Решение № 196 от 17.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20241520102376 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, предявен от И. Г. В., ЕГН ********** против Върховен касационен съд на Република България, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 13000 лв. (стрес, притеснения, несигурност, накърняване на човешкото достойнство и др.) и имуществени вреди в общ размер на сумата от 465,00 лв. - заплатени съдебни разноски, които вреди са претърпени вследствие на нарушения на Договора на ЕС, Хартата на основните права на ЕС, както и множество решения на Съда на ЕС, допуснати с окончателни съдебни актове, постановени по гр. д. № 4356/2019 г. на ВКС и ч. гр. д. № 3422/2019 г. на ВКС. Ищецът, на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и заплащане на законна лихва върху сумата по всеки от исковете, считано от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че през 2019 година от страна на ищеца и от неговата майка е подадена искова молба пред Районен съд – Кюстендил, с ответник по молбата – О. К.. Повод за иска било извършено трасиране и съставен протокол от 14.05.2014г. за определяне на строителна линия на ограда на земеделски имот, съседен на собствени на ищеца и майка му имоти. В протокола не било отразено, че за границите на трасирания имот и съседните му има разминаване между съществуващите скици и действителното състояние на терена, като се твърди, че поради това несъответствие настъпили имуществени вреди за ищеца и неговата майка при изграждане на оградата.

1

Районен съд – Кюстендил прекратил производството, решавайки, че делото е подсъдно на административен съд. Това прекратяване било потвърдено след подадена частна жалба от Окръжен съд – Кюстендил.

Впоследствие, ВКС, със свое определение, не е допуснал до касационно обжалване акта на Окръжен съд – Кюстендил, като част от жалбата била оставена без разглеждане. Именно в тази си част определението на ВКС било обжалвано пред друг състав, който потвърдил обжалвания акт.

Твърди се, че по този начин било нарушено правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, което противоречало на изрично посочени норми на правото на ЕС.

Според ищеца, още с исковата молба било направено искане за спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №2 от 2015г. на ВКС и ВАС. Отговорите, които това решение следвало да даде, били от съществено значение за разглеждане на иска на ищеца, поради което ВКС следвало да спре делото.

Няколко дни след второто определение на ВКС, влезли в сила промени в ЗОДОВ, като постановения краен акт противоречал именно на част от нормите на закона. Ответникът по настоящото избрал поведение, което изключвало достъп до съд.

Образуваното дело пред Районен съд – Кюстендил било подсъдно именно на граждански съд, тъй като предявените искове на основание чл.124, ал.4 от ГПК за установяване истинност на документ, ведно с иск за обезщетение, с предмет – протокола на общината, тъй като ищецът и неговата майка не били страни при издаване на документите от общината и нямали право да обжалват тези актове, съответно действията на органа.

В следствие от постановените актове от ответника по настоящото, за ищеца настъпили имуществени вреди, които се изразявали в разходване на средства за образуване и водене на делата, пропуснати ползи от невъзможността да ползва своя имот и разходи за водене на други дела за преодоляване на последиците от дейността на общината.

За ищеца настъпили и неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания, засегната чест и достойнство, накърнени морални и нравствени ценности поради невъзможност за защита на лични права и интереси.

Вредите били последица от действия и актове на ВКС, като последните противоречали на норми на правото на ЕС, имащи директен ефект, на които можел да се позове всеки частноправен субект. Неспазването на цитираните норми винаги водело до съществени нарушения, а вредите от това се презюмирали.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 от ГПК възможност, ответникът Върховен касационен съд оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Излага съображения за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е допуснато твърдяното съществено нарушение 2 на норми на общностното право. Сочи, че актовете на ВКС не са постановени в очевидно нарушение на разпоредба на правото на ЕС и между тях и релевираните с исковата молба вреди няма причинна връзка. Излага, че действията на съдебните състави при ВКС са в съответствие с националната правна уредба на достъпа до касационно обжалване, както и че съгласно Решение на СЕС по дело С-234/04, правото на ЕС не налага на националните юрисдикции да не се съобразяват със сила на пресъдено нещо на влязъл в сила съдебен акт, дори и ако това би позволило да се избегне нарушение на общностното право.

По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, ищецът бил формулирал общо и бланкетно претенцията си, както и обстоятелствата, обосноваващи искането.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представител на районна прокуратура поддържа в хода по същество становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обявено като безспорно, а и установимо от приетите по делото писмени доказателства, е обстоятелството, че ищецът И. В. е бил страна по процесните две производства по описа на ответния съд - гр.дело № 3422 от 2019г. и ч.гр.дело № 4356 от 2019г.

Преди да се стигне до касационна проверка, ищецът В., заедно с Л. В. – негова майка, са депозирали пред Районен съд – Кюстендил искова молба от 10.05.2019г., въз основа на която е образувано гр.дело №904 от 2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил. В молбата си са посочили, че във връзка с изграждане на ограда на земеделски имот, съседен на собствен на ищците в производството имот, на дата 14.05.2014г. е извършено трасиране и е съставен протокол за определяне на строителна линия на оградата. Протоколът бил подписан от общински служители. В исковата молба се твърди, че поради наличие на множество нарушения на разпоредби от нормативни актове, ищецът, заедно с друг съсед, подали множество жалби и оплаквания до кмета на общината и областния управител, но всички били отклонени. В молбата са посочени множество пороци, за които се твърди, че били налице в протокола от 14.05.2014г. Поради тази причина е поискано от съда да бъде установена истиността на Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа за ограда на ПИ 011099 по КВС, находящ се в землището на с.Ж., общ. К., както и да бъде осъдена О. К. да заплати на ищците претърпени имуществени и неимуществени вреди. Поискано е, също така, производството по делото да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело №2 от 2015г. по описа на ОСГТК на ВКС и ВАС.

Районен съд – К. е приел, че е налице предявен иск относно действия/бездействия на администрацията, намиращ правно основание в специалния ЗОДОВ, поради което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – К.. Срещу прекратителния акт е подадена частна жалба, поради което е образувано в.гр.дело № 345 по описа на Окръжен съд – К. за 2019г. Въззивния съд е потвърдил определението на 3 районен съд, приемайки, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като е предявена претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а установяване истиността на документ могло да бъде предмет на доказателствен анализ от административния съд.

Срещу определението на окръжния съд ищецът подал касационна жалба, поддържайки своите твърдения, изложени и пред въззивния съд.

Образувано е гр.дело №3422 от 2019г. по описа на ВКС, като е поставено Определение №409 от 01.10.2019г. С определението си по делото, съставът на ВКС е оставил без разглеждане част от касационната жалба на ищеца, излагайки мотиви, че иска за неимуществени вреди е под 5000 лева, поради което е намерил, че са налице ограничителните предпоставки, визирани в ГПК, за достъп до касация. За жалбоподателят и настоящ ищец, от друга страна, липсвал правен интерес от атакуване на определението в частта, касаеща иска на Л. В. за присъждане на обезщетение.

В останалата си част касационния съд е приел жалбата за допустима, без обаче да са налице основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 от ГПК. Поради тази причина не е допуснал касационно обжалване.

Ищецът В. е подал частна жалба срещу Определение № 409 от 01.10.2019г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу определението на Окръжен съд - Кюстендил. Образувано е ч.гр.дело № 4356 от 2019г. по описа на ВКС. Тричленен състав на съда е постановил Определение № 495 от 20.11.2019г., като е направил преценка за правилност на атакувания съдебен акт. От състава на ВКС са изложени мотиви, че определенията, постановени по дела, по които касационното обжалване е недопустимо на основание цената на иска (под 5000 лева), не подлежат на касационно обжалване. Частната жалба е приета за неоснователна, а определението – потвърдено. С този акт на съда е сложен край на инстанционната проверка от настоящия ответник.

За установяване на претендираните имуществени вреди, съставляващи държавни такси и разноски по процесните дела, са приобщени преписките по посочените по-горе граждански дела, като във всяко е налице доказателство за заплатени такси, а в кориците на гр.дело №3422 от 2019г. по описа на ВКС е налице доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

За установяване на претендираните неимуществени вреди не са ангажирани никакви доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Този законов текст регламентира установеният с практиката на СЕС (и решението по делото Кьоблер) принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции.

Фактическият състав на обективната отговорност на Държавата включва 4 следните три кумулативни предпоставки: нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено и явно, да съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. Вредите подлежат на доказване, а не се предполагат. Нарушение на правна норма ще е налице и при несъобразяване с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на норма от общностното право.

След преценка на доказателствената съвкупност по делото е видно, че не е допуснато от ответника Върховен касационен съд очевидно нарушение на общностното право – чл.19, §1, ал.2 от ДЕС, чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; чл. 13 от ЕКЗПЧОС; чл. 14 от ЕКЗПЧОС; чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС; вр. с чл. 17, т. 1 от ХОПЕС; чл. 40 от ХОПЕС; чл. 41 от ХОПЕС; чл. 47 от ХОПЕС и чл. 55 от ХОПЕС, нито са налице действия или бездействия на ВКС, стоящи в пряка причинна връзка с твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди.

Разпоредбата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ изисква нарушение на правна норма, като под „правна норма“ следва да се влага значението на термина, извлечено от практиката и теорията - общо, абстрактно и условно правило за поведение, съдържа се в признат за правната система източник, притежава юридическа сила и действие, а изпълнението й е осигурено чрез прилагането на публична санкция. Без съмнение, цитираните от ищеца норми на правото на ЕС (първично и вторично), както и решенията на Съда на ЕС (чл.633 от ГПК), представляват правни норми, които следва да бъдат зачитани с приоритет от юрисдикциите в страната.