Решение № 12684 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12684 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110112447 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

30.06.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 12447/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „АР“ АД, като се твърди, че на 21.06.2024 г. в гр. Хасково, на ул. „Пирин“ и ул. „Цар Калоян“ било настъпило ПТП, между лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК, и автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег.

№ СВ **** ВЕ – по който били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, като механизма бил следния – водачът на автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ, при осъществяване на маневра за десен завой, поради недостатъчно разстояние за разминаване, се ударил в неправилно паркирания лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК. Поддържа, че към момента на инцидента за автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 00500100559698/22.03.2024 г., като във връзка с ПТП-то е подадена застрахователна претенция № 0500918351/24.06.2024 1 г. Навежда доводи, че във връзка с образуваната застрахователна преписка била изплатена сумата от 708,48 лева на 04.09.2024 г. на сервиза, който бил извършил ремонта. Излага съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че е поканил ответника на 20.09.2024 г. да заплати дължимата регресна сума, но последният не бил заплатил същата и понастоящем. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 369,24 лева, като частична претенция от такава в по-голям размер от 723,48 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че досежно автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ липсвало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, като общите условия и договора не били подписани от надлежен представител на лизингодателя и лизингополучателя. Поддържа, че по отношение на другия лек автомобил не спори за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че водачът на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК не бил отговорен за настъпването на ПТП-то, поради което не можело да възникне и регресно вземане, като аргументира, че отговорността на застрахователят е функционално обусловена от тази на делинквента. Развива съображения, че ПТП-то не е настъпило, поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК, а двустранният протокол не отразявал коректно, а само субективно обстоятелствата свързани с механизма на ПТП-то и вината. Твърди, че механизма на ПТП-то е различен, поради което го оспорва, за което развива подробно аргументи. Поддържа, че единствената причина за инцидента е виновно и противоправно поведение от страна на другия водач.

Навежда доводи, че досежно ПТП-то ищецът е възприел изцяло твърденията на водача на застрахования автомобил, който субективно бил възприел, че е налице неправилно паркиране, което обосновава, като сочи, че вината за ПТП-то била на у водача на автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ. Прави възражение за съпричиняване. Твърди, че не всички вреди по автомобила били следствие от процесното ПТП. Поддържа, че не е налице плащане, респ. плащане в твърдения от ищеца размер по отношение на сервиза извършил ремонта. Навежда доводи, че обезщетението в завишен размер – над средните пазарни цени.. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу 2 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. деликтната

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че към момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на лек автомобил „Ауди“, „Кю 7“, рег. № СВ **** РК.

Представена е застрахователна полица по застраховка

„Каско“

00500100559698/22.03.2024 г., сключена между „АФ“ ЕООД, действащо чрез „АФ“ ЕООД – клон София от една страна в качеството на застраховащ и застрахован и ЗАД „ЕИ“ АД от друга страна, в качеството на застраховател. По силата на застрахователния договор застрахователя е поел да предостави застрахователно покритие по отношение на лек автомобил „Нисан“, модел „Джук“, рег. № СВ **** ВЕ за периода от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г., при условията на клауза „А“ досежно покритите рискове – пълно „Каско“, а застраховащият и застрахован е поел задължението да заплати застрахователна премия, съобразно уговореното в договора – на четири вноски с посочени падежи за сумата от 141,37 лева.

Застрахователната полица е форма за действителност на застрахователния договор, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“. Като с оглед оспорванията на ответника за липсата на валидно сключена застраховка „Каско“, трябва да се отбележи, че от една страна последният не може да черпи възражения от чуждо облигационно правоотношени, поради принципът за относителното действие на облигационното отношение – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. На следващо място по отношение съображенията за липсата на представителна власт у лицата, които са подписали застрахователният договор, съдът счита, че следва да се отбележи Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници – така т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК. Тоест, ответника в настоящият процес не е легитимиран да прави възражения по отношение предтавителната власт на лицата подписало процесния договор за застраховка „Каско“, поради което и съдът не следва да го обсъжда. Съвсем отделен е въпросът, че в 3 случая с оглед поведението на застрахователя и застрахования, то е очевидно, че е налице и потвърждаване на сделката с конклудентни дествия, като в случая форма не е необходима – арг. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото е налице очевидно изпълнение на договора и от двете страни по него – което се подкрепя и от обсъдената и кредитира по-долу в мотивите заключение на ССчЕ.

Приложен е Двустранен констативен протокол от 21.06.2024 г., като в същият е описан следния механизъм на ПТП: на 21.06.2024 г. в гр. Хасково, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК и лек автомобил „Нисан Джук“, рег. № СВ **** ВЕ, като последният се движел по ул. „Пирин“, и на кръстовището с ул. „Цар Калоян, водачът предприел маневра за завой надясно, про което не осигурил странично разстояние – безопасна странична дистанция, поради което настъпил удар с паркирания в близост до кръстовището лек автомобил „Ауди SQ7“, рег. № СВ **** РК.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните е налице спор по отношение на механизма на ПТП-то и отразеното в двустранния констативен протокол.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н. Н. и св.

П. Н..

От показанията на св. Н. се установява, че последната е участвала в ПТП през м.06.2024 г. Знаела за случая. Мястото където станал инцидента бил до детска градина, където било 7-годишното й дете. Когато излизала от детската градина, която била в гр.

Хасково, но не знаела името на улицата, имало друг автомобил, който бил паркирал неправилно. Мястото било т-образно кръстовище, като имало знак за неправилно паркиране.

Свидетелства, че минала покрай другия автомобил но леко го одраскала отзад, тъй като задницата на другата кола била навън. Изяснява, че и от двете страни имало автомобили, и когато завила леко надясно го била блъснала. Сочи, че по отношение на другия автомобил нямало 5-метра от кръстовището от мястото където бил паркиран. Установява, че протоколът били попълнили заедно с другия водач. Тъй като имала застраховка „Каско“ отишла при застрахователя, като се установили увреждания отстрани по двете врати – отдясно, а другият автомобил имал увреждания отзад. Свидетелства, че нямали съгласие за това кой е виновен и за удара. Подписали двустранния протокол. Изяснява, че преди удара е видяла другата кола и мислела, че може да мине, но не успяла. При предявяване на протокола за ПТП (л. 12 в кориците на делото) посочва, че подписът до буква „Б“ е положен от нея, но протоколът не бил писан от нея. Установява, че схемата начертана в протокола отговаряла на посоченото от другия водач.