Решение № 3277 от 13.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3277 гр. Варна, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110111684 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Й. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. *****, срещу А. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Н. Й., ЕГН **********, на бащата; определяне местоживеенето на детето при него; определяне режим на лични отношения на майката с детето, както и ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 250 лв., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2022 г. до настъпване на законното основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, по банкова сметка на ищеца.

В исковата си молба ищецът Н. Й. Й. излага, че двамата с ответницата А. П. И. са живели на семейни начала, в резултат на което се родил и синът им Н.Н. Й., роден на 20.03.2018 г. Година след раждането на детето се разделили, после се събрали отново, след което пак се разделили. През 2020 г.

А. заминала за 1 месец на работа в Германия. В началото на м. февруари 2021 г. ответницата заминала да работи в Испания, като за 4 месеца се върнала само веднъж. Към датата на подаване на исковата молба твърди, че ответницата е в Приморско на работа, при новия си приятел. Има информация, че след свършване на туристическия сезон отново ще се върне в Испания. Излага, че А. И. има дете от друг мъж преди раждането на Н. за което ищецът също се е грижел докато са живели заедно. Поддържа, че синът му се отглежда от неговата баба по майчина линия по разпореждане на ответницата. Детето посещава детска градина П. Сутрин го води баба му, а вечер той го взима и го прибира при баба му. Излага, че е записал детето на 1 футбол. Твърди, че от момента на раздялата между двамата заплаща на майката сумата от 200 лв. за издръжка на Н. като по-голяма част от сумата дава на ръка на бабата, която го гледа, а останалата част изпраща по банков път на майката. Посочва, че когато детето боледува, се редува с бабата, за да го гледат. Поддържа, че закупува дрехи, обувки, играчки и лекарства за сина си, но ответницата не му дава разрешение да прекарва повече време с него.

Излага, че работи на трудов договор, с основно месечно възнаграждение от 650 лв., но получава и добавка върху тази сума като бонус. Твърди, че найважното нещо в живота му е неговият син. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответницата А. П. И., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. Т. Н.С. Поддържа становище за допустимост на предявените искове. По същество счита същите за неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са живели на семейни начала, както и че са родители на детето Н. съответно, че двамата са разделени. Посочва, че причините за това са много, но най-вече финансови. Излага, че през 2020 г. е заминала за Германия за 1 месец, като е оставила на майка си грижите за двете си деца. Твърди, че през същия период ищецът също е заминал за Германия, като при връщането си й е споделил, че е имал проблеми със свой колега. Излага, че през 2021 г. е работила в Испания за 4 месеца – от февруари до средата на юни във фирма за събиране на ягоди. През този период е изпращала почти всичко изработено на майка си, за да може да обезпечи низходящите си. За времето от 03.03.2021 г. до 19.06.2021 г. й е превела обща сума в размер на 2100 евро. След завръщането си в България посочва, че е започнала работа във фирма „Корето“ ЕООД, в полза на която е полагала труд до края на м. ноември 2021 г. Твърди, че в този период сама е отглеждала децата си, с помощта на майка си. През януари 2022г. отново е заминавала за Испания до края на м. май 2022 г. През този период поддържа, че е превела на майка си сумата в общ размер от 1780 евро, за да обезпечи децата си. След завръщането си е започнала работа в гр. Поморие за 2 месеца през летния сезон. Оспорва твърденията на ищеца, че той се грижи за Н. заедно с майка й, че го взима всеки ден от детска градина, че му купува дрехи, обувки, лекарства. Оспорва и твърдението, че след раздялата редовно заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв. на месец. Признава, че след раздялата до датата на подаване на исковата молба е получила от него 4 бр. плащания за общата сума в размер на 600 лв. Оспорва твърденията, че е плащал „на ръка“ издръжка на бабата на детето, както и че тя го лишава от възможността да вземе детето при себе си. Твърди, че когато бащата взема малолетния, последният е оставян без надзор, поради което често се връща с белези от различни наранявания от падане. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Предлага на ищеца да постигнат спогодба по всички спорни въпроси.

В законоустановения срок ответницата А. П. И. е депозирала насрещна искова молба, с която предявява обективно кумулативно съединени искове срещу Н. Й. Й. с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Н. Й. на майката; определяне местоживеенето на детето при нея; определяне режим на лични отношения на бащата с детето; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на насрещната 2 искова молба – 17.10.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, по банкова сметка на майката, както и бащата да бъде осъден да заплати на детето сумата 3600 лв., представляваща издръжка за минало време, за периода 17.10.2021 г. – 16.10.2022 г. вкл. /12 месеца по 300 лв. на месец/.

Ответникът по насрещните искове Н. Й. Й., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че откакто е заминала за чужбина А. И. се връща за по една или две седмици два пъти в годината и отново заминава. Посочва, че в отговора на ответницата няма нито една дума в подкрепа на възпитание на детето, пълноценен контакт с майката, грижите, когато детето е болно, грижите към заниманията в детската градина. Поддържа твърденията в исковата си молба, както и че редовно заплаща издръжка в полза на сина си след раздялата му с бившата му партньорка. По изложените подробни съображения в писмения отговор моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени.

С протоколно определение от 08.03.2023 г. са постановени привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 СК.

В проведеното на 20.09.2023 г. открито съдебно заседание ищецът Н. Й.

Й. и ответницата А. П. И. се явяват лично. Всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, като всеки от тях поддържа становището си по спорните въпроси от предмета на делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

По отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:

Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.

Между страните не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че детето Н.Н. Й. е родено на 20.03.2018 г., като негови родители са А. П. И. /майка/ и Н. Й. Й. /баща/.

По делото е изготвен социален доклад от служители към ДСП – гр.

Варна, съгласно който е установено, че след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането на детето Н. са поети от майката и близкия й семеен кръг. Г-жа И. полага добри грижи за детето и успява да задоволява неговите базови потребности. Усилията на майката да осигури финансовата стабилност на семейството са я поставили в ситуация, в която се налага, 3 предвид трудовата си ангажираност и отсъствие от страната, да разчита на подкрепата на своите близки. Г-жа И. има желание и възможности да полага грижи за детето. Съобщава, че ще търси реализация на пазара на труда в България. Майката осъзнава необходимостта от съхраняване на връзката между бащата и детето и по тази причина не е възпрепятствала контактите между тях. От заявеното от г-н Й. става ясно, че той осъществява редовен контакт с момчето. Наблюдава се, че между бащата и детето има изградена връзка. Налице е емоционална близост и привързаност. Поради отсъствието на майката от страната и заболяване на детето, в периода на проучването не е наблюдавана емоционалната връзка на детето с майката.

Според социалните работници, в конкретната ситуация са налице двама родители, претендиращи родителски права, които притежават нужния ресурс, родителски качества и се справят с отглеждането на детето Н.. При условията на житейска добронамереност е необходимо родителите да сближат своите позиции, като разгледат установените възможности и изберат тези от тях, които са най-приемливи за всяка страна в името на детето им. Считат, че следва да се предостави възможност за пълноценно общуване с родителя, на когото няма да се предоставят родителските права, като се определи поразширен режим за лични контакти.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите С.Б.С. /леля на ищеца по майчина линия/, И. Й.а Й.а /сестра на ищеца/, М.Г.Б. и Г.Ж.С. /майка на ответницата/, които съдът цени, въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК. От показанията на посочените свидетели се установява, че непосредствените грижи по отношение на детето Н. се осъществяват от майката А., която е подпомагана основно от майка си – свидетелката Г.С., на която именно разчита ответницата при отглеждането и възпитанието на двете си деца - детето Н. и неговата сестра А. /дъщеря на ответницата от предходна нейна връзка/, особено в периодите на отсъствието си от страната, доколкото сезонно работи за по няколко месеца в Испания, с цел осигуряване финансовата издръжка на децата си. Родителите се разделили, когато Н. бил на 2 годишна възраст, през есента на 2020 г. Бащата полага грижи за детето, контактите между двамата са редовни, в близки отношения са. Ищецът осигурява на малолетния развлечения, купува му най-необходимите неща – дрехи, обувки, плаща издръжка в негова полза, периодично предоставя средства и за покупката на лекарства.

В производството, на основание чл. 59, ал. 6 СК са изслушани лично и двамата родители.

Бащата посочва, че след раздялата му с ответницата със сина си се вижда почти всяка седмица, като гледа да го взема и през седмицата, не само в събота и неделя. Излага, че е заминал за Германия в края на м. октомври 2020 г. и се върнал за рождения ден на малкия на 20 март. Смята, че майката ограничава действията, които той иска да извърши с детето – до го заведе на мач, на рали, на село при дядо му /бащата на ищеца/. Един път се е грижел за детето, когато то е било болно, като тогава не платил издръжка на майката, тъй като смята, че ако той отсъства от работа и гледа детето, не трябва да плаща издръжка. Смята, че е по-добрият родител, защото майката я няма, отсъства постоянно.