Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 01.05.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2402/2023
Вид
Решение № 469
Подписан
01.05.2024
В сила
29.06.2024
Състав
Мария Емилова Антова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.318, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327 · Търговски закон
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Кюстендил, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителни иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 и чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Еко Био Земеделие“ ООД против „Винпром-Кюстендил“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7043,40 лв., представляваща неплатена цена на доставени количества сини сливи „Стенлей“, по неформален договор за доставка по издадена фактура № 0000000006/30.09.2022г. за посочената стойност, ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са развити съображения, че ищцовото дружество доставило сини сливи „Стенлей“ на ответното дружество на датите и в следните количества: на 05.09.2022г. – 2100 кг. , на 07.09.2022г. – 2150 кг., на 08.09.2022г. – 1970 кг., на 12.09.2022г. – 2000 кг., на 14.09.2022г. – 1610 кг., на 15.09.2022г. – 1680 кг., на 16.09.2022г. – 1910 кг., на 21.09.2022г. – 1910 кг. и на 23.09.2022г. – 1110 кг., за което били издадени Приемателни бележки №№ 000678/05.09.2022г.,

000110/07.09.2022г.,

000124/08.09.2022г.,

000159/12.09.2022г.,

000188/14.09.2022г.,

000204/15.09.2022г.,000222/16.09.2022г.,

000283/23.09.2022г.

Ищцовото дружество издало фактура № 0000000006/30.09.2022г. за посочените количества на обща стойност от 7043,40 лв., която, видно от разписка от 02.12.2022г., е получена лично от зам. гл. счетоводител на ответното 1 дружество. До настоящия момент последният не бил заплатил горецитираната сума. Искането към съда е да уважи иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за търговска продажба, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по неформален договор за доставка на сини сливи „Стенлей“; доставянето на посочените количества сливи, описано в процесната фактура; размера и изискуемостта на продажната цена; изпадането на ответника в забава за плащане на цената.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на посочените обстоятелства да докаже плащане на продажната цена.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени документи се установява, че същите са в облигационни отношения по силата на които ищецът се е задължил да достави на ответното дружество процесните количества сини сливи, срещу което последният следва да заплати дължимата се цена.

Видно от копие на фактура № 0000000006/30.09.2022г. същата е издадена за сумата в размер на 7043,40 лв., представляваща цената на 16 770 кг. сини сливи „Стенлей“.

Представени са копия от

Приемателни бележки

№№

000678/05.09.2022г.,

000110/07.09.2022г.,

000124/08.09.2022г.,

000159/12.09.2022г.,

000188/14.09.2022г.,

000204/15.09.2022г.,

000222/16.09.2022г., 000283/23.09.2022г., издадени от „Винпром – Кюстендил“ АД и подписани от представители и на двете дружества, в които е описано, че ищецът е предал на ответника определени количества сини сливи.

От приетото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза процесната фактура е осчетоводена и в двете дружества съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност, като и двете счетоводства са водени редовно и съобразно нормативните изисквания. Няма данни да са били заплатени суми по издадената фактура.

От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоките, предмет на продажбите, съответно за ответника е възникнало задължението да заплати договорената цена, което същият е признал, включвайки в счетоводните си регистри 2 процесната фактура в посочения размер на претендираното вземане. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в този смисъл е трайната практика на ВКС – Решение № 23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о. и др. При така установеното завеждане на вземането в счетоводството на ответника, обстоятелството дали същият е включил вземането в справката-декларация по ЗДДС се явява без правно значение за спора.

По силата на чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай ищецът претендира настъпването на изискуемостта на вземането си от датата на издаване на процесната фактура, а именно – 30.09.2022г. Съответно, същият е доставил стоките на ответника с оглед на приемателните бележки, след което е издал процесната фактура, осчетоводена в последствие в счетоводството и на двете дружества. Ответникът, в чиято е доказателствената тежест, не доказва, а и не твърди, да е погасил вземането на ищеца по процесната фактура, поради което дължи стойността на същата в заявения размер. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има само ищецът, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като същият е представил списък на разноските съгласно чл.80 ГПК. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на същите, което съдът намира за основателно, предвид че размерът на претендираните адвокатски възнаграждения в настоящото производство, както и в производството по ч.гр.д. № 2118/2023г. по описа на РС – Кюстендил за обезпечаване на бъдещ иск, не са в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а делото не се отличава с фактическа или правна сложност.

Поради тази причина съдът следва да редуцира претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, до размера от 1004,34 лева, както и адвокатското възнаграждение, дължимо с оглед на провелото се обезпечително производство, на основание чл.7, ал.7 от Наредбата, до размера от 502,17 лева.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.318, ал.1 и чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“ № 1, представлявано от В.П.С. да заплати на „Еко Био Земеделие“ ООД, ЕИК 203866088, със седалище и адрес на управление: с. Бабинска река, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представлявано от Е.К.Е. сумата от 7043,40 лв., представляваща неплатена цена на доставени количества сини сливи „Стенлей“, по неформален договор за доставка по издадена фактура № 0000000006/30.09.2022г. за посочената стойност, ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на делото до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 ГПК, „Винпром-Кюстендил“ АД, ЕИК 109030266, да заплати на „Еко Био Земеделие“ ООД, ЕИК 203866088, сторените в настоящото производство разноски, от които 1004,34 лева, представляващи адвокатското възнаграждение, 281,38 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, както и 502,17 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 40 лева – държавна такса в производството по ч.гр.д. № 2118/2023г. по описа на РС – Кюстендил за обезпечаване на бъдещ иск.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4