Определение № 19871 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19871 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510499 по описа за 2025 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е вследствие на упражнена частна жалба с входящ № 261871 от 31.07.2025 г. от Н. Г. Н., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат К., срещу Определение № 29486 от 10.07.2025 г., което е постановено по гр.д.

№ 71811/2024 г. на Софийски районен съд, 84 с-в, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 23338 от 29.05.2025 г. постановено по цитираното дело, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Г. Н., с ЕГН ********** е осъден да заплати на В.П.Ш., с ЕГН **********, сумата в размер на 720 лв. – представляваща разноски по делото.

В жалбата се правят оплаквания, че съдебният акт на районния съд във връзка с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е незаконосъобразен, защото е неправилен формирания в него извод, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поради извършено оттегляне на предявения от ищеца иск в полза на ответника се е породило правото да получи сторените в процеса разноски. Настоява се, че в случая приложими към приключилото с прекратяване производство по спорна съдебна администрация са правилата на чл.

329 ГПК, предвиждащи, че при липса на вина или недобросъвестност, то разноските остават в тежест на страните така както са ги направили. Акцентира се над това, че в случая няма провеждано открито съдебно заседание по делото, което означава, че извършеното от ищеца оттегляне на молбата по чл. 127, ал. 2 СК не може да се разглежда, като виновно действие на ищеца, което да е довело до прекратяване на производството по делото, респективно да предизвика ангажиране на неговата отговорност за покриване на разноските на насрещната страна. Напомня се, че целта на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК е да обезщети страната, която неоснователно е била въвлечена в съдебно производство, а не да санкционира процесуално легитимно поведение, като оттегляне на иска в начален стадии. Присъждайки направените от ответника разноски за участието му в производството до момента на неговото прекратяване, съдът автоматично е приписал именно такова поведение на ищеца, без да е анализирал обстоятелствата, заради които е предприето това действие.

1

Ответникът по частната жалба – В.П.Щ. не се е възползвала от процесуалното си право в производството да изрази становище по нея в пределите на указания й за това срок.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено в установения двуседмичен срок.

По същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 71811/2024 г., по описа на СРС, 86 състав, е образувано от Н. Г. Н., с ЕГН ********** срещу В.П.Ш., с ЕГН ********** като е поискано на основание чл. 127, ал. 2 СК от съда да бъде определен режим на лични контакти между ищеца и неговото малолетно дете – К.Н.Н..

На основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба е връчен на насрещната страна - В.П.Ш., която се е възползвала да депозира отговор по молбата за определяне режим на лични контакти между бащата и детето. В него е изтъкнато, че така упражнената молба за съдебно съдействие при определяне режима на лични контакти е инициирана от ищеца в отговор на потърсената и присъдена в полза на детето издръжка, която е била заявена за събиране посредством издаване и привеждане в изпълнение на изпълнителен лист. С отговора е поискано присъждане на направените от ответницата разноски за участието й в производството.

Към отговора е приложено пълномощно дадено от ответната страна в полза на адвокат Т., както и договор за правна защита и съдействие сключен между ответницата като клиент и адвокат – Т. с предмет осигуряване на процесуално представителство по делото. С него е уговорено заплащането на адвокатски хонорар в размер на сумата от 720 лв. с вкл. ДДС.

С определение от 14.05.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е извършен проект на доклад по реда на чл. 140 ГПК.

Преди датата определена за провеждане на първо съдебно заседание, с молба от 27.05.2025 г. ищецът – Н., чрез пълномощника си – адвокат К. е подал молба, с която е заявил, че оттегля предявения иск срещу ответната страна. Изтъкнато е, че въпреки усилията на ищеца за осъществяване на контакти с детето му, то последното е блокирало телефонния му номер и отказва такива.

С определение от 29.05.2025 г. съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 71811/2024 г. по описа на СРС, 84 с-в.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат Н.а е поискала допълване на определението от 29.05.2025 г., като е настояла да й бъдат присъдени направените за участието й по делото разноски в размер на сумата от 720 лв. с вкл. ДДС. Към молбата е приложен платежен документ за заплащане на тази сума от ответника на нейния адвокат, което е станало по банков път на 22.05.2025 г.

Със становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответника по молбата – Н., чрез пълномощника си – адвокат К. е изтъкнал, че няма основание за присъждане на разноски в полза на страната, която е направила такова искане. Посочено е, че се касае до производство, в което правилата на чл. 78 ГПК не намират приложение.

С обжалваното определение от 10.07.2025 г. СРС е допълнил на основание чл.

2

248 ГПК определение № 23338 от 29.05.2025 г. постановено по цитираното дело, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Г. Н., с ЕГН ********** е осъден да заплати на В.П.Ш., с ЕГН **********, сумата в размер на 720 лв. – представляваща разноски по делото.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното определение не е постановено в противоречие с разясненията направени в ТР № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК по въпроса за възлагането на разноските в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на личните отношения на родители с деца. При извършеното от ищеца оттегляне на иска, приложение намира нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, като съответно на дадените тълкувателни разяснения, след като прекратяването на производството е по причина в поведението на молителя/бащата/.

Районният съд е съобразил правилото на чл. 329 ГПК в насоките, разяснени с приемането на Тълкувателното решение. При факти като съобразените в настоящия случай, че отговорността за разноските трябва да се понесе от подателя на оттегленото искане, доколкото от насрещните твърдения на ответната страна не се засвидетелства нейно поведение( в случая страна, направила и претендирала съдебните разноски ) да е станало причина за предявяване на иска по чл. 127, ал. 2 СК, нито поведението й да е причина за заявеното оттегляне на исканата съдебна намеса, вкл. да са настъпили обстоятелства в резултат на недобросъвестно поведение на тази страна, които имат за последица прекратяване на производството. В този смисъл оплакванията извършени в частната жалба във връзка с извършеното допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК имащо за предмет присъждане на разноски в полза на ответницата и възлагането им за заплащане от ищеца е правилно и няма основание да бъде ревизирано, както се настоява с нея. Същевременно по делото са налице доказателства за реалната направа на разхода за ангажиране на адвокатска защита по делото, състоящ се в изплатен хонорар в полза на адвокат Т. в размер на сумата от 720 лв. с ДДС. По този размер няма въведено възражение за прекомерност, поради което и условията за прилагане на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК изобщо не следва да бъдат обсъждане.

В обобщение частната жалба се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ № 261871 от 31.07.2025 г. подадена от Н. Г. Н., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат К., срещу Определение № 29486 от 10.07.2025 г., което е постановено по гр.д. № 71811/2024 г. на Софийски районен съд, 84 с-в, с което е допълнено на основание чл.

248 ГПК определение № 23338 от 29.05.2025 г. постановено по цитираното дело, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Г. Н., с ЕГН ********** е осъден да заплати на В.П.Ш., с ЕГН **********, сумата в размер на 720 лв. – представляваща разноски по делото.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4