Решение № 857 от 03.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№857 / 3.7.2020г. гр. Перник, 03.07.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 06632 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", против Община Перник, ЕИК *********, сес седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” 1, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 405,03 лв. /четиристотин и пет лева и три стотинки/, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 45,75 лв. /четиридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3270/26.08.2019 г. по ч.гр.д. № 04836/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред, като в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си юрк. Л., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения, че общинското жилище е освободено от наемателя С. Е. М. на 26.11.2014 г., след което не е отдавано на друго лице. Опсорва ответникът да е доставил топлинна енергия в претендирания размер. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация

Перник” АД е издадена заповед № 3270/26.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04836 по описа за 2019 г. на РС-Перник срещу Община Перник, ЕИК *********, за сумата 405,03 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 45,75 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу запвоедта за изпълнение и в указания месечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.

По делото не се спори, че представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

По делото е приета Заповед № 25-125/24.11.2014 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Смолян, с която насанява С. Е. М. в дом за възрастни хора с психични разстройства с адрес: с. Ровино, община Смолян, договор за ползване на социални услуги, сключен на 26.11.2014 г. между Стефанка Евлогиева Миланова и Дом за възрастни хора с психични разстройства, Експертно решение № 0872/13.6.2011 г., с което на С. Е. М. е определен 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, и Удостоверение за постоянен адрес на С. Е. М. с изх.№ 13/28.11.2014 г. Доколкото посочените документи касаят трето за спора лице и период извън процесния, съдът намира, че същите не установяват релевантни за спора факти и не следва да бъдат обсъждани.

Страните не спорят, а и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 149/16.11.2000 г. между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение и Договро № 97/30.11.2011 г. и Договор № 76/01.09.2017 г. между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис” ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота не е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода и в месечните и изравнителните сметки не са начислявани суми за горещо водоснабдяване. Вещото лице посочва, че в имота има едно отоплително тяло, като в стаите от, демонтирано е отоплителното тялоплителните тела са демонтирани. Месечните суми са прогнозно начислени. Отоплителното тяло в помещение „Баня” е щранг-лира, също без ИРУ. За него начисляван разход на толинна енергия по изчислителен път, като прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 405,03 лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., а за законна лихва – 45,75 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата задялово разпределение за процесния период, са въведени в системата за реално коснумирана топлинна енергия.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника. С оглед изложеното, съдът го кредитира, с изключение на отговора на вещото лице кои вземания са погасени по давност, тъй като същият има правен характер и в тази част заключението не следва да бъде обсъждано.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, при подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не се спори, че имотът на потребеление е общиснка собственост, поради което съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. е на стойност 450,78 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница в претендирания размер.

По иска с правно основание чл.

86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от