Решение № 6447 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6447 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100500719 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 416583/19.12.2025 г. (по регистратурата на СРС), подадена в електронна форма от ответника „ А1 България“ ЕАД, град София чрез пълномощника – юрисконсулт М.К. срещу решение № 22359 от 5.12.2025 г., поправено за очевидна фактическа грешка в частта относно разноските с решение № 23330 от 19.12.2025 г., постановено от СРС по гр.д.

№ 44373/2025 г. , уважаващо предявения иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за парично вземане в размер на 4,54 лева.

Във въззивната жалба се поддържа, че неправилно е отречено правното значение на факта за плащането на сумата от трето лице за преценката дали ищецът е материалноправно легитимиран да иска връщане на даденото на основание член 55,ал.1 ,предл.1 от ЗЗД с оглед наличието или липсата на обедняване в неговия патримониум и неправилно искът е уважен при липса на доказателства, че именно дружеството – ищец - е дало това, което претендира да му бъде върнато с оглед наличните доказателства за необявяване от дружеството на финансови отчети, считано от 2020 г. насетне и подаване на 1 декларация по член 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „ Минолби “ ЕООД отговоря чрез пълномощника – адвокат К. Т. от АК – Бургас, че жалбата е неоснователна, тъй плащането от трето лице подлежи на доказване, такъв факт ищецът не е твърдял и отношенията между платеца, дори ако то е трето лице и задълженото по фактурата лице нямат правно значение по делото оглед правилата на член 73 от ЗЗД и член 301 от ТЗ и посочена съдебна практика – решения на СГС .

Обжалваното решение е произнесено по предявен с искова молба с вх. № 282752/25.08.2025 г., уточнена с молба с вх.№ 359276/3.11.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) от „ МИНОЛБИ“ ЕООД, град Бургас срещу „ А1 България“ ЕАД, град София иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата в размер от 4,54 лева , включена в посочения във фактура № 0455852095 от 29.09.2022 г. сбор от месечни абонаментни такси за мобилни услуги ( в размер на 246,02 лева без ДДС ), формирана от начислена абонаментна такса от 3,99 лева без ДДС или 5,54 лева с ДДС за периода 23.08.2022 г. – 22.09.2022 г. за роуминг пакет – Business Travel Unlimited- за мобилна услуга с № 089943051, уговорен с предходно приложение от 14.10.2019 г. и заменен/отменен с активиране на роуминг пакет А 1 Europe § Balkan с подписаното на 31.12.2021 г. действащо в посочения период допълнително приложение към Приложение № 1 към договор № 503554975 Избор и условия за роуминг тарифен план А 1 Europe § Balkan. Твърденията са за това, че ответникът няма основание да начислява такса за услуга, която по действащото приложение към договора не предоставя на дружеството, ищецът е заплатил пълния размер на фактурираната сума с включен ДДС и е надплатил сбора от действително дължимите месечни абонаментни такси ( МАТ ) със сумата от 4,54 лева .

Ответникът е противопоставил възражения, от които релевантно за въззивното производство е единствено това, че сумата е платена не от ищеца, а от трето лице .

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел ,че плащането на стойността на цената на услугите по посочената фактура е посочен в доклада безспорен между страните факт по член 146,ал.1,т.4 от ГПК; плащането е извършено от ищеца - чрез негов представител , а не от трето лице, но дори да 2 е от трето лице, плащането е за погасяване на задълженията на „МИНОЛБИ“ ЕООД към ответника. Щом не е доказано от ответника, който носи доказателствената тежест, че има основание за получаване на част от платеното, искът е основателен .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Пренесеният пред въззивния съд спор се концентрира относно това за чия сметка е направено плащането и излязла ли е сумата от патримониума на ищеца. Няма спор относно осъществяването на останалите факти – извършване на плащането на стойност ,посочена във фактурата и липсата на основание за плащане на малката част от 4,54 лева поради непредоставяне на съответната услуга .

Доколкото няма твърдения за друго, плащането е извършено в брой на каса от физическо лице. За него ответникът „ А1 България“ бланкетно твърди, че е „трето лице“, без да излага твърдения кое точно е то и да го идентифицира по някакъв начин. Същевременно плащането е прието от него в качеството му на доставчик на мобилните услуги и отнесено за погасяване на задълженията по фактурата, по която задължено лице е „МИНОЛБИ“ ЕООД и не е отразено в счетоводните документи на доставчика, че платец е поименно посочено лице, за което да се приеме, че не е действало като представител на „МИНОЛБИ“ ЕООД. Житейската и правната логика сочи, че в този случай плащането е извършено от името и за сметка на дружеството – ползвател на услугите и длъжник по вземането за цената им. Липсата на обявени след 2020 г. годишни финансови отчети и декларираното на 3.02.2020 г. от управителя неосъществяване на стопанска дейност в 2019 година ( декларация по член 38,ал.9,т.2 от Закона за счетоводството на л. 54 от делото на СРС ) са доказателствени факти, които са недостатъчни, за да обосноват извод, че разходът не е извършен от ползвателя на услугите в 2022 г. Няма пречка по отношение на дружеството да са изпълнени всички изисквания на §1,т.30 от ДР на ЗСч и за него да не се съставя и публикува финансов отчет, но то да прави разходи по задължения, като тези, посочени във фактурата за възникнали в периода 23.08.2022г. - 22.09.2022г. Оспорването на факта на обедняването с довод , че плащането е от трето лице по смисъла на член 73 от 3

ЗЗД, е неоснователно. Щом плащането е извършено за сметка на ищеца и основание за него в частта относно сумата в размер на 4,54 лева няма , ответникът дължи да му я върне съгласно член 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Уважаването на иска е законосъобразен резултат. Въззивният съд потвърждава решението, като присъжда на въззиваемото дружество разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на уговореното и платеното - 51,13 евро ( с левова равностойност - 100 лева ), тъй като по възражението на въззивника по член 78,ал.5 от ГПК съдът преценява, че не е прекомерно : четири пъти по - ниско от размера по член 7,ал.2,т.1 от НВАР и пълномощникът е изготвил отговор на въззивната жалба с подробни аргументи за неоснователност на същата .

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 22359 от 5.12.2025 г., поправено за очевидна фактическа грешка в частта относно разноските с решение № 23330 от 19.12.2025 г., постановено от СРС по гр.д.№ 44373/ 2025 г.

ОСЪЖДА „ А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалице в град София, ул. „ Кукуш“ № 1 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, град Бургас , ЖК „ Славейков“ ,бл.22,вход .2 , ап.8 разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 51,13 евро на основание член 78,ал.1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4