Решение № 2805 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2805 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330118409 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. Г., ЕГН **********, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, за признаване за незаконно ***** на ищеца, извършено със Заповед № ********* г. и неговата отмяна, за възстановяване ищеца на заеманата преди ******** длъжност – „******** при ответника и за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа в размер на 18214,92 лв /до който размер е допуснато увеличение на иска с протоколно определение в съдебно заседание на *****./за периода 01.11.2022 г. – 01.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичането на периода за начисляването на обезщетението, до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника – работодател, което било прекратено със Заповед № ******** г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, чрез наложено му дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ и чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Заповедта била връчена на ищеца на ***** г., от която дата трудовото правоотношение било прекратено, като към този момент ищецът заемал длъжност „********** при ответника. Счита заповедта и извършеното с нея уволнение за незаконосъобразни, като излага подробни съображения.

Възразява, че ответникът не спазил изискването на чл. 333, ал. 3 КТ, като преди ****** на ищеца не било поискано предварително съгласие от съответния синдикален орган, а такова било необходимо, доколкото от ****** г. до датата на ******** ищецът бил изборен ****** на синдикалната организация в поделението на ответника и като такъв бил 1

**** на синдикалното ръководство на организацията по см. на §1, т. 6 от ДР на КТ. Посочва, че съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, оспорената заповед за ****** подлежи на отмяна като незаконна само на това основание, без да се разглежда спора по същество.

На следващо място, доколкото бил *** на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – поради системни нарушения на трудовата дисциплина, твърди, че не е било налице системност по см. на §1, т. 22 от ДР на КТ, тъй като в рамките на годината не бил извършил три или повече нарушения, като в заповедта било посочено едно нарушение на трудовата дисциплина на ****** г. и едно на ****** г.

Възразява още, че заповедта е необоснована, тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина на *****г., доколкото посоченият ден бил неработен – неделя, когато ползвал седмичната си почивка и не бил определен за дежурен съгласно изготвен от ответника график. За ищеца не съществувало трудово задължение да е на разположение на работодателя си, в т.ч. да вдига телефона си в неработен за него ден и без да е дежурен по график, поради което счита, че не е извършил каквото й да е нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187 КТ. За ищеца възникнало право на обезщетение по чл. 225, ал.

1 КТ, доколкото и към датата на депозиране на исковата молба бил без работа в резултат на *****.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове.

Твърди, че от страна на работодателя не е налице нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ. Не оспорва, че не е било искано предварително съгласие от когото й да е в Националната федерация на енергетиците за прекратяване на трудовия договор с налагане на дисциплинарно наказание „*****“, съответно такова съгласие не било давано. Доколкото обаче ищецът заемал длъжността „*********“, а КЕЦ **. не било поделение, нито обособено образувание, което самостоятелно да наема работници и служители и не е самостоятелен работодател по см. на §1, т. 1 от ДР на КТ, то същият не се ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ, във вр. с §1, т. 6 от ДР на КТ, като се позовава и на ТР № 9/12.12.2014 г. на ВКС по т.д. № 9/2013 г. ОСГК. В тази връзка счита, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 344, ал. 3 КТ.

По повод възражението на ищеца за липса на системни нарушения на трудовата дисциплина, твърди, че действително такива не са налице, което обстоятелство било видно и от мотивите на заповедта, доколкото никъде не се споменавало системност или повторност на нарушението. Поддържа, че в заповедта е допусната техническа грешка при посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като вместо т. 7 била посочена т. 3 на чл. 190, ал. 1 КТ. Изтъква, че никъде в заповедта не било налице словесно изписване на посочената погрешно разпоредба – чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, а именно:

„системни нарушения на трудовата дисциплина“, а напротив – фигурирало словесно 2 изписване на правилното основание – чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, а именно: „******“. Налице било едно тежко нарушение на трудовата дисциплина, а не множество нарушения, обосноваващи системност, в какъвто смисъл били мотивите на заповедта. Позовавайки се на практика на ВКС, посочва, че при наличие на противоречие между текстовата част на заповедта за ****** и нейното цифрово изражение, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част на заповедта.

На следващо място, твърди, че на ****** г. във връзка с усложнена метеорологична обстановка в страната, в ответното дружество бил сформиран кризисен щаб, предвид подаден сигнал за авария на въздушен електропровод, находящ се на територията на КЕЦ **. – в **. ********* на КЕЦ **. направил многократни опити да се свърже с ищеца – ***** на група „***********, вкл. и на личния му телефон, но без успех. Същият се свързал с други служители, с които била направена организация за отстраняване на авариите. Твърди, че на следващия ден – ******* г., ******** на КЕЦ провел разговор с ищеца във връзка със създалата се кризисна ситуация и невъзможността да се свърже с него, при което ищецът заявил, че не може да бъде на разположение на дружеството 24 часа. В тази връзка, работодателят поискал писмени обяснения от ищеца на осн. чл. 193, ал. 1 КТ. Посочва, че в обясненията си ищецът заявил, че не отговарял на повикванията на мобилния си телефон, защото на посочената дата ползвал седмичната си почивка на осн. чл. 153 КТ и не бил дежурен съгласно график. Счита, че с обясненията си ищецът признал, че умишлено не е отговарял на повикванията на мобилния си телефон, като с действията си същият осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в чл. 9.1.8 и чл.9.1.9 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество, във връзка с Приложение № 10 „Указание за действие на КЕЦ при кризи в ЕР Юг“ към служебна инструкция НР-02/7 „Преодоляване на кризи в EVN България“ и във вр. с длъжностната характеристика на ищеца. При отмерване на наказанието, работодателят отчел, че ищецът заема ****** позиция, като **** от него група била пряко отговорна за отстраняване на авариите в КЕЦ **., както и факта, че на ******* г. със заповед № *******г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „*************“.

Поддържа, че ищецът е поел задължение в рамките на трудовата функция да е на разположение на работодателя при възникнали аварии, какъвто бил случаят на ****** г. С допълнително споразумение № ******* г. същият заемал длъжността ************** при ответника, като едни от основните му задължения били да координира аварийните групи и да отстранява аварии. Посочва, че съгласно Приложение № 10, задължение на ********* е да координира действията на работните групи по места, да прави организация за осигуряване на материали и техника, която е необходима за навременното отстраняване на авариите, като задължението да координира аварийните групи ищецът приел и съгласно т.

1.2 от подписаната от него на ****** г. длъжностна характеристика. С поведението си ищецът демонстрирал явно незачитане на ценностите и принципите в организацията и явно непознаване на вътрешните документи на ответното дружество, касаещи работата му.

3

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено по силата на оспорената заповед на посоченото в исковата молба правно основание, че е останал без работа за претендирания период, както и размера на последно полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди ****, респ. размера на обезщетението за оставане без работа за процесния период. В негова тежест е да установи твърденията си, че се е ползвал с предварителна закрила при ****** на посоченото основание по чл. 333, ал. 3 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че ******* е законосъобразно извършено, а именно – че **** е извършено от лице – носител на работодателската власт, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение и, че процедурата по **** на ищеца е спазена – изискани са обясненията на ищеца преди налагане на наказанието и наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове.

Ответникът следва да опровергае твърденията на ищеца, че последният се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, както и твърденията за дължимост на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, в случай че главният иск за признаване ****** за незаконно бъде доказан.

По делото е безспорно установено, че ищецът е заемал длъжност ******** при ответника - „Елекгроразпре деление Юг” ЕАД, както и че със Заповед №********* г., е прекратено трудовото му правоотношение, считано от ******** г., на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, чрез налагане, на основание на чл.187, ал. 1, т.10 от КТ и чл.188, т. 3 от КТ, във връзка с чл.190, ал.1, т.3 на дисциплинарно наказание „*******".

О т доказателтвената съвкупност се установява/ именно- Удостоверение изх. № ********* г. на отрасловата синдикална организация /СО/- „Национална федерация на, енергетиците” /НФЕ/, Протокол от проведена среща от ******** г. и Протокол №******** г. от отчетно-изборно събрание на СО към НФЕ КЕЦ ******* /, че през периода от ******* г. до момнета на ******** ищецът е ************ синдикалното ръководство на синдикална организацията по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ/. По делото не се спори, че ответното дружество не е искало предварително съгласие на синдикалния орган за прекратяване трудовия договор на ищеца поради *********. Спорът се фокусира в това доколко е приложима разпоредбарта на чл333ал.3 от КТ и ПО-КОНКРЕТНО дали ищецът е бил ******* на самостоятелна синдикална организация или на вътрешна структура на такава.

4

Съгласно Чл. 49, ал. 1 от КТ синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им. Съгласно чл. 9 и чл. 10 от представения устав НФЕ, раздел II - Членство в НФЕ , раздел III - Синдикална организация, синдикалната организация, ********* ****** на НФЕ по смисъла на чл. 49 КТ. ТР2/2013г. постановява, че с предварителна закрила при **** по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е **** на синдикално ******* (*********) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ******** на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация.