Решение № 1858 от 22.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1858 гр. Бургас, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120106919 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Враца“ ЕАД против Т. Г. И. от гр.Б*****.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ****/*****г. на РС Б*****. По него е била издадена такава за сумата 667.11 лв. – главница, представля-ваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление – жилище, находя-що се на адрес: гр.В****, ул.***********, за периода от 30.11.2016г. до 30.

06.2021г., ведно със законната лихва върху нея , считано от 29.07.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 149.60 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2016г. – 21.07.2021г., както и за деловодните разноски в размер на 75 лв. Твърди също, че И. е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови ре-шение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи горните суми.

Претендира разноски.

И. оспорва исковете, като излага съображения, че между страните не е възникна-ло твърдяното от ищцовото дружество облигационно правоотношение и той няма качест-вото на потребител на топлинна енергия, поради което не дължи заплащане на процесните суми.

Евентуално, възразява и за погасяване на вземанията с падеж до 21.07.2018г., по дав-ност.

Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответника като потребител за обект – жилище, находящо се на адрес: гр.В*****, ул*************, е извършил начисления по партидата му – с № *********, в размер на иско-вите суми.

1

По заявление на дружеството е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу И. за тях по ч. гр. дело № *****/******г. на РС Б***** , приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал възражение.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предявените установителни искове.

Не се спори между страните, че И. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция на “Топлофикация – Враца” ЕАД, гр.В*****.

Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на КСТСЕ.

От заключението на вещите лица се установява, че в периода от 30.11.2016г. до 30.06.

2021г. абонатната станция, обслужваща етажната собственост, е работила и е подавала ТЕ за отопление и/или за БГВ, като за апартамента на И. е разпределяна и начислявана та-кава – само за сградна инсталация.

Вещите лица са констатирали, че начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия за сградна инсталация съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази материя.

Установява се и че стойността на припадащата се за имота на И., през процесния период, топлинна енергия е общо 667.11 лв., а дължимото обезщетение за забавено плаща-не върху главницата за времето от 31.12.2016г. до 21.07.2021г. е в размер на 149.60 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица, като обективно и компетент-но изготвено, и неоспорено от страните.

Възражението на ответника, че за процесния период не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, респективно, че не е бил потребител на топлинна енергия, се явява неоснователно.

Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено приемане не е необходимо.

В случая безспорно се установява – от представените с исковата молба писмени доказателства, че Общите условия на договорите за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от ”Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр.В*****, са одобрени с Решение № ****/******г. на ДКЕВР, и са публикувани в е д и н централен и в един местен все-кидневник – в бр.24 от 25.01.2008г. на вестник ”*******” и в бр.10 от 16.01.2008г. на вест-ник ”*********”, т. е. същите са влезли в сила – така и константната съдебна практика на съдилищата /районен и окръжен/ в гр.В****.

Неоснователно е и възражението на ответника, че е прекратил договорните си отношения с ищеца – по реда на чл.108, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./. Съгласно ал.5 на цитираната разпоредба отказалите се от отопление в жилището си остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата.

В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

2

Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74/2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от И..

Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с ответника е възникнало от установеното му качество на собственик на апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че през процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.

Т. е. макар и да не е ползвал топлинна енергия за отопление и/или БГВ в своя имот, ответникът – като етажен собственик, включително и съсобственик на сградната инсталация, следва да поеме припадащата му се част от разходите за нея.

Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ на “Топлофикация – Враца” ЕАД потребителите заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Или вземанията за стойността на ТЕ, начислена за сградна инсталация за времето до 31.05.2018г., които безспорно са периодични такива – общо 215.24 лв., към 29.07.2021г., когато е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца, вече са били погасени по давност, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Възражението на ответника, досежно тази сума е основателно. По отношение на задълженията му за периода след 01.06.2018г., чиято изискуемост е настъпила след датата 31.07.

2018г., предвиденият в закона 3-годишен срок не е бил изтекъл към момента на сезирането на съда и давността е била прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

При това положение, Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по несъмнен начин установи дължимостта на сумата 451.87 лв. – главница, представлява-ща стойност на доставена топлинна енергия за периода от месец юни 2018г. до месец юни 2021г., за която се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № *******/*****г. на РС Б****** , от ответника. В този си размер предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над него, пък – до 667.11 лв., включая и за времето от 30.11.2016г. до 3 1.05.2018г., следва да се отхвърли – поради погасяване на вземането по давност.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2021г., до окончателното й изплащане, както и обезщетения за забавено плащане за периода 31.07.2018г. – 21.07.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г. , общо 65.14 лв. – така заключението по КСТСЕ. За разликата над тази сума – до 149.60 лв., включая и за периода 31.12.2016г. – 30.07.2018г., претенцията следва да се отхвърли, поради погасяване на вземанията по давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 55.64 лв. за ДТ и 253.22 лв. за възнаграждения на вещите лица, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 94.96 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 146.78 лв. платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Г. И. , с ЕГН:

**********, гр.Б*****, ул.************, че същият дължи на “Топлофикация – Враца” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.В*****, ул.**********, сумата 451.87 лв. – главница, представляваща стойност на то-плинна енергия, доставена в обект на потребление находящ се на адрес: гр.В*****, ул.“********, за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.07.2021г. до окончателното плащане, както и сумата 65.14 лв. – обезщетения за забавено плащане за периода от 31.07.2018г. до 21.07.2021г., без вре -мето от 13.03. до 08.04.2020г. , за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № *****/*****г. на РС Б******, като за разликите над тях, съответно: до 667.11 лв. – 215.24 лв. за периода от 30.11.2016г. до 31.05.2018г., и 149.60 лв. – 84.46 лв., включая и за периода от 31.12.2016г. до 30.07.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Т. Г. И. да заплати на ”Топлофикация – Враца” ЕАД на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 308.86 лв. за ДТ и възнаграждения на вещите лица, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 94.96 лв.

ОСЪЖДА ”Топлофикация – Враца” ЕАД да заплати на Т. Г. И. сума-та 146.78 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4