Решение № 1233 от 29.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503151 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Андуей Хелфкеър“ ЛТД, с която обжалва определение № 3 437 от 09.09.24 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба на ищеца молбата на „Андуей Хелфкеър“ ЛТД за изменение на решение № 859/17.06.2024 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта за разноските за сумата от 14 233.54 лв., адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. В тази връзка се твърди, че надлежно са представени доказателства за извършване на плащането за производството по обезпечение на Бъдещ иск, както и че въпрос на служебна проверка е да се провери наличието на образувано частно гражданско дело. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него се постанови ново, с което да се присъдят претендираните разноски.

Ответникът по частната жалба „Роел медика“ ЕООД редовно уведомен за постъпилата частна жалба не взима становище по нея.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното 1 определение № 3 437 от 09.09.24 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба на ищеца молбата на „Андуей Хелфкеър“ ЛТД за изменение на решение № 859/17.06.2024 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта за разноските за сумата от 14 233.54 лв., адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че до приключване на устните състезания частния жалбодател е представил списък на разноските, в които е поискано да бъде присъдена и сумата от 14 233.54 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство. Видно от доказателствата по делото към списъка с разноски е представена фактура № 1 511 от 26.04.22 г. за сумата от 7 277.49 евро за възнаграждение по договор за правни услуги за процесуални действия срещу „Роел медика“ ЕООД, проформа фактура № 159 от 19.04.22 г. Към молбата е представено и банково извлечение (движение по сметка) от което е видно, че на 26.04.22 г. адвокатското дружество е получило превод от страната в размер на 14 191.11 лв. В извлечението липсва отбелязване, че извършеното плащане е по процесната фактура. Представено е и платежно нареждане от 22.07.22 г., от което се установява, че страната е превела на адвокатското дружество сумата от 27 711.57 лв., като в същото не е посочено основание. Изписаното на английски език основание „ cort and legal feel“ не може да обоснове извод, че така преведената сума, представлява плащане за изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение № 3 437 от 09.09.24 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба на ищеца молбата на „Андуей Хелфкеър“ ЛТД за изменение на решение № 859/17.06.2024 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта за разноските за сумата от 14 233.54 лв., адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск.

Частната жалба е подадена в срок и от упълномощени лица, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Релевираните в частната жалба доводи са свързани с твърдения, че изводите на съда са неправилни, тъй като по делото са представени доказателства за извършеното плащане, както и че съдът е следвало да извърши служебна проверка относно наличието на образуваното частна гражданско дело за обезпечение на бъдещ иск. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че разноски за адвокатско 2 възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител: в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършен банков превод. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ, или с касов бон, ако адвокатското дружество разполага с фискално устройство. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция. В конкретния случай страната не представя договор за правна защита и съдействие, от които може да се направи извод по отношение на договорения размер на предоставената услуга. Представени са фактура за фактура № 1 511 от 26.04.22 г. за сумата от 7 277.49 евро за възнаграждение по договор за правни услуги за процесуални действия срещу „Роел медика“ ЕООД, проформа фактура № 159 от 19.04.22 г., без втората де е представена като доказателство. От друга страна са представени доказателства за извършени плащания от страната в полза на адвокатското дружество, но същите не могат да бъдат възприети като годни доказателства за такова извършено плащане на предоставената адвокатска услуга, най-малкото предвид липсата на идентичност на сумите. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наведения довод за съществуването на доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователен.

Като неоснователен следва да се възприеме и втория наведен довод, че съдът следва да извърши служебна справка (проверка) относно наличието на образувано частно гражданско дело. Видно от мотивите на атакуваното определение съдът не е приел, че не съществува (не е образувано) такова частно гражданско дело, а е обосновал извода си на липсата на доказателства за извършено плащане на договорено адвокатско възнаграждение.

Такива следва да бъдат представени по делото, по което се претендира и следва да бъдат присъдени, направени от страната разноски, т. е. по настоящето търговско дело.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 437 от 09.09.24 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение искането, обективирано в молба на ищеца молбата на „Андуей Хелфкеър“ ЛТД за изменение на решение № 859/17.06.2024 г., постановено по т. д. № 1 199/22 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта за разноските за сумата от 14 233.54 лв., адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4