Решение № 413 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. П., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500625 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №486 от 15.04.2024г. постановено по гр.д.№20235220104083 по описа на съда за 2023г., ПО ИСКА на Т. Л. В. с ЕГН ********** от с. С., общ. П., ул. „** - ма" №** против А. И.

П. с ЕГН ********** от с. Д., общ. П., ул. „* - та" №* E ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. С., общ. П., с площ от 480 кв.м., административен адрес: с. С., общ. П., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: парцел XXVI, квартал 38, при съседни:

*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***, като на основание чл.108 ЗС Е ОСЪДЕН ответника да предаде на ищеца владението върху имота. Със същото решение е осъден ответника А. И. П. да заплати на ищцата Т. Л. В.

1570лв. съдебни разноски.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от 1 ответника в производството пред първата инстанция А. П. чрез пълномощника си адв.Г. П. с въззивна жалба с вх.№12917 от 20.05.2024г. с доводи за порочност като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Акцентира се, че съдът в мотивите си е приел, че ответникът не бил оспорил иска с писмения отговор, в който заявил, че той вероятно е основателен, доколкото такова оспорване било направено в откритото съдебно заседание, с бланкетно възражение за неоснователност, при неоспорени конкретни обстоятелства по неговото основание, като оспорването не било допуснато от съда поради несвоевременна и формална промяна в позицията на ответника, настъпила извън срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като подобна промяна в позицията на ответника според съда би била неуместна с оглед защитата на ищеца, при формално направено оспорване, без ответникът да отрича съществуването на някое от правопораждащите юридически факти на засегнатото материално право.Твърди жалбоподателят, че съдът е приравнил лексическото и граматическото смислово понятие „вероятно основателно“ и основателно.

Коментират се кой са обособените сфери на българския език от структурна гледна точка-лексикална и граматична, които си взаимодействат от структурно езикова и от функционална гледна точка. Коментира се какво представлява лексиката и граматиката, тяхната съпоставка и че имат както общи така и различаващи особености, какво представлява словообразуването, неговото междинно положение между лексиката и граматиката, какво е значението на думата вероятно в лексикалната система като двупланово двустранна структурен знак-единство от форма и съдържание /навярно, може би, възможно/, като формата представлява нейната външна материална страна, какво представлява лексиката като система, от какво е обусловена, като съдът ингорирайки думата вероятно-с нейното съдържание детерминира изцяло граматическото й значение и равнище или неоснователно свежда граматическото й тълкуване не до обективни дадености, на ниво логическа абстракция. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приравнил смисъла и значението на определението, че искът е вероятно основателен на същото по смисъл и съдържание като основателен, като възприетата подобна идентичност на понятията била е незаконосъобразна.

Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли иска. Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба.

Постъпил е в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор от насрещната 2 по спора страна-Т. Л. В. чрез адв.В. Б., с вх.№22972 от 18.08.2024г. с доводи за неоснователност на жалбата. Акцентира се на правилност на изводите на районния съд, при възприета от съда констатация ,че искът не е оспорен от ответника в срока по чл.131 от ГПК, като в писмения отговор не е имало ясно заявено оспорване, което представлявало според съда липса на оспорване.

Акцентира се на неоспореност в писмения отговор на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, нито приложените писмени доказателства, поради което в първото по делото заседание при липса на оспорване на основателността на иска, на твърденията на ищца и на писмените доказателства, не е имало основание за по-нататъшно развитие на процеса и лишено от смисъл и правен ред ищецът да иска допускането на доказателствени искания или да сочи нови доказателства. Допълва се, че в първото по делото заседание и при доклада на съда, ответната страна за първи път е оспорила категорично иска, прието от съда за преклудирано. Като следващ аргумент се изтъква в отговора на въззивната жалба, че ответникът не следва да черпи права от своето уклончиво изказване и начин на писане на писмения отговор, като в този смисъл счита, че всякакви възражения във въззивната жалба за правилно тълкувани думи в българския език и лексикално и граматическо значение са неоснователни. Моли да се потвърди обжалваното решение. Страната не сочи нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на А. П. чрез пълномощника си адв.Г. П. с вх.№12917 от 20.05.2024г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е ревандикационен иск за собственост с правно основание в чл.108 от Закона за собствеността във връзка с чл.77, предложение Първо от ЗС.

В исковата си молба с вх.№26761 от 15.11.2023г. подадена от ищеца Т.

Л. В. , ЕГН-********** с постоянен адрес с.С., обл.П., ул.“Ч. и с." №**, против ответника А. И. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес с.Д., обл.П., ул.“Т." №*, се твърди, че той е собственик на поземлен имот с идентификатор /ИДН/ *****.***.*** по кадастралната карта и кадастрални 3 регистри/КККР/ на с.С., обл. П., с адрес на имота с.С., обл.П., с площ от 480кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирина, с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план XXVI, при съседи: *****.***.***; *****.***.***; *****.***.*** а по описание в нотариален акт за продажба на недвижим имот №65, том II, рег.

№3560, дело №260 от 2010г. на нотариус Н. Х., с район на действие РС-П.:УПИ XXVI-търговия и услуги, с площ 490кв.м., находящ се в кв.38 по плана на с.С., обл. П., при съседи на имота-от изток-УПИ XIX-младежки дом, западулица, север-улица, от юг-улица. Твърди ищецът, че правата си на собственост черпи от процесния нотариален акт за собственост, вписан в АС СВ при РС-П. под акт №131,том 15, вх.рег.№4366 от 30.08. 2010г., дв.вх.рег. №4353 от 30.08.2010г., с който процесният ПИ е закупен от него от продавачите Г. И.

П., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ„П.-Г. И.“, с ЕИК ********* и Г.

Д.а П.а, ЕГН-**********. Твърди още, че при закупуването на имота продавачите са се легитимирали като собственици на имота въз основа на договор за продажба чрез търг на недвижим имот №172, том V, дв.вх.рег.

№2921 от 21.08.2002г. на СВ-П.. Имотът бил деклариран от ищеца след сделката, в отдел МДТ -Община П. и от 2010г. плащал данъци и ТБО за имота.

Твърди, че ответникът А. И. П. се легитимира като собственик на същия поземлен имот по силата на нотариален акт за покупко - продажба №172, том II,рег.№4649,дело №337 от 2023г. на помощник-нотариус по заместване Ц. К. при нотариус М. М., нотариус №571 при НК, вписан в АВ СВ при РС-П. по акт №10, том 31, дело №5279/2023г., вх.рег.№8848 от 01.11. 2023г., дв.вх.рег.

№8814 от 01.11.2023г. Твърди, че по този нотариален акт от 2023г. продавачите С. Г.ева П.а, ЕГН-********** и К. Г.ев П., ЕГН-**********, не са собственици на процесния недвижим имот, защото на първо място имотът е закупен през 2002г. от Г. И. П., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ„П.-Г.

И.“, с ЕИК ********* и Г. Д.а П.а, ЕГН-**********, по силата на договор за продажба чрез търг на недвижим имот №172, том V, дв.вх.рег. №2921 от 21.08.2002г. на СВ-П., като двамата купувачи са наследодатели на С. Г.ева П.а, ЕГН-********** и К. Г.ев П., ЕГН-**********.Твърди се още, че през 2010г. ищецът Т. В. е закупил от Г. И. П., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ„П.-Г. И.“, с ЕИК ********* и Г. Д.а П.а, ЕГН-**********, и е станал собственик на процесния имот по цитирания нотариален акт №65,том II, рег.

4

№3560, дело №260 от 2010г. на нотариус Н. Х., вписан в АВ СВ-П.. Имотът закупил без тежести и без да го е отчуждавал след датата на закупването му.

Счита, че праводателите на ответника А. И. П., а именно продавачите С. Г.ева П.а,ЕГН-********** и К. Г.ев П., ЕГН-**********, са се разпоредили с недвижим имот, който не е тяхна собственост като купувачът по тази сделка, ответника А. П. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като неговите праводатели С. Г.ева П.а и К. Г.ев П. не са били собственици на същия. Твърди се, че след закупуването на имота /01.11.2023г./ ответникът А. И. П. владее за себе си целия недвижим имот.

Моли да се приеме за установено по отношение на ответника А. И. П., че ищецът Т. Л. В. е собственик на поземлен имот с идентификатор /ИДН/ *****.***.*** по кадастралната карта и кадастрални регистри/КККР/ на с.С., обл. П., с адрес на имота с.С., обл.П., с площ от 480кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план XXVI, при съседи *****.***.***; *****.***.***; *****.***.*** а по описание в нотариален акт за продажба на недвижим имот №65,том II, рег.№3560, дело №260 от 2010г. на нотариус Н. Х., с район на действие РС-П., вписан в АВ СВ при РС-П. под акт №131,том 15,вх.рег.№4366 от 30.08.2010г., дв.вх.рег. №4353 от 30.08.2010г., представляващ УПИ XXVI-търговия и услуги, с площ 490кв.м., находящ се в кв.38 по плана на с.С., обл.П., при съседи на имота-от изток-УПИ XIXмладежки дом, запад-улица, север-улица, от юг улица, и да се осъди ответника А. И. П. да предаде владението на Т. Л. В. на описания недвижим имот, който същият владее без основание.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът по иска А. П. е депозирал по делото писмен отговор с вх.№1854 от 23.01.2024г./л.55/ чрез пълномощника си адв.Г. П. от АК-Пловдив.

Дословно в отговора е записано становището на ответника по иска, според което на първо място се сочи, че предявеният иск от Т. Л. В., / следва пълно описание на имота и петитума на ИМ/, е „процесуално допустим и вероятно основателен“. Като аргументи за така заявената позиция по предявения ревандикационен иск се поддържа, че няма спор, че ответника се легитимира като собственик по цитирания нотариален акт за покупкопродажба от 2023г., че продавачите по тази сделка са брат и сестра и 5 наследници на починалите си родители Г. И. П., ЕГН-**********, в качеството му на ЕТ-„П.-Г. И.“, с ЕИК ********* и Г. Д.а П.а, ЕГН**********; че наследникът К. П. в разговор с кмета на с.С. е узнал за придобит от баща му Г. П. недвижим имот /процесния/, представляващ УПИ Парцел XXVI- търговия и услуги-акт за общинска собственост №21 от 29.04.2002г. в кв.38 по плана на с.С., с площ от 490кв.м., при посочени граници. Твърди, се, че двамата продавачи С. и К. П.и са възложили изготвянето на справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на имота, от която установяват, че имота се води на Община П., няма тежести и е идентичен с ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на с.С., с площ от 480кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план XXVI, при съседи *****.***.***; *****.***.***;

*****.***.*** а по описание в нотариален акт за продажба на недвижим имот №65,том II, рег.№3560, дело №260 от 2010г. на нотариус Н. Х., с район на действие РС-П., -УПИ XXVI-търговия и услуги, с площ 490кв.м., находящ се в кв.38 по плана на с.С., обл.П., при съседи на имота-от изток-УПИ XIXмладежки дом, запад-улица, север-улица, от юг улица, и се договарят да го продадат на ответника А. П.. Последният като пълномощник на продавачите предприема действия по снабдяване с данъчна оценка и скица на имота и възлага изготвянето на нотариален акт за покупко-продажба на Ц. К., помощник-нотариус, сделката е изповядана от помощник нотариуса като н.а. за покупко-продажба №172, том II, рег.№4649,дело №337 от 2023г., и вписан в АВ СВ при РС-П. под акт №10, том 31, дело №5279/2023г, вх. рег.№8848 от 01.11.2023г., дв.вх.рег.№8814 от 01.11.2023г.