Определение № 18109 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18109 гр. С., 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110153129 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Н. Г. Д. – в лично качество и като наследник на В.К.Д., починал на 06.04.2023 г., В. В. Д. – като наследник на В.К.Д., починал на 06.04.2023 г., и Г. В. Д. - като наследник на В.К.Д., починал на 06.04.2023 г., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: Н. Д. – 1039,93 лв. (531,71 евро) – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 71,55 лв. (36,58 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г., 10,43 лв. (5,33 евро) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 1,55 лв. (0,79 евро) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г.; В. Д. – 259,98 лв. (132,93 евро) – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 17,89 лв. (9,15 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г., 2,61 лв. (1,33 евро) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 0,39 лв. (0,20 евро) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г.; Г. Д. – 259,98 лв. (132,93 евро) – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 17,89 лв. (9,15 евро) – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г., 2,61 лв. (1,33 евро) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2016 г. до окончателното плащане, 0,39 лв. (0,20 евро) – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 02.11.2016 г., всички суми претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 6“, бл. 608, вх. А, ап. 20, с абонатен № 197262, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1

63709/2016 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че за процесния период е било налице облигационно отношение с ответницата Н. Г. Д. и В.К. Д. – починал в хода на заповедното производство и заместен от нaследниците си по закон Н. Г. Д. (съпруга), В. В. Д. (син) и Г. В. Д. (син), в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците (Н. Д. в лично качество и като наследник на В. Д., а В. Д. и Г. Д. – като наследници на В. Д.) н е са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с идентично съдържание, с които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват количеството доставена до имота топлинна енергия и законосъобразното й начисляване. Считат, че чрез представените от ищеца съобщения към фактури и счетоводни справки, като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не могат да се установят твърдените обстоятелства. Признават, че процесното жилище е придобито в режим на съпружеска имуществена общност от В. Д. и Н. Д., но от 2003 г. ответниците не живеят в имота, а на адрес: гр. С., кв. „В.“, ул. „С.“ № 28. На 16.10.2003 г. от страна на ищеца бил съставен и акт за изключване на отоплението и топлата вода в жилището, съответно не се дължи заплащането на топлинна енергия за отопление и топла вода. Оспорват да са се съгласили за сключването на договор с „Т.С.“ ЕООД и да са в договорни отношения с ищеца и с това дружество. Позовават се на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и на Директива 2011/83/ЕС. Оспорват претенциите за лихви за забава с доводи, че не са били уведомявани за задълженията за главници и не са поставени в забава. Във възражението по чл. 414 ГПК на ответниците, конституирани като страна на мястото на починалия длъжник В. Д., е направено и възражение за погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците (респективно техния наследодател Вьльо Д.), въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение, за което ищецът не сочи доказателства.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендираните вземания, за което обстоятелство не сочи доказателства.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК отделя за безспорно между страните, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между Н. Г. Д. и В.К. Д., прекратена със смъртта на последния на 06.04.2023 г.

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на „Т.С.” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение на ТЕ за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи със задачи, посочени в исковата молба, което искане следва да бъде уважено.

Следва да бъде приложено ч. гр. д. № 63709/2016 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление, посочени в исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.06.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

3

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ДОПУСКА изслушване на съдебно - техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба при депозит в размер на 205 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Х. Д. Б., който да бъде уведомен за възложената експертиза и да се призове за откритото съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушване на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба при депозит в размер на 205 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да бъде уведомена за възложената експертиза и да се призове за откритото съдебно заседание.