Решение № 1 от 10.01.2022, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Търговско дело 53/2021
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 108, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№1 гр. К., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова И. при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Търговско дело № 20215100900053 по описа за 2021 година
Ищцата ЕЛ. Т. ИВ., чрез представител по пълномощие, в исковата си молба твърди, че на 03.05.2016 г. деликвентът В. Н. П. управлявал лек автомобил марка „Б.”, модел „525“ с рег. № **** в гр. К., по бул. „Б.“ с посока на движение от Автогара „21-ви Век“ към кв. „Г.“. Приближавайки кръстовище, образувано между бул. „Б.“ и ул. „О. м.“ /кръстовище „В.”/, деликвентът управлявал автомобила си с превишена скорост (100,96 км./ч.).
По същото време братът на ищцата Д. Т. И. пресичал пътното платно на обозначена пешеходна пътека тип „8.1“ /зебра/ между двата спасителни острова на бул. „Б.“, отдясно наляво по посока на движение на автомобила на деликвента. Ищцата твърди, че водачът на лекия автомобил вместо да осигури предимство, предприел маневра “заобикаляне на пешеходеца отляво” и поради високата скорост, с която управлявал автомобила, задействал спирачната уредба, автомобилът се дестабилизирал, поради което частично загубил контрол над него, не могъл да спре и преди да излезе на спасителния остров ударил пешеходеца с предната лява част на автомобила и в лявата подбедрица на пешеходеца и таза. Пострадалият паднал върху предния капак, придвижил се до предното панорамно стъкло, което счупил с главата си, след което изпаднал на асфалта от лявата страна на автомобила на разстояние около 25 метра след мястото на удара. Ищцата сочи, че в резултат на удара, на 1 брат й Д. Т. И. били причинени тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош, корема и крайниците и други телесни увреждания, довели до настъпване на неговата смърт. На мястото пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който качил пострадалия в линейка, с която бил транспортиран до МБАЛ „Д-р А. Д.“ гр. К.. По време на транспортирането в линейката настъпила смъртта му. Ищцата сочи, че по случая било образувано н.о.х.д. № 9/2017 г. по описа на Окръжен съд – К.. С Присъда № 1/15.02.2017 г., постановена по посоченото дело, подсъдимият В. Н. П. е признат за виновен и осъден за това, че на 03.05.2016 г. в гр. К., на бул. „Б.“, кръстовище „В.”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ” с рег. № *****, нарушил правилата за движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „В“, при избиране скоростта на движение в населено място, да превишава 50 км/ч; и по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачът на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. И. от гр.
К., като деянието било извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343 ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 1 б. „в”, във вр. с чл. 342 ал. 1, във вр. с чл. 58а ал.1, във вр. с чл. 54 от НК. С Решение № 116/08.06.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 136/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда била изменена, като бил увеличен размера на наложеното на деликвента наказание. С Решение № 179/27.11.2017 г. постановено по н.д. № 994/2017 г. на ВКС, Трето НО, делото било върнато на Апелативен съд – Пловдив, с мотиви за неправилно прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“ на деликвента П.. С Решение № 29/09.02.2018 г., постановено по в.н.о.х.д.
658/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив била изменена Присъда № 1/15.02.2017 г. по н.о.х.д. № 9/2017 г. по описа на Окръжен съд – К., като било отменено прилагането на условно осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК и било постановено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С Решение № 129/29.05.2018 г., постановено по н.д. № 413/2018 г. на ВКС, Първо НО, влязло в законна сила на 29.05.2018 г., било потвърдено Решение № 29/09.02.2018 г. постановено по в.н.о.х.д. № 658/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което било наложено ефективно изтърпяване на 2 наказанието на деликвента В. Н. П.. Ищцата сочи, че от така извършеното от деликвента В. Н. П. престъпление, на нея, като родна сестра на Д. Т. И., били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие на загубата му. Твърди, че след смъртта на брат й, към който била изключително силно привързана, изпаднала в шок. Била изключително силно привързана към него и той към нея. Били много задружно и единно семейство. Той се грижел за нея и детето й, тъй като нямал собствено дете.
Детето му се родило след неговата смърт, затова бил привързан изключително много към нея и нейната дъщеря. Ищцата твърди, че не са се разделяли от деца, като се виждали всеки ден след работа. Емоционалната им връзка била изключително силна, трайна и дълбока. Независимо, че от деянието били изминали пет години, тя все още не можела да се отърси от загубата му, от кошмара, който преживявала, тъй като загубила един от найблизките си хора, нейният брат. Загубата за нея била огромна. Болката и страданията били изключително големи и щели да се усещат от нея до края на живота й. Сочи в исковата молба, че собственикът на автомобила, причинил нанесените вреди на ищцата, имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество Застрахователна компания „Л. И.” АД, съгласно застрахователен договор/полица № BG/22/115001485***, сключен на 02.06.2015 г., с покритие от 02.06.2015 година до 01.06.2016 година. До настоящия момент нито деликвента, нито ответното дружество Застрахователна компания „Л. И.” АД, й заплатили обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени и имуществени вреди. За ищцата, като родна сестра на Д. Т. И., се явявал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане (отм.), като нормата била приложима към спорното материално правоотношение, по силата на § 22 от ПЗР на Кодекса за застраховане, според която част IV на Кодекса за застраховане (отм.) се прилагала за застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента Кодекса за застраховане (обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г.). В случая предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основавал на сключен на 02.06.2015 г., със срок на покритие от 02.06.2015 година до 01.06.2016 година договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между собственика на лек автомобил марка „БМВ”, модел „525“ с peг. № **** и Застрахователна компания „Л. И.” АД, 3 регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *****, с което застрахователят се задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 Кодекса за застраховане (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразявала в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предвид това претендира, че са налице елементите на фактическия състав за реализиране пряката отговорност на застрахователното дружество. Съобразно Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по ТД 1/2016 г. на ВКС, право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Сочи за безспорно в настоящия случай, че между ищцата и нейния брат Д. Т. И. била създадена такава връзка, тъй като те израснали заедно и живеели в един общ дом. Имали взаимна особено близка връзка. Иска се да се постанови решение, с което да се осъди Застрахователна компания „Л. И.” АД, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., общ. Столична, бул. „С. ш.” № *, представлявано от М.
С. М.-Г., П. В. Д. и Г. Н. Г., да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилото на 03.05.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, при което настъпила смъртта на брат й Д. Т. И., причинена виновно от В. Н.
П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел „525“ с рег. № *****, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на деликта – 4
03.05.2016 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът ЗК „Л. И.“ АД, представляван от процесуален представител , е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и по размер, като оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва материалноправната легитимация на ищцата за водене на настоящата искова претенция. Не били представени каквито и да било доказателства относно наличие на родствена връзка между ищцата и пострадалия в процесното ПТП лице. Не били представени каквито и да било доказателства за обстоятелствата, обосноваващи правен интерес от водене на настоящото дело.
Оспорва се твърдението, че Д. И. е брат на ищцата, тъй като не били представени доказателства, че ищцата попадала в кръга лица, имащи право на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на Д. И. по аргумент от Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на ВС, изменено с Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС касаещо лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. В настоящото производство не били приложени като доказателства на твърденията от нея официален удостоверителен документ относно налични роднински връзки на починалото лице, в който да е посочено, че ищцата е законен наследник на пострадалия с летален изход, напротив, представял се друг, удостоверяващ наличие на изключващи законни наследници на правоимащото лице, а именно негови преживели майка и баща. Съгласно коментираните тълкувателни постановления, имащи задължителен характер за всички съдилища, право на обезщетение за неимуществени вреди имат преживелия съпруг, възходящи и низходящи. В настоящия случай, тъй като не били представени доказателства, че ищцата била законен наследник на пострадалия с летален изход, ответникът счита, че не се доказвало възникнало материално право на иск, по аргумент от цитираното Постановление №4/1961 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане от настъпила смърт, причинена виновно от деликвент, застрахован в представляваното им дружество. Твърди се, че от сторените с исковата молба фактически твърдения не се установявало, че ищцата следвало да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственика си, поради възникнала особена близост. Не се твърдяло, поради какви житейски обстоятелства имали отношения на 5 особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между роднини. Ответникът сочи, че не се твърдяло ищцата да страда от заболяване, поради което да е била зависима изключително от грижите на пострадалия, като след смъртта му да нямало кой да полага грижи за нея.
Не се твърдяло и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищцата и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните, които да са довели до проявление на неимуществени вреди. С отговора се сочи, че ищцата не била сред най-близкият кръг на пострадалия, като не били налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е била толкова силна, че смъртта му да е довела у нея до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения.