Решение № 5960 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5960 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20231110209408 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Oбразувано е по жалба на "П." ООД с ЕИК ****, представлявано от управителя си А.И.Й. чрез упълномощения процесуален представител – адв.

Е.Т. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив срещу електронен фиш (ЕФ) № 8504509150 на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) , с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП .

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. На първо място е оспорен процесуалният ред за съставяне на ЕФ, като се застъпва становище, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена възможност за издаване на ЕФ.

На следващо място се сочи, че процесният фиш не съответства на формалните изисквания за своята законосъобразност, доколкото са изтеклите давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които, според процесуалния представител на жалбоподателя, започвали да текат от датата на извършване на деянието. сочи, че описаната в ЕФ фактическа обстановка е неясна, което съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран.

Сочи се, че дружеството жалбоподател има сключен договор с „Конкорд Смарт“ от 02.03.2020 г. като доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние посредством бордово устройство, което е било монтирано на процесното ППС, било е техническо изправно и е 1 подавало съответната информация. Не ставало ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се представляват.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2021 г. в 16:45 часа пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „ИВЕКО АД 410 Т“, с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория Евро 6, без ремарке, се движил В Столична община, по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата . Нарушението е установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП .

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че ползвател на заснетото превозно средство е дружеството "П." ООД с ЕИК ****, със законен представител А.И.Й.. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № 8504509150 с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП .

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ № 8504544194 от 24.04.2021 г.; извадка от системата на АПИ за установено нарушение № BF490DEC845D272BE053041F160A9A2D, снимков материал, извадка за нарушение, с посочен ползвател.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което съдът им дава вяра.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен 2 акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно нарушение и неговото авторство, което може да бъде изведено от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва да прояви достатъчна процесуална активност и упоритост, за да бъде доказан с категоричност фактът на извършеното административно нарушение.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 38-39 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 26.03.2021 г. в 16:45 часа товарен автомобил “ИВЕКО АД 410 Т“, с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория Евро 6, без ремарке, се движил в Столична община, по път А-6, като пътният участък при км. 50+427, с посока намаляващ километър, е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, 3 както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Електронният фиш за установяване на нарушение чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , е издаден по образец, утвърден по силата на Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Несъстоятелни се явяват и релевираните от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН, тъй като по правната си природа електронният фиш съвместява в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение. В тази връзка следва да се отбележи, че спрямо разглежданото автоматизирано електронно изявление единственият приложим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.

На следващо място, необосновано представителят на жалбоподателя се позовава на отсъствието на задължителни реквизити от императивно изискуемото съдържание на електронния фиш. Очевидно е присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на сочената за нарушена правна норма.

Изрично следва да се посочи, че в случая отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за неплатените пътни такси, а за това, че е допуснал движението на ППС по платената пътна такса, без заплатените такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с което неоснователни се явяват възраженията за сключени договори с доставчик на ЕУЕСТ.

Независимо от горното настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално ТОЛ управление не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Следва да се отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл.

189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е 4 изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш / в тази насока Решение № 4461 от 05.07.2023 г. по адм. д. № 3606/2023 г. на АССГ/. В случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице – собственик/ползвател на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП . Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.