Решение № 75 от 18.10.2023, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Административно наказателно дело 163/2023
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 18.10.2023
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Тихомир Колев Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал.2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- параграф 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Чирпан, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20235540200163 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на М. Х. Х., от ** с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване ** Адвокатска кантора „ДУКОВ § ПАРТНЬОРИ“, против НП № 23 - 0375- 000068/ 22. 03. 2023 г., издадено от И. Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв..
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок.
1
Установи се по делото, че с НП № 23 - 0375- 000068/ 22. 03. 2023 г., издадено от И.
Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., затова че: “ на АМ "Марица, км 14 +800 метра по посока север юг, управлява собственият си лек автомобил ** 7 с рег№ **, като се движи с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, атмосферните условия /дъжд/ като излиза от ляво на пътното платно и се блъска в предпазна мантинела в следствие на удара, излиза и се блъска отдясно на пътно платно в предпазна мантинела и реализира ПТП с пострадали лица, е извършил:
Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е постановено въз основа на АУАН с актосъставител И. Н. А. и свидетел по съставянето на акта Ж. М. Ж. и двамата служители в РУ Чирпан.
Разпитан в хода на производството актосъставителя А. изрично заяви в показанията си, че „ Не съм посещавал това ПТП…това което е в констативния протокол, не съм го писал аз. Правя го на подписа на колегата Пламен Славов на почерка.
Тези показания сочат, че записаното в АУАН досежно съставянето му е невярно.
Само този факт е достатъчен за отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН акта се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението и само в този случай, е допустимо акта да се състави в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е императивна и обхваща всички случаи, в които нарушенията се установяват въз основа на свидетелски показания или други доказателствени средства, които нямат правната природа на официални документи. Акта се съставя в присъствието на лицата, възприели извършването или установяването на нарушението, защото чрез техните показания се потвърждават фактите, които актосъставителя приема за установени и отправя като фактическо обвинение. Ако такива свидетели няма и той лично е установил извършването на науршението въз основа на други доказателствени средства, то акта се съставя в присъствието на двама други свидетели, което се вписва изрично. Неспазването на това изискване не съставлява нередовност, при която е допустимо да се издаде НП, защото представлява гаранция за правото на защита на наказаното лице от най-ранния етап на административно-наказателното производство.
Условието на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не е самоцелно, а осигурява състезателност от най- 2 ранната фаза, чрез изискването актосъставителя и нарушителя да възприемат показанията на очевидците и да се даде възможност на уличеното лице да възрази против тях. В случая изобщо не е ясно имало ли е свидетели очевидци на настъпването на твърдяното ПТП, като дори самия актосъставител отрича да е посещавал местопризшествието, камо ли да е събирал годни доказателства , именно за това е необходимо АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели, като изрично се посочи, че са свидетели на повдигане на обвинението / виж в тази насока Решение от 23.06.2017 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 194/2017 г./.
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за движение с несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, съответно несъобразена с релефа на пътя, състоянието му и действително не са описани конкретните обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и съответно чл.
57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености, а именно с метеорологичното състояние на времето / дъжд /, със състоянието на пътното платно. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно параграф 30 от ДР на ЗДвП " Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, 3 товар или други материални щети. В случая бланкетно е записано, както в АУАН, така също и в обжалваното НП,че са пострадали лица без обаче да се сочи какви са тези лица, били ли са пътници в автомобила или други и т.н.Горното е важно с оглед установяване правилно ли е приложена санкционна норма на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗдДвП,която гласи,че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Отделно от това не става ясно налице ли са материални щети по пътно превозно средство, път, пътно съоръжение / каквито са предпазните мантинели/ и т.н., за да се твърди, че е настъпило ПТП.
В конкретния случай е налице разминаване между обстоятелствената част, която е възприел АНО, а именно, че било налице движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия /дъжд / състоянието на пътя и в следствие на което е реализирал ПТП, а по надолу е възприел и отбелязал, че водачът не избира скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение. Не става изобщо ясно дали АНО възприема, че ПТП е настъпило и реализирано, от това, че водачът не е предвидил възможността да вали дъжд и то не особено силен / виж приложената справка от НИМХ / на Автомагистра „ Марица или не е съобразил механично изброените и подробно визирани в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП други условия за избиране на скоростта на движение. В конкретният случай съдът е затруднен да приеме какво точно е следвало да извърши водачът на МПС при избиране на скоростта си на движение, т. е. с какво е следвало да се съобрази, защото наличието на дъжд не би следвало да се отнесе към изрично посочените в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП случаи. В обжалваното НП АНО е следвало па категоричен начин да посочи с какво не се съобразил водачът при избиране на скоростта си за движение, а се е задоволил чисто бланкетно да сочи, че в конкретния случай било налице освен несъобразяване с атмосферни условия, несъобразяване с релефа- в случая не е ясно защо е посочено, че водача е следвало да се съобразява с релефа, тъй като няма данни за някаква конкретна специфика, с условията на видимост, интензивността на движение, за която пък няма каквито и да било данни или доказателства и други обстоятелства, за които също няма каквито и да било, нито описания, нито доказателства.
На следващо място настоящия съдебен състав намира за целесъобразно да посочи, че съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното 4 средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т. е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.
Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72af3c29-7192-4eb6-b89d-b8f8b16184f5