101/15.12.2025г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство № 690/2026г. по описа на РП – Пловдив по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия орган, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на З. Я. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, приложени в административната преписка.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя Ч. Я. Ч., от чийто показния се установява, че спрял процесния автомобил за проверка. След извършена справка в служебния таблет било установено, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, поради което съставил АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като обективни, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е в насока, че по пътищата, 2 отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Няма данни в административната преписка собственикът на процесното МПС да е бил уведомен за това по реда на чл.18б ал.2 вр. а ал.1 т.8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

3

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост. Административният орган не е представил доказателства за това, че надлежно е уведомил собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация. В този смисъл е найактуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд – Пловдив, в която се сочи следното: "Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Налице е в случая хипотезата на чл.

14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-6207-000783/19.02.2026г., издадено от ВПД Началник група в РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив, с което на З. И. Я., с ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.

Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5