Решение № 13638 от 07.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13638 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110121074 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Х. К., чрез адв. С. Д., с която срещу [******] е предявен отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на сумата 291,44 лева, представляваща стойност на [******] услуги за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2020 г.

Ищецът поддържа, че ответникът му е издал справка, съгласно която дължи процесната сума, начислявана като [******] услуги по аб. [******]. Оспорва да дължи на ответника процесната сума, като излага подробни съображения в тази връзка - че дружеството не е спазило собствените си ОУ и изискванията на нормативната уредба при начисляване на сумите по фактурите, които е издал през процесния период, както и че същите са обхванати от погасителна давност. Иска от съда да уважи предявения иск и да присъди в полза на ищеца разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, заявява, че признава иска по основание и размер. Моли разноските да се възложат в тежест на ищеца, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.07.2023 г., съдът е обявил на страните, че с оглед становищата им намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти, които обуславят основателността на предявения от ищцата отрицателен установителен иск. С оглед процесуалното поведение на ответника, който се е отказал от правото си на защита, признавайки иска „по всички изложени от ищеца доводи“, то и следва да се приеме, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен със съдебното решение. Доколкото обаче ищецът не е направил искане по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, то и безпредметно се явява обсъждането на възражението на процесуалния представител на страната имал ли е мандат пълномощникът на ответника да признае иска. От друга страна с отговора по чл. 131 ГПК са признати изложените в исковата 1 молба факти, а за признанието на факт процесуалният закон не изисква нарочно /и изрично/ упълномощаване по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК. Ето защо и доводите, наведени от страна на ищцата в хода на устните състезания, не следва да бъдат по-подробно обсъждани.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 291,44 лева, представляваща стойност на [******] услуги за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2020 г., начислени по аб. [******].

По разноските:

Спорен по делото е въпросът кой следва да понесе разноските по делото. Ищцата претендира разноски, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от който, е направила разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1,55 лева такса за превод. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая по мнение на настоящия състав на първоинстанционния съд ответникът е признал иска. По аргумент от възприетото с Тълкувателно решение № 5/2014 г. ОСГТК, ВКС, разрешение ищецът не се явява легитимирано да оспорва представителната власт на пълномощника на насрещната страна лице.

Спорен между страните е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме /така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о., ГК/.

Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен случай. В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да упражни извънсъдебна принуда по отношение на ищцата или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би могло да се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето и подписването на представеното от страна на ищцата писмо, адресирано до нея с приложена справка за сумите по издадени от ответника фактури по отношение на имот, находящ се на адрес, който ищцата сочи по делото като нейн личен адрес /в приложените към исковата молба пълномощно и договор за правна защита и съдействие/. Установява се от съдържанието на писмото, че същото е съставено по повод постъпило в дружеството писмо, вх. [******], подадено от ищцата относно формираните задължения по партидата и с цел уточняване на условията по сключване на споразумение. В тази връзка на ищцата е предложено провеждането на съвместна среща, като в съответствие с изисканата информация приложено е изпратена справка за дължимите по партидата на клиентския номер суми. Настоящият състав на първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справката, изпращането на писмо в отговор на отправено искане за предоставяне на информация, нито пък издаването на фактури съставлява повод за предявяване на иска. От друга страна, не са налице данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред ответника на недължимост на процесните вземания на заявените с исковата молба основания. Не се установява също така ответникът да е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на вземането си, както и да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване на същото, напр. като преустанови водоподаването в имота. Начинът на осчетоводяване на вземания от страна на кредитора в случая не е от значение, доколкото съдът изследва единствено дали с процесуалното си поведение страната е дала повод за предявяването на иска.

Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин. В този смисъл е и 2 актуалната съдебна практика на ВКС напр. Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г.

По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАДв. не следва да бъде уважавана.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******], срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******] [******] [******]иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Х. К. не дължи на [******] сумата от 291,44 лева, представляваща стойност на [******] услуги, начислени за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г. по кл. [******] за имот, находящ се на адрес: [******]

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3