Протокол № 1864 от 26.10.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1864 гр. Варна, 25.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100501858 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:04 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното повикване в 14:04 часа, на второ четене се явиха:

Въззивниците ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. , редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Въззиваемият „КТМ ЕКС“ ЕООД, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат И.З., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 20403 на 12.10.2021г. от адвокат С.З., пълномощник на въззивниците, в която моли съдебно заседание да се проведе в негово отсъствие. Заявява, че поддържа въззивната жалба.

Нямат доказателствени искания. Изразява становище по същество на спора и претендират разноски, за които представя списък на разноски.

Съдът връчва на процесуалния представител на въззиваемия за запознаване молбата и приложенията.

Адв.З.: С оглед редовното призоваване няма пречки по хода на делото и моля да се даде ход.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което 1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 2722 от 30.07.2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по

1. въззивна жалба на ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.СТ. ИЛ. ЗЛ., АК Варна, срещу Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна СА ОСЪДЕНИ да заплатят на „КТМ ЕКС“ЕООД, ЕИК 201171629 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул."Хаджи Димитър" №14, ет.1, ап.3 сумата от 5000 лева, представляваща изплатена цена по Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№9349/12.09.2014г. на нотариус Светлана Димова с рег.№363 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба - 12.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и

2. въззивна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Хаджи Димитър 14, ет.1 ап.3, представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев, чрез пълномощник адв.И.З., гр.Варна, ул.Възраждане 1, срещу Решение № 261250 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 14641/2019г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН иска на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 срещу ХР. СТ. Г. с ЕГН ********** и ЮЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща разноски по прехвърлянето на МПС и сумата от 4763,40лева, представляваща заплатена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 01.12.2014г. със ЗАД „Армеец“.

В жалбата на ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г. се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че сключения договор за покупко-продажба на МПС № 9349/12.09.2014г. на нотариус Светлана Димова е развален по силата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и че цената по договора е заплатена от ищеца на ответника. Настоява се, че от 2 страна на купувачите липсва виновно неизпълнение, за което да носят отговорност пред купувача. Същите не са знаели, че пълномощникът на продавача сключва сделка с нищожно пълномощно. Същевременно се твърди, че купувачът е бил недобросъвестен, като се сочи, че процесният автомобил е прехвърлен по указание на адв.Весела Блажева и адв.И.З., които от своя страна са свързани лица с „КТМ ЕКС“ ЕООД. Налице е осведоменост на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД относно двете привидни покупко-продажби, с които се цели да се осуети евентуална конфискация на автомобила от трето лице. Тъй като „КТМ ЕКС“ ЕООД е наясно с правата на Веселина Спасова върху автомобила е недобросъвестен купувач, поради което няма право да развали договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. На следващо място, жалбоподателите се позовават на събраните гласни доказателства посредством разпита на св. Васил Петров, събрани по реда на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, с които се установява, че цената по договора не е платена. Оспорват се показанията на св.В.Блажева поради предубеденост и заинтересованост, тъй като тя е указала сключването на двата договора, като с уважаването на иска се увеличава имуществото на ищеца, съответно на свидетеля, който е акционер в дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ищеца.

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629, е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Като цитира разпоредбите на чл.183 и чл.188 от ЗЗД, счита, че законът не освобождава ответниците от отговорност, вследствие на незнанието им, че пълномощникът на праводателката им действа с нищожно пълномощно.

Позовава се на извода на съда, че купувачът има правото да се освободи от облигационна връзка като развали договора, дори когато е недобросъвестен, защото е налице хипотезата на пълна осъществена евикция. Счита, че по отношение на свидетелските показания на св.Петров е приложима разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Противопоставя се на твърдението, че с двете привидни покупко-продажби се цели осуетява на евентуална гражданска конфискация от държавата, които противоречало на постановеното с Решение № 083/14.07.2016г. по гр.д.№ 2497/2015г. на ВОС.

Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

3

В жалбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ЕИК 201171629 се счита, че решението в отхвърлителната част по иска е незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на стойността на платените от него и претендирани суми за заплатено застрахователно обезщетение и данъци и такси по прехвърлянето, доколкото ищецът е представил документи за друго МПС, както и не е представена необходимата информация от нотариуса по сделката. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че след пререгистрация в КАТ, на процесното МПС е даден друг номер – В 2591ВА, а номерът на рамата VIN не се променя, което дава възможност МПС да се индивидуализира, независимо от пререгистрацията. Счита се за процесуално нарушение отказа на исковия съд да назначи съдебно-счетоводна експертиза която въз основа на собствени изчисления да даде отговор какъв е размера на разноските по прехвърлянето на МПС, съотв.платени ли са и от кого. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемите ХР. СТ. Г. и ЮЛ. ИВ. Г., депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Поддържа се възражението, че от трите квитанции не може да се направи връзка, че е извършвано плащане по повод процесния автомобил с ДР № 9999 НХ, а представянето едва с въззивната жалба на Договор за застраховка от 01.12.2014г. е преклудирано, по силата на чл. 266, ал.1 от ГПК. Поддържа се възражението, че застрахователната премия и разноските по подписване на договора не се включват в реституцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не могат да се търсят и по реда на чл.192, ал.1 от ЗЗД, доколкото ищецът е недобросъвестен, тъй като е знаел, че купува от несобственик, а освен това се е ползвал от застрахователната услуга. Счита, че претенцията за заплащане на разноските по прехвърлянето се установява с писмени доказателства, каквито не са ангажирани от ищеца, както и не се съдържат при нотариуса, съгл. депозираната справка. Намира за неотносимо към спора представеното с въззивната жалба писмо от ОД на МВР, доколкото в него не са изложени факти и обстоятелства, които имат връзка с правния спор. Молбата е за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.

Адв. З.: Доклада не страда от недостатъци и не е необходимо да бъде 4 коригиран, поради което може да стане и окончателен. По доказателствата обаче считам, че следва да бъде преразгледано определението дотолкова, доколкото в първия параграф е записано относно доказателствени искания в първа и втора точка. На практика в тези доказателствени искания е пропуснато искането за приемане на писмо с рег.№ 365-9631 от 09.03.18 г. от ОДМВР - Варна, адресирано по ЧНХ № 1939/2016г. на ВРС. По нататък в определението, обаче писмото се коментира и има мотиви защо същото не следва да бъде приемано. В крайна сметка пропуска да бъде описано като доказателствено искане може би не е фатален, защото така или иначе е коментирано това писмо, но в мотивите относно недопускането на писмото като ново доказателство по делото ми се струва, че се е стигнало до едно неразбиране за значението на писмото и какво се цели с него да бъде установено. Безспорно е, че писмото е новоизвестно/новоузнато/ доказателство по отношение на представляваното от мен дружество и което не е било известно в момента, когато се е водело производството пред първата инстанция, това от една страна. От друга страна с това писмо се цели да се докаже не удостовереното обстоятелство в писмото, а именно изземването на автомобила в Италия, а се цели да се докаже съответствието на двата български контролни регистрационни номера на МПС, с индивидуалния уникален номер - рама на съответното МПС. Тоест, че става въпрос за едно и също МПС, а не става въпрос да въвеждане в спора на факта на изземване на МПС в чужбина и от кого е било иззето. Тъй като на това основание различието в регистрационните номера в първата инстанция е било отказано приемане на писмено доказателство като отнасящо се за друго МПС.

Очевидно е, че става въпрос за едно и също МПС, тъй като става въпрос за една и съща рама, посочена в тези документи. Затова считам, че и в първата инстанция, първоинстанционния съд е можел да сравни рамите, съответно да установи, че става въпрос за едно и също МПС, независимо от подменения държавен контролен номер (ДКН). И от тази гледна точка считам, че това писмо следва да бъде прието, тъй като то касае относими по делото факти и обстоятелства, а не неотносими каквато е: дали автомобилът от някъде е бил иззет. Както в тази посока съдът правилно е приел, че дали от някъде е изземан автомобила е ирелевантно за настоящия процес обстоятелство. По отношение на презумпцията, че дружеството като се е легитимирало за негов собственик се предполагало, че знае за изземването му. На практика тук става 5 въпрос за едно престъпление, извършено в чужбина, за което представляваното от мен дружество не е било уведомено. То научава косвено от това писмо за това обстоятелство и също, че представляваното от мен дружеството не е знаело за съдбата на този автомобил може също косвено да се съди от факта, че дружеството не е заявило наличието на застрахователно събитие - противозаконно отнемане на МПС, тоест кражба, което застрахователно събитие е покрито от застрахователна полица. Ако дружеството е знаело това обстоятелство неминуемо я щяло да се възползва от правата си като застраховано лице по застрахователната полица. Така, че в тази посока считам, че доводите и мотивите на съда са неточи и подлежат на корекция. Асимилирайки обстоятелството, че писмените доказателства, които са били представени в първата инстанция и не са били приети с аргументи, че се касае за друго МПС, а всъщност през това писмо на ОДМВР касаят същото МПС, а и без него тези писмени доказателства касаят същото МПС, то очевидно, че тези доказателства също следва да бъдат приети. Става въпрос за три броя квитанции за платени застрахователни премии. А що се отнася до искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза на практика в ГПК няма ограничения за вида на доказателствата чрез които страната може да докаже твърденията си, с изключение на ограниченията за недопустимост на свидетелски показания, които в случай не са налице. Тоест обстоятелството какви разноски са били платени при изповядване на сделката пред нотариуса е възможно да бъде установено със съдебно-счетоводна експертиза, при условие, че нотариусът е отказал да предостави документи с обективния довод, че не са запазени при него, поради изтекъл срок за съхранение. Но така или иначе считам, че в тази посока настоящият състав следва да преразгледа определението си по доказателствата и следва да съобрази днес казаното от мен.