Определение № 319 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002104419 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 767 от 08.07.2024 г. по в. гр. д. № 589/2024 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4131 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 12997/2021 г. на Варненския районен съд в следните части: в частта, с която всеки от ответниците М. Х. К. и Н. Х. К. са осъдени да заплатят на ищцата Ж. И. К. горницата над 856 лева до 7498. 73 лева, представляваща припадащата му се 1/5 от стойността на извършените от ищцата разноски за текуща поддръжка, съхранение и охрана за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г. на съсобствени поземлени имоти с идентификатори [№] и [№], находящи се в [населено място], обл. Шумен, ведно с построените в тях сгради, както и сграда в ПИ [№], находяща се в [населено място], [община], ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба. След частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищцата горницата над присъдените 7 498. 73 лева до претендираните 8 134. 53 лева за същите разноски, както и в частта, с която исковете по чл.30, ал.3 ЗС са отхвърлени за разликата над 8134,53 лв. до 8789,60 лв.

Въззивният съд е приел, че страните са съсобственици по наследство от Х. М. К. върху процесните имоти, допуснати до делба с влязло в сила решение № 22 от 22.02.2013 г., поправено с решение № 183/16.09.2016 г. по гр. д. № 43/2012 г. на РС-Велики Преслав.

Ищцата твърди, че е заплащала сама всички необходими разноски, свързани с текущата им поддръжка и запазване на сградите, като в ПИ [№] се намира сграда в груб строеж „Природолечебница“ и параклис от дялан камък – храм „Покров Б.“; в ПИ [№] се намира комплекс „П.“, а другият наследствен имот представлява постройка за отглеждане на животни, находяща се в ПИ [№]. Разграничава заявените разноски по отделни пера: 1.

1 разноски за текуща поддръжка; 2. разноски за храна за кучета; 3. разноски за ел. енергия; 4. транспортни разходи за гориво; 5. разноски за заплащане на труд за охрана, техническа поддръжка и др.

Ответниците не са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени да заплатят припадащите им се части от заплатени разноски за извършени ремонти в комплекс „П.“. Касае се за описаните в исковата молба разноски в общ размер на 4280 лева, по 856 лева за всеки от ответниците съобразно припадащата им се 1/5 ид. ч. от собствеността, а именно 100 лева, заплатени на К. Генчев К. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, декември 2017 г.; 100 лева, заплатени на Б. И. М. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, февруари 2017 г.; 110 лева, заплатени на Б. И. М. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в кс „П.“, 07 март 2019 г.; 220 лева, заплатени на К. Генчев К. като възнаграждение за авариен ремонт на тръбопровод ВиК в к-с „П.“, 07 март 2019 г.; 1300 лева, заплатени на Я. Х. Д. като възнаграждение за авариен ремонт по отстраняване на течове в к-с „П.“, предизвикани от пукнатини в пода на терасата и последиците от тези течове, август-октомври 2020 г.; 420 лева, заплатени на Д. С. Д. като възнаграждение за дърводелски услуги, ползвани в к-с „П.“, март 2021 г.; и 2030 лева, заплатени за авариен ремонт на покрив откъм северната фасада на к-с „П.“ – 51 кв. м., чрез подмяна на компроментираните керемиди с битумни, извършен от „Интерсан“ ООД, [населено място] и включващи както извършени СМР, така и заплатени материали, май 2021 г.

Прието е, че по делото са представени доказателства за извършване на претендираните разноски – разходни документи (фискални бонове, фактури, преводни нареждания и издадени РКО), като е изготвена и съдебносчетоводна експертиза, която съдът e кредитирал и по която вещото лице е дало заключение за размера на разноските, като е изследвало представените от ищеца разходни документи по пера. От тези доказателства се установява действителното заплащане на разноски за процесния период – от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г., по посочените пера, от които вещото лице е приспаднало суми по представени от ищцата платежни документи от 2016 г., доколкото не касаят процесния период. ССЕ дава заключение, че представените по делото фактури и фискални бонове, вносни бележки и разписки за парични преводи, имат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, като по тях са налице изходящи парични потоци в брой като първични документи. По отношение на представените разходни касови ордери (РКО) с издател Ж. К. и получатели физически лица в съдебно заседание вещото лице излага, че те отговарят на изискванията за налични реквизити като счетоводни документи. Представените документи, доколкото удостоверяват плащания, макар и част от тях да са издадени на името на регистрирания от наследодателя на страните едноличен търговец (недействащ), ценени наред с останалите събрани по делото доказателства, установяват извършени от ищцата разходи. Не би могло да се приеме, че документите установяват извършени от трето лице плащания, в каквато насока са ответните възражения, тъй като едноличният търговец, който не е пререгистриран и чието предприятие не е поето от никой от наследниците, няма качество на отделен правен субект.

2

Прието е, че за установяване на връзката на така заплатените разноски с поддържането, запазването и съхранението на съсобствените имоти, са събрани гласни доказателства посредством показанията на разпитаните свидетели на ищцата – С. Т. Н., Драга Н. И. и С. Н.

К.. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, като кореспондират и с останалите доказателства по делото. Свидетелите заявяват, че в периода от началото на 2017 г. до края на 2021 г. именно Ж. К. е поела изцяло поддръжката на общите имоти, като свидетелите са посещавали имотите заедно с нея, най-вече к-с „П.“, където й помагали да почиства двора и сградата на комплекса заедно с други нейни приятели и семейството й, като поддръжката се изразявала в почистване на самата сграда от насекоми и прах, а пространствата около нея - от клони, трева, листа, сняг и лед, както и почистване на стълбището. Заявяват, че всичко необходимо за почистването се закупувало единствено от ищцата – почистващи препарати и препарати против вредители, както и свързаните с почистването консумативи, ВиК части и т. н. Посочват, че за процесния период имотите не се ползвали, но се налагало да се почистват. Тъй като пространството в к-с „П.“ било много голямо, за почистването му не бил достатъчен един ден, а се налагало ищцата и свидетелите да остават и през следващия ден. Всеки от свидетелите посочва, че е пътувал до наследствените имоти с личния автомобил на К., която е зареждала гориво във връзка с пътуванията. По отношение на охраната излагат, че имотите са били охранявани от наети от Ж. лица, като к-с „П.“ и съседния му имот, ведно с изградената в него „Природолечебница“, които се намирали в гориста местност извън населеното място и не били оградени с ограда от едната страна, се охранявали от лице на име К., който освен охрана, осъществявал и поддръжка на имота, като се грижел за намиращите се в него системи. Последният постоянно обитавал една от стаите в к-с „П.“, където имал хладилник и електрическа печка, като се налагало да се топли на ток, тъй като стаята нямала комин. Всеки от свидетелите е присъствал на плащане на възнаграждение на К. от страна на ищцата. Наред с това за охрана на имота, в който се намирал к-с „П.“, имало външно осветление с фотоклетка и две кучета – кавказка и каракачанска овчарка, които били в клетки, поставени на места по стълбите, които водят към сградата – едното по-нагоре, а другото по-надолу, чиято роля била да сигнализират в случай на преминаващи външни хора. Лампите за осветлението били позиционирани отзад на северната стена на сградата, а така също имало осветление и на входа на хотелската част, от долната страна на терасата и на стъпалата, които минават покрай сградата, където имало пътека със стълби. По отношение на имота в [населено място] – за сградата, предназначена за овчарници, където нямало животни, също било назначено лице за охрана на име Б., като на плащания на това лице свидетелите са присъствали лично. Последният починал и на негово място било наето лице на име Б., на което ищцата също заплащала възнаграждение.

При тези данни съдът е приел, че извършените разноски, претендирани за текуща поддръжка на к-с „П.“, се явяват необходими за запазване на съсобствения имот от погиване или повреждане. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че ищцата в действителност е извършвала такива разходи. Тези разходи се свързват с поддръжката на имота и се явяват минимално необходимите за запазването му, като липсата на периодично 3 почистване и дератизация със сигурност би довела до по-бързо захабяване на имота и намаляване на неговата стойност. За поддръжката на всеки имот е необходимо периодично почистване, като в случая следва да се отчете и местонахождението на имота – разположен в гориста местност, извън населено място. При съобразяване на изготвеното от вещото лице по ССЕ заключение и представените платежни документи съдът е приел, че за извършени разноски по това перо на ищцата се следва сумата от 713. 10 лева. Последната се формира след приспадане от изчислената от вещото лице по представените разходни документи сума от 770. 45 лева на разходите, които не касаят сочените от ищцата разноски по текущото поддържане на имота, които са в размер на 57. 35 лева (770. 45-57. 35=713. 10).

За запазването на имотите необходими се явяват и извършените разноски за охрана с охранител като превенция срещу унищожаването или повреждането им от външни лица.

Обектите, находящи се в [населено място], ведно със сгради – к-с „П.“ и изградена в груб строеж „Природолечебница“, са охранявани от лицето К. К., за което ищцата му е заплащала възнаграждение. Тези обстоятелства се установяват както от писмените доказателства и изготвената ССЕ, така и от гласните доказателствата на разпитаните в нейна полза свидетели. Съдът не е споделил възражението на ответниците, че в к-с „П.“ са съхранявани вещи, собственост на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ищцата – „АИСМП – Медицински център Кехайови“ ЕООД, поради което разходите за охрана в комплекса са направени единствено в личен интерес на ищцата с оглед съхранение на това имущество. Прието е, че охраната се е извършвала по отношение на целия съсобствен имот, а не само във връзка тези вещи. Фактът, че ищцата съхранява свои вещи в съсобствения имот, сам по себе си не би могъл да доведе до извод, че тя ползва последния еднолично и че разноските по охраната са свързани единствено със защита на лично й имущество. Приета е за необходима и охраната на обекта в [населено място] – сграда с предназначение за отглеждане на животни, овчарник. Въпреки че в сградата не са се отглеждали животни в периода на исковата претенция, охраната в имота се явява необходима с оглед защитата на самата сграда и материалите, от които тя е изградена. Последната, оставена без надзор, би била изложена на потенциален риск от разграбване, повреждане и унищожаване от външни лица, което категорично би довело до нейното погиване или повреждане. От събраните по делото гласни доказателства, подкрепящи се и от представените разходни документи се установява, че в този обект като охранител първоначално е било назначено лицето Б. И. М. до 2019 г., а впоследствие лицето Б. М. Б., на които ищцата ежемесечно изплащала възнаграждения във връзка с осъществяваната охрана. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че заплатените разходи за охрана и авариен ремонт на покрив са в общ размер на 33 135 лева, като в тази сума се включват всички заявени разходи от ищцата по перото „разноски за заплащане на труд на охрана, техническа поддръжка и др.“. Пред въззивния съд не е повдигнат спор за дължимостта от ответниците на припадащите им се суми, заплатени за извършените ремонти в общ размер на 4 280 лева, като наред с тази сума съдът е намерил, че съобразно с частите им в собствеността, между тях следва да се разпредели и заплатената от ищцата сума за възнаграждения за охранители в общ размер на 28 855 лева.