Решение № 2210 от 30.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. Бургас, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20222120107300 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „, действащо чрез пълномощника си адв. С. З. от САК, срещу П. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б, ж.к. „ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 21907,59 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 5091/CL/2017 от 05.09.2017г., сключен между длъжника и „Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749; сумата от 2052,98 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода 16.03.2020г. – 31.05.2021г.; сумата от 1092,11 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода 16.03.2020г. – 25.07.2021г.; сумата от 74,32 лева, представляваща незаплатени застрахователни премии за периода 16.03.2020г. – 25.07.2021г., дължими на основание подписан от ответника Застрахователен сертификат № 012698 към процесния договор за потребителски кредит за присъединяване към групова застрахователна полица за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка Пиреос България“ АД; сумата от 60 лева, представляваща разходи по уведомяване на длъжника за предсрочната 1 изискуемост на задълженията по кредита, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5751/2021г. по описа на PC – Бургас.

По твърдения в исковата молба, на 05.09.2017г. между „Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, /в качеството на кредитор/ и ответника /в качеството на кредитополучател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 5091/CL/2017 от 05.09.2017г., по силата на който банката е предоставила на ответника сумата в размер на 27000 лева срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства за срок от 120 месеца, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условия, установени в договора. Кредитът бил усвоен на 05.09.2017г. Излага се, че поради непогасяването в уговорения срок на две последователни месечни вноски, а именно вноска № 30 с падеж 16.03.2020г. и вноска № 31 с падеж 16.04.2020г., съгласно погасителния план към договора, „Юробанк България“ АД е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 23, ал.1, б. „б” от същия, за което длъжникът е уведомен чрез ЧСИ Д. Н, рег. № 804, район на действие ОС – Б, на 31.05.2021г., от която дата банката счита вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми. Излага се, че предвид последното и неплащането на задълженията от страна на длъжника, ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 5751/2021г. по описа на PC – Б, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК за претендираните главница, договорна възнаградителна лихва, мораторна лихва, застрахователни премии и разходи по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначените му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особени представители – адв. Д. Д. и адв. К. Г., е депозирал отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради което се моли за отхвърлянето им. Прави се възражение за нищожност на процесния договор за кредит, като се твърди, че при сключването му на ответника – потребител не е била предоставена от кредитора задължителната по ЗПК преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /съгласно приложение № 2 от ЗПК/, както и съответните приложения към него, относно начина на формиране на лихвения процент по кредита. Сочи се също така, че договорът, както и Общите условия, неразделна част от същия, са изписани с шрифт по-малък от 12 пункта, което е нарушение на императивното изискване на чл. 10, ал.1 от ЗПК и съответно самостоятелно основание за нищожност на договора.

2

Отделно от това се застъпва, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави и клаузата на чл. 7 от договора, регламентираща възнаградителната лихва по кредита. В тази връзка се излага, че съгласно трайната съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща законната лихва, какъвто е настоящият случай, както и че уговореният лихвен процент е променлив, а редът и начинът на неговото формиране и начисляване е неясен и неразбираем за кредитополучателя.

Оспорва се по основание и размер и претендираната мораторна лихва по чл.

11 от договора, поради противоречието на последната клауза с разпоредбите на ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество се представлява от адв. Д. С., надлежно преупълномощен от адв.

З., който поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначените му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особени представители адв. Д. и адв. Г., които оспорват исковете, съответно поддържат писмения отговор по същите и молят за отхвърлянето им.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.

Същите съдът приема за допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК /съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на исковете в настоящия случай е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Банка Пиреос България“ АД, чийто правоприемник е ищецът, въз основа на процесния договор за потребителски кредит; точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; осъществяването на всички уговорени между страните обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания по пера.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от същия, приет като писмено доказателство, наличието на сключен на 05.09.2017г. между „Банка Пиреос България“ АД и ответника П. К. К. Договор за предоставяне на потребителски кредит № 5091/ CL/2017, по силата на който 3 на ответника е отпуснат кредит в размер на 27 000 лева, с краен срок за издължаване – 15.09.2027г.

При извършена служебна проверка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдът констатира, че на 12.11.2019г. в регистъра е вписано преобразуването на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, чрез вливане в „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749. Тук следва да се посочи, че възражението на ответната страна за липса на качество на ищеца „Юробанк България“ АД на кредитор на ответника, обосновано с липса на доказателства, че ищецът „Юробанк България“ АД е придобил правата на „Банка Пиреос България“ АД именно по процесния договор за кредит /въпреки твърдяното общо правоприемство между двете дружества/, касае не допустимостта на исковете /в какъвто смисъл е наведено/, а тяхната основателност, но доколкото е направено едва в хода на устните състезания по делото, същото се явява преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.

Липсва спор и по отношение факта на усвояването на сумата по кредита, като обстоятелство, че същата е усвоена от кредитополучателя на 05.09.2017г. се установява и от приобщеното по делото Нареждане за отпускане на средства по кредит от същата дата. Последното се потвърждава и от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно дадено и даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, съгласно което сумата по кредита в целия разрешен размер – 27 000 лева е предоставена по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в „Банка Пиреос България“ АД, на 05.09.2017г.

Видно от чл. 7 от процесния договор, страните по него са се уговорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който се формира от приложимия по договора референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка от 5,828%.

Посочено е, че приложимият по договора референтен лихвен процент се формира от пазарен индекс – шестмесечен SOFIBOR /информацията за стойността на който се публикува и на интернет страницата на банката/, който се актуализира на първия работен ден на всяко календарно шестмесечие /01. януари и 01. юли/. Към момента на подписване на договора стойността на шестмесечния SOFIBOR е била в размер на 0,272%, съответно приложимият към този момент променлив годишен лихвен процент по кредита е определен в размер на 6,10%.

В чл. 8, ал. 1 от договора, страните изрично са декларирали, че са запознати с начина на формиране на приложимия към договора референтен лихвен процент, че същият е разяснен на кредитополучателя от банката, включително и по отношение на прилагания пазарен индекс/индикатор, неговата промяна и отражението му върху приложимия по договора референтен лихвен процент.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора, при липса на превод на нетното месечно възнаграждение на кредитополучателя по откритата разплащателна сметка или при постъпила сума по-малка от декларирания месечен 4 осигурителен доход на кредитополучателя /предвид подписаното от последния Съгласие за директен дебит от открита на негово име разплащателна сметка в „Банка Пиреос България“ АД до пълното погасяване на задълженията по кредита, прието като писмено доказателство по делото/, банката прилага по-висока надбавка по лихвения процент по кредита, като увеличението се формира като сбор от приложимата по договора фиксирана надбавка /5,828 %/ плюс 2,5 %.

Представен по делото е и двустранно подписан погасителен план към договора за кредит, неразделна част от същия, в който дължимите анюитетни 120 месечни вноски /съобразно действащия към датата на подписването на договора лихвен процент/ са посочени по отделни пера и падеж.

От заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че по време на действие на процесния договор за кредит, с решение на Управителния съвет на БНБ от 01.07.2018г. БНБ е преустановила изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочния индекс SOFIBOR, поради което след този период и съобразно изрично предвидената възможност за това в чл. 7, ал. 4 от договора, като база за изчисление на лихвения процент по кредита се прилага нов референтен лихвен процент /заменящ приложимия до този момент шестмесечен SOFIBOR/, равняващ се на последната обявена стойност на лихвения процент по нов бизнес срочни депозити на сектор „Домакинства“ за срочност над три до шест месеца за валута – лева, публикувана в лихвената статистика на електронната страница на БНБ.

Разпечатката съдържа 32 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72afd95e-dd9f-45df-b733-f342e5a08bc9