Решение № 260813 от 12.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260813 гр. Пловдив, 12.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ БОЕВА при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6175 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ЕВН

България Топлофикация” ЕАД срещу К.Р.Д. ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 591,75 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 93,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2019 г. по ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с. Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ****, *** „*****”, ******. Поддържа, че за процесния период от 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща стойност 685,26 лв., включваща главница за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. в размер на 591,75 лв., както и обезщетение за забава в размер на 93,51 лв. за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с., която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и били предявени настоящите искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника – адв. Л., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява се, че не е налице обвързаност между страните, доколкото липсва писмен договор, както и че липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия.

Оспорва се като незаконосъобразна Наредба № 16-344/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, включително и методиката към нея, както и че начисляването и разпределението на топлинна енергия в сградата на етажните собственици е извършено коректно.

Според особения представител се касае за услуга, представляваща предоставяне на топлинна енергия, която не е поискана от ответницата, поради което се явява нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. Неправилно е разпределена топлинна енергия за сградна инсталация. Оспорва се начинът на определяне на цената на предоставената топлинна енергия и дължимостта на цената за услуга дялово разпределение.

В заключение се посочва, че главната претенция се явява неоснователна, от което следва и неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.

Възразява се и че вземанията на ищеца са погасени по давност.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ********. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 18.03.2019 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. *****, *** „*****”, ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот се установява представената декларация по чл. 14 на ЗМДТ /л.164-167/, от която е видно, че същата е посочила с оглед данъчните цели, че именно тя е собственик на процесния имот. Посочената декларация обективирано извънсъдебното признание на ответницата, че към момента на деклариране на имота, същата е собственик на топлоснабдения имот. От ответната страна не са представени доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността. От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. ***, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. АС, обслужваща **************, *** „*****”, ******, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 277,495165 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 41,99887 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 12 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопренсната мрежа. Отопляемият обем на имота бил 122 м3. През имота на ответника преминава щранг лира, която не е снабдена с уред за отчет и потребената топлинна енергия от същата се изчислява по максималната мощност на отоплителното тяло. В имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява топлинна енергия. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ. Няма монтиран водомер за топла вода и начисления за изразходваното количество топлинна енергия за БГВ не е имало, поради липса на консумация. Абонатът е отсъединен от захранващата инсталация с БГВ. За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5 на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост”, приложение към чл. 61 ал.1 от Наредба 16-344/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за щранг – лира, без уред за отчет – по максимално нормативна мощност на отоплителното тяло. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо 6,31709 MWh, в това число 2,65287 MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,66422 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „Бруната” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и начисляването на топлинна енергия. Формулата, по която се изчислява разпределението на топлинната енергия отдадена за сградна инсталация, отчита подадената мощност към сградната инсталация. Същата приема средна температура в сградата 19 градуса и не отчита поотделно топлофизичните характеристики на всяка различни сграда. Температурата в сградата е нормативно приета, че трябва да бъде такава. Изключения се допускат в случаите на налични изчисления на инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице или и лице по чл. 139 Б от Закона за енергетиката. Топлоносителят в сградната инсталация се отчитат посредством общия топломер в абонатната станция на сградата, след като се приспаднат разходите за отопление, отчетени от ИРУ. Сградната инсталация е съвкупност от тръбопроводи, преминаващи през избени помещения, общите части на етажната собственост, тавански междупокривни междинни и други. Затова тя се разпределя като общи загуби в цялата сграда и се разпределят пропорционално на отопляемите обеми на отделните имоти в етажната собственост. Същата е изчислена и начислена съобразно „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост” - приложение към чл. 61 ал1. от Наредба за топлоснабдяването. Топлинна енергия за отопление на отоплителни тела, снабдени с ИРУ за отчет на същата, се начислява по показателите на уредите, а които не са снабдени с уред за отчитане, се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло по т. 5 от Методика за дялово разпределение. Чрез формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, се разпределя пропорционално на отопляемите обеми топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Същата не отчита дали в определен момент което и да е отоплително тяло е пуснато или спряно. Средната температура за сгради - етажна собственост, е приета 19 градуса, поради метода за разпределение на енергията, а той е изчислена по формулата приложена в т. 6. 1.