Определение № 129 от 17.01.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 17.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20242120205140 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на адв. С. К. като пълномощник на пострадалото лице С. С. С. против постановление на Районна прокуратура Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 431 ЗМ 827 / 2023 год. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Бургас, пр. пр. 17723 / 2023г. и ПОР. № 2991 / 2023 год. по описа на Районна прокуратура - Бургас провеждано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, връчено е на 12.12.2024г., а жалбата е подадена на 16.12.2024г., от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението на БРП и се моли за неговата отмяна като счита, че преминаването на велосипедиста е било правилно, касаело се за движение на автомобила с несъобразена скорост и ако се бил движил със съобразена скорост би следвало да възприеме опасността и да спре, налице била и причинна връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилия резултат.

Депозирано е становище от БРП за неоснователност на подадената жалба като сочи, че при внимателно изглеждане на видеозаписа се установявало, че велосипедистът първо се движи по пешеходна пътека, а не по велоалеята и гумите му били от вътрешната страна, велосипедът се управлявал от жалбоподателя, а не се бутал и за кратко време изминал голяма част от платното за движение. Малко преди инцидента С. направил маневра, с която от пешеходната пътека се насочва към велоалеята, опитвайки се да избегне удара, като увеличи времето си за реакция и там настъпвало ПТП. С движението по пешеходната пътека, управлявайки велосипеда и въпреки виждането на наближаващия автомобил св. С. вместо да намали и спре движението си, се ударил в автомобила и с това поведение прокурорът счита, че е извършил нарушение по ЗДвП. На следващо място прокурорът сочи, че средната скорост на движение на пешеходец била 5 км/ч, а на велосипедист с три пъти по-висока 15-18 км/ч. За водача на МПС велосипедиста бил непредвидима опасност като не е имал възможност да го види от намиращите се в бус-лентата автомобили. Прокурорът счита, че велосипедиста е връхлетял върху автомобила, а не обратното анализирайки ударите на ППС. Счита, че липсва виновно поведение от страна на водача на МПС, а отделно адв. К. не бил поискал събирането на доказателства при предявяване на материалите по разследването. Счита жалбата за допустима, но за неоснователна.

Съдът, като взе предвид обжалваното постановление на Бургаска районна 1 прокуратура, материалите по приложеното ДП, становищата на лицата, като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери следното:

Досъдебното производство е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на БРП от 23.11.2023г. и се води за това, че на 25.08.2023 год., в гр. Бургас, при управляване на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на С. С. С. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ вр. чл. 342, ал. 1 от НК От събрания доказателствен материал към момента съдът намира, че се установява, на 25.08.2023г., около 18:00ч. свид. С.К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег. № ******* в гр. Бургас, по бул. „Мария Луиза“ в посока ул. „Индустриална“. На светофара на кръстовището образувано с бул. „Иван Вазов“, свид. С.К. спрял на червена светлина на светофарната уредба. Стоп линията в лентата за завиване към ул. „Индустриална“ била обозначена с пътна маркировка. От дясната страна на автомобила на К. бил спрял в лентата за автобуси на градския транспорт друг автомобил, който ограничавал видимостта на свид. К. към тротоара, а след този автомобил бил спрял и друг на известно разС.ие, които също изчаквали разрешителна светлина на светофара. Автобусната лента била обозначена с жълта маркировка М1 /единична непрекъсната линия/.

На 25.08.2023г., около 15:20ч. свид. С. С. тръгнал от бл. № 30 в ж.к. „Меден рудник“, гр. Бургас в посока ЖП гара - Бургас. С. управлявал велосипед марка „****“, 28 цола, по велоалея по ул. „Индустриална“. С. бил преминал моста и наближил кръстовището на ул.

„Индустриална“, след моста с бул. „Иван Вазов“ и бул. „Мария Луиза“ и на кръстовището спрял.

На кръстовището имало маркировка за пешеходна пътека и по вероятност за велосипедна пътека. Когато св. С. се доближил до пешеходната пътека за свид. К. светнал зелен сигнал на светофарната уредба. Първият автомобил, който бил спрял в бус лентата напуснал кръстовището, при което потеглил с автомобила си и св. К., в този момент потеглил с велосипеда си и свид. С., за да премине през кръстовището, а към него приближавал като водач на МПС св. К.. Св. С. възприел водача св. К. и като видял, че няма да спре автомобила, се опитал са смени траекторията на движение и преминал в страни, но въпреки това настъпило съприкосновение между предната лява част на велосипеда и предна дясна част на автомобила / над предна дясна гума/. В следствие на удара свид. С. се завъртял и паднал на асфалта.

Съгласно автотехническата експертиза опасността възникнала с навлизането на велосипедиста на пътното платно. Скоростта на движение на управлявания от свид. К. автомобил била приблизително 21 км/ч. към момента на инцидента. Опасна зона за спиране била приблизително 10,71 м., като същата е измината за 2,83 секунди. Според вещото лице свид. К. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Такава възможност е имал свид. С., ако е бутал велосипеда си, вместо да се придвижва върху него и се бил убедил преди да навлезе върху пътното платно, че е бил забелязан преди да предприеме навлизане върху платното на ул.

„Индустриална“. Вещото лице дава заключение, че велосипедиста е навлязъл върху велосипеда си при преминаване на платното на ул. „Индустриална“ на разрешено и обозначено за целта място пешеходна и велопътека, но бил длъжен да мине по пътеките, бутайки велосипеда си.

След настъпване на инцидента на място се отзовал свид. А.Й.Н., който се движил по велоалеята на бул. „Иван Вазов“ и спрял на червен сигнал на светофара. Свид. К. спрял движението си 10-15 м. по-нагоре и се притекъл на помощ на пострадалия С.. С помощта на свид. Й., двамата преместили свид. С. на тротоара, където го оставили да седне. В 18:08 ч. свид. К. подал сигнал на тел. 112. На място се отзовал екип на ЦСМП, който отвел свид. С..

2

Видно от назначената съдебномедицинска експертиза свид. С. в следствие на инцидента е получил луксация /изкълчване/ на главата на дясна раменна кост с изтръпване и мравучкане в пръстите на ръката. Медикобиологичните критерии били за трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1-1,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Прокурорът с обжалваното постановление приел, че свид. К. е управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „****“ и е нарушена разпоредбата на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “ Изискуемият резултат безспорно бил настъпил предвид заключението на съдебномедицинската експертиза, че свид. С. е получил трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което съгласно чл. 129, ал. 1 от НК съставлявало средна телесна повреда.

Приел обаче, че от проведеното разследване се установявало, че извършеното не може да бъде вменено във вина на свид. К.. Опасността била настъпила с навлизането на свид. С. на пътното платно, което обстоятелство останало неизвестно за свид. К. и то не по негова вина, а поради намиращите се в близост превозни средства и особеностите на кръстовището към него момент. Прокурорът е приел, че свид. К. изобщо не възприел намиращия се на пътното платно велосипедист, респективно не знаел за възникналата опасност и не е знаел, че следва да спре преди пешеходната пътека и велоалеята. Приема, че през цялото време на движение на автомобила, водачът не е имал видимост в предната си част към приближаващия велосипедист. При настъпване на инцидента, автомобилът вече бил преминал през пешеходната пътека и велоалея, като велосипедът на свид. С. се блъснал от дясната страна на автомобила. Реално в настъпилата ситуация превозните средства са били длъжни да спрат пред всяко предвидимо препятствие, но пред автомобила не било имало предвидимо препятствие, а то било в дясно на него. Препятствие пред велосипеда се явява именно преминаващия автомобил. Липсвала техническа възможност водачът К. да спре и да предотврати настъпването на инцидента. Липсата на знание от фактическия състав на престъплението, включително на предпоставките за нарушаване правилата на движение по пътищата съгласно чл. 15, ал. 1 от НК изключвали вината, а пътнотранспортното произшествие следвало да се определи като случайно деяние по отношение на свид. С.К..

Този съдебен състав, без да навлиза във вътрешното убеждение на прокурора, като се запозна с материалите по представеното досъдебно производство, намира изводите на прокурора да прекрати досъдебното производство за прибързани и необосновани. Съдът счита, че по делото са неизяснени няколко съществени момента. Следва да се обърне внимание, че в хода на досъдебното производство не са предприети незабавни действия, които е следвало да закрепят доказателствата по делото и дори разпити на участниците в ПТП и лицата свидетели са извършени значително след ПТП. Значително по-късно са извършени и оглед на местопроизшествието и на МПС – едва през месец януари 2024г., поради което и следва да се даде преимущество на представения по делото видеозапис от ОП „Транспорт” гр. Бургас. В случая е представен диск с един единствен видеозапис и не са събрани доказателства за това дали към датата на инцидента 25.08.2023г. на кръстовището е имало поставени и други камери и съответно възможно ли е на някоя от камерите да се съдържат кадри, които биха допринесли за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване. Предвид късната дата на извършване на оглед на местопроизшествие мястото не било запазено и не се установява към датата на събитието да е изискана от Община Бургас информация относно организацията на движението на кръстовището – съответно дали е 3 била налице пешеходна пътека или велосипедна пътека, или и двете, преминаващи през кръстовището.

Макар и да е налице информационен носител от датата на процесното ПТП – 25.08.2023г. по делото не е изготвена техническа експертиза на неговото съдържание, която би могла да внесе информация относно леките автомобили, които са били в кръстовището, евентуално установяване на техните водачи, чрез които да се изяснят и обстоятелства от предмета на доказване, движението на велосипеда, както и да се извърши прецизна преценка за нанесената пътна маркировка, за която сочат показанията на свидетелите и късно извършения оглед. Каква е била пътната маркировка към датата на събитието на мястото на ПТП може да се установи коректно чрез изискване на информация от Община Бургас, схема за организацията на движението към датата на ПТП, както и чрез представения по делото видеозапис.

От представения запис се установява, че св. К. спира на значително разС.ие от маркировката за стоп линията и от спрелия в бус-лентата автомобил. Първият, спрял в бус лентата автомобил, се изтегля от кръстовището, след което потегля велосипедиста и потегля и автомобила на св. К., за който има съмнение дали има автомобил, който да скрива видимостта му. За св. С. е налице възможност, след изтегляне на неустановения автомобил от кръстовището, да възприеме МПС, управлявано от св. К., но и по мнение на съда липсва препятствие, което да ограничи видимостта в този момент на св. К. и не е изяснено дали в този момент водачът К. е могъл да възприеме велосипедиста и да се изясни дали е попадал в опасната зона за спиране. Не е изяснено и дали велосипедиста в този момент е бил на пешеходната пътека или на велосипедната пътека.