Определение № 2544 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2544 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20231100901934 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 12, ал. 5 ЗМГО.

С искова молба, вх. № 94312/17.10.2023 г. и молба- уточнение, вх. № 13733/06.02.2024 г. ищецът GALLUP, INC./ Галъп, Инк./, със седалище иадрес на управление 1001 Gallup Drive, US,Omaha, NE 68102, **********чрез процесуалния си представител адв. Е. М., предявява срещу „ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН“ АД иск за установяване, че ответникът „ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН“ АД е действал недобросъвестно при подаване на заявка с № J70127/16.06.2023 г. в Патентното ведомство на РепубликаБългария за регистрация на марка „ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН/ GALLUP INTERNATIONAL BALKAN", словна, за стоки и услуги от класове по МКСУ № № 09, 16, 35, 38, 41 и 42.

Съдебно предявеното си право ищецът извлича от твърденията, че използва марката GALLUP още от 1935 г. и тя бързо придобива известност в областта на услугите „осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване,анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическаинформация; съставянена прогнози, които попадат в клас 35 на МКСУ. Впоследствие марки на ищеца, съдържащи знака за тьрговски произход GALLUP, са регистрирани в САЩ и в още над 55 страни по света.

Твърди, че на територията на Република България марката GALLUP също придобива широка известност, считано поне от края на 60-те години на 1 миналиявек насам. Оттогава учени, социолози, партиенръководен елит, стопански ръководители, журналисти от БТА, вестници и списания, имали достъп до информация за социологическите проучвания на ищеца под марката GАLLUP ирезултати, например от публикации в изданията „Справочна информация“ на БТА(седмичните бюлетини „Международна информация“, Служебен бюлетин международна информация“ и „Международна информация служебни материали от печата“), от научнитрудове на известни учени - социолози както у нас, така и в чужбина, от информационниизточници, намиращи се в научните библиотеки и др., а широката общественост имала достъпдо резултати от социологическите проучвания, цитирани в радио и телевизионните новини,както и в многобройни публикации (статии в българската преса, книги), посветени на тезипроучвания или поне цитиращи ги, както и от информационни източници, книги, списания и пр., които сабили наразположение набългарските граждани в Народната библиотека „ Кирил иМетодий“. А след демократичните промени от 1989 г. известността на марката на ищецаGALLUP в България нараснала, поради непрекъснато разширяващия се достъп до информация, включително и чрез интернет.

Същевременно ищецът поддържа, че е притежател и на следната национална марка, която е по-ранна от заявената от страна на ответника, а именно: Марка GALLUP, словна, с peг. № 57867 (Прил. № 5L, заявена на 04 .02.1998г. вПатентното ведомство на Република България и регистрирана на 01.02.2007г., със срок назакриладо 04.02.2028г., регистрираназа следните услуги:

От клас 35: осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране,публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и другастатистическа информация; съставянена прогнози;

От клас 42: даване на консултации и разработкана информационни продукти, свързани с осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални,статистически, политически и икономически проучвания, със събиране, публикуване,анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа 2 информация, със съставяне на прогнози.

Наред с това, общоизвестността на марката на ищеца на територията на Република България била призната към датата 01.01.1991г. за услугите от клас 35: осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване,анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; съставяненапрогнози", в нарочно производство по чл. 50а, ал. 2, т. 1 от ЗМГО /отм./ с влязло в сила решение на СГС.

Излага, че въпреки наличието на регистрирана марка, има правен интерес от искова защита основана на общоизвестната марка , тъй като съвпадението е само между една част от услугите , за която тя е регистрирана(кл. 35 и 42) и услугите обхванати от марката на ответника.

Оттветникът е направил възражение за недопустимост на исковата защита.

По така направеното възражение съдът намери следното:

В съответствие с нормата на чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Съобразно нормата на чл. 12, ал.5 от ЗМГО при опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката.

Установяването, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство (ал.11).

В практиката е несъмнено, че правилото касае „действителния притежател на марката”, т.е. този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия /със стоки и услуги/, с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв (Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. на I ТО на ВКС).

Хипотезата на ал.5 намира приложение, при условие че действителния 3 притежател не е подал заявка за регистрация. Ако е сторил това, случаят е сводим под правилото на чл.12 ал.4 или ал.1 вр.ал.2 от ЗМГО, в зависимост от темпоралното наслагване на елементите от фактическия състав. Когато последният, нежелаейки да извъши регистрация на използваната от него марка, реши да се противопостави на трето недобросъвестно лице, подало заявка пред ПВ, депозирайки опозиция, е налице интерес от исковата защита, целяща установяване на недобросъвестността на заявителя.

Интерес от искова защита е налице и когато действителят притежател не е подал опозиция, или тя е била отхвърлена като недопустима, в следствие на което марката е била регистрирана, когато се иска нейното заличаване(чл.36, ал.3, т.1 вр. ал.5, т.1 от ЗМГО).

Извън приложното поле на тези хипотези липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за факта на недобросъвестността на заявителя.

Ищецът е основал иска си на права върху предходна марка GALLUP, регистринана в **********както и в над 55 други държави, която няма пряко териториално действие в РБ, но е станала общоизвестна у нас, както и на регистрирането й като национална марка GALLUP, словна, с peг. № 57867, която обаче има по тесен обхват относно класовете услуги, от марката на ответника.

Съдът намира, че въведените фактически обстоятелства, явяващи се основание на иска, изключват интерес от заявената искова защита.

В хипотезите на марки с репутация – общоизвестни или ползващи се с известност у нас, изведени от чл. 6bis на Парижката конвенция и Общата препоръка на WIPO, тяхната защита при подадена опозиция е предмет на изрична регулация – чл.12, ал.1 вр. ал.2, т.9 от ЗМГО и чл.12, ал.3 от ЗМГО.

Нормите не изискват наличие на решение, установяващо недобросъвестността на заявителя, тъй като такава предпоставка не е изведена като релевантна за спора. Правно значими са обстоятелствата по чл.12, ал.10 от ЗМГО.

Колизията между регистрирана национална марка и по късна заявка, при подадена опозиция, се разрешава по реда на чл.12, ал.1 вр. ал.2, т.1 от ЗМГО, като нормата не предвижда като предпоствка наличието на влязло в сила съдебно решение за установяне на недобросъвестността на подателя, тъй като 4 липсва такъв елемент от фактическия състав при реализиране на защитата.

Това налага извода, че с оглед въведените фактически твърдения, явяващи се основание на иска, липсва правен интерес от заявената искова защита, а тя се осъществява по адм . ред пред ПВ.

Неоснователен е довода на ищеца, основан на цитираната от него практика на ОС на ЕС, тъй като тя не е относима към настоящия спор. В случая не се отрича защитата на ищеца, обоснована с права върху по-ранна международна марка, чието действие е било признато опредЕ. териория, а относно регламентирания способ за защита, предвиден в ЗМГО, който изключва интерес от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 12, ал. 5 ЗМГО.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определението да даване на ход на устните състезания.

Прекратява производството по т.д. № 1934/2023 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5