Определение № 1881 от 28.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1881 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500726 по описа за 2026 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от адв. А. Д. от САК срещу определение № 285 от 10.06.2026 год. по гр.д. № 883/2025 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е отхвърлил молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 147 от 28.04.2026 год. по същото дело в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД не взема становище по частната жалба.

След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 147 от 28.04.2026 год. по гр.д. № 883/2025 год. на РС-Костинброд съдът е прогласил нищожността на договор за потребителски кредит № 1222172, сключен на 06.01.2025 год. между ищеца А. О. К. и ответника „Кредирект“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на закона – нормите на ЗПК и ЗЗП и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 359,44 евро разноски. Ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. Д., който е оказал безплатна правна помощ на страната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 200 евро адвокатско възнаграждение. Цената на предявения иск в случая възлиза на 10 666 лева – главница и лихви по договора.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който пълномощникът на ищеца адв. А. Д. се е съгласил да го представлява безплатно по делото като материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С молба от 04.05.2026 год. пълномощникът на ищеца адв. Д. е поискал изменение на решението на РС-Костинброд в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Счита, че размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение не е справедлив и 1 обоснован, като същият не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника на страната процесуални действия.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящият състав е запознат и със съдебната практика, която приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца под минималните установени в Наредбата размери. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за нищожност на договора за кредит съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. в случая възлиза на 1360 лева /с равностойност 695 евро/, с оглед посочената по-горе цена на 2 иска. Съдът намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия.

Следователно, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати на процесуалния представител на страната адв. Д. допълнително /освен присъдените с решението 200 евро/ сумата 495 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца.

Настоящият състав счита, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение над минималния размер по наредбата, предвид обстоятелството, че пълномощникът на страната е изготвил единствено искова молба, като делото е решено в едно открито съдебно заседание, без явяване на представителите на страните, със събиране само на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства. Поради това в останалата част молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 285 от 10.06.2026 год. по гр.д. № 883/2025 год. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е отхвърлил молбата на адв. А. З. Д. за изменение на решение № 147 от 28.04.2026 год. по същото дело в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на адвокат А. З. Д. личен № 1000768210, с адрес на кантората: гр.

София, ул. "Хан Омуртаг" № 74, ет. 1, ап.1 допълнително /освен присъдените с решението 200 евро/ сумата 495 евро възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца А. О. К., като ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК в останалата част.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3